Андрей Слабаков се включи в евроизборната надпревара, заемайки пето място в листата на ВМРО. Коментатори нарекоха това "влизане в политиката", макар да е очевидно, че г-н Слабаков е ангажиран само за кампанията. Ще ходи по телевизори и по седянки да приказва живописни глупости, ще громи джендъризма и враговете на България.

Тази кампания на ВМРО с повече късмет и българщина може да добута Джамбазки за втори мандат в европарламента, където ще продължи райският живот в лагуната, наречена европейски институции. Слабаков е пети в листата - задачата му не е да постигне невъзможното; задачата му е да "бута листата отзад", както се изразиха по повод последното място на седесаря Илия Лазаров в листата на ГЕРБ/СДС.

Враговете на България и българските интереси са Истанбулската конвенция, Пакета на Макрон и Родител 1 с Родител 2. Колкото по-абстрактен е врагът, толкова по-безогледно може да се громи с арсенала на просторечието и популистическите формулировки. Тази политическа ниша, която отвори Бойко Борисов, се разширява все повече и повече - откровен стил разпищолено говорене, чувство за хумор (по-грубиянско), освобождаване от отговорност (не си виновен ти, че си глупав и беден, ТЕ ограбиха България). Популистът е човек, който усеща вибрациите на материала и му пее това, което иска да чуе. 

На тая кукичка се закача все повече и повече електорален материал. Безогледното плямпане вече е норма. Крясъците и квалификациите са единствената коректна тоналност. Прието е да се стреля напосоки и да се говори приблизително. 

Това улеснява и двете страни в политическия процес - избирателите не си претоварват процесорите, а избираемите не си дават много зор да мислят политически тези, достатъчно е да се намръщят, да ударят по масата, да утвърдят величието на българина, да му обяснят колко е умен и колко е лъгано доверието му (хем умен, хем непрекъснато го лъжат, ега си умникът е този българин). 

Бойко Борисов поне не си позволява открито ксенофобски изказвания, макар да се е изпускал, че одобрява целите (без методите) на Възродителния процес. 

Дотам я докарахме - Бойко Борисов и Цветан Цветанов да се явяват европейско крило в българската политика. Понеже юнаците като Слабаков вече си говорят за Европа като враг. Това също е приятно абстрактен враг - Европа и европейките институции, които естествено има за какво да бъдат критикувани, но никой не си прави труда да формулира истинска критика. 

Много по-разумно от политическа гледна точка (печелене на електорат) е да дрънкаш по тънките струни на народната свяст и народните тревоги. По-лесно и по-ефективно е да ги плашиш с джендъри, да приказваш на едро и да "защитаваш българския интерес" - без особена конкретика на защитата.

Малко се отклонихме по пътя от точка А към точка Б в нашата теза, а тя е, че Андрей Слабаков няма никакво намерение да ходи в Европарламента. Всяко изречение, което започва с - "аз като ида в Брюксел и Страсбург" - всяко такова изречение е нещо като "Ако импресионистите бяха зъболекари" на Уди Алън. Уди Алън, освен в киното, е колега на Андрей Слабаков и в литературата. Слабаков е автор на писоарна лирика, Уди Алън пише разкази. 

Тоест може да е живописно и остроумно, дори правдиво по някакъв начин - но все пак това е нон фикшън. Недействително.

Подозираме, че избирателят вече и от това не се трогва - голяма работа, че агитира Слабаков, пък няма да ходи. Да не е за пръв път? Пеевски на миналите евроизбори спечели място и не отиде. Бойко Борисов беше кандидат-депутат от НДСВ през 2005, когато за него "депутат" вече беше слабо, слабо - естествено, че не стана депутат. Новата ни история изобилства от такива примери - един печели място и не отива, друг се преструва, че ще спечели (в нечия полза), за да осребри популярността си. 

Кога ли да подаде оставка народът и да си каже - абе, не я разбирам политиката, не ме питайте повече за неща, които не са ми ясни! 

_________

* Avanti popolo (итал.) - юруш, народе!