facebook
twitter

Спорт

Допинг империята на ГДР

1 174
Призьорките в плуването на 100 м гръб на олимпиадата в Москва`80 – сребърната Ина Клебер, златната Рика Райниш (тя поставя и световен рекорд от 1:00.86 мин.) и бронзовата Петра Ридел (от ляво на дясно). И трите са от ГДР. По това време Райниш е на 15 г., а останалите две – на по 16 г.

Статистически Москва`80 е една от най-чистите олимпиади в историята – официално не е регистриран нито един положителен тест. Но и там има заплетени допинг сюжети, подробности за които се изясняват чак след десетилетия.

Тогава все още няма Световна антидопингова агенция (WADA), а за тестването по време на игрите отговаря страната домакин в сътрудничество с МОК. Няколко месеца преди олимпиадата ГДР започва настоятелно да предлага да изпрати свои сътрудници в антидопинговата лаборатория в Москва. СССР отказва твърдо, твърдейки, че ще се справи със собствени ресурси. Ето какво докладва спортният министър на СССР Сергей Павлов пред ЦК на КПСС.

"В последно време представители на ГДР активно се опитват да получат право да осъществяват допинг контрол едва ли не на всички международни състезания. Но тревожи обстоятелството, че при правени от тях анализи наличие на забранени препарати има изключително у спортисти от соцстраните, а материалите незабавно се предават на международните организации".

През 70-и и 80-те години ГДР безплатно тества на големи състезания – анализите се правят в лабораторията в Крайша. И това става удобна и изгодна практика за международните спортни федерации – тестването тогава било скъпо, сложно и трудоемко.

Преди Москва`80 източногерманците предлагат на съветските си колеги "двустранна тайна договорка за защита на интересите на спортистите на СССР и ГДР в случаите, когато анализите се правят в лабораториите в Крайша или Москва". С други думи – да правят съвместно тестовете и да скриват положителните проби. СССР отказва и организира самостоятелно тестването по време на олимпиадата.

Подозрителната активност на източногерманците не е случайна – в Москва тимът на ГДР заема второ място със 126 медала (47 златни), което е най-добрият резултат в историята на тази страна.

Но след падането на Берлинската стена през 1989 г. бе разкрита грандиозна допингова програма, осъществявана десетилетия в ГДР на държавно ниво.

 

Принудително допингиране, дори на деца

В ГДР фармацевтиката за подобряване на спортните резултати набира популярност още през 60-те години. Най-разпространени били стимулаторите (основно амфетамини), анаболите и хормоналните средства (тестостерон и неговите производни). Приемането им било експериментално, но не и забранено от държавата. Обратно – успешните спортисти бързо ставали национални герои, получавайки допълнителна държавна опека.

На официално ниво допингът в ГДР излиза през 1974 г. Олимпиадата в Мюнхен`72, където ГДР за първи път влиза в Топ 3 по медали, изостря апетита на комунистическите ръководители. Държавата, като всяка соцстрана, вижда в спорта шанс за укрепване на имиджа си. 

Разработчици и куратори на държавната програма стават министърът на спорта и шеф на националния олимпийски комитет Манфред Евалд и вицепрезидентът на спортната медицинска служба д-р Манфред Хьопнер. Те включват в тайната програма три научноизследователски института, създават към правителството работна група по въпросите на подпомагащите в спорта средства. Водещи учени и медици изследват влиянието на различни вещества върху организма, силата, бързината, издръжливостта.

Производството на препаратите е възложено на две фармацевтични фирми – "Дженафарм" (тя първа в света пуска знаменития анабол орал-туринабол) и химическия завод в Дрезден. Непосредствен изпълнител на тайната програма става Службата за спортна медицина, в която работят 1800 сътрудници, подписали клаузи за неразгласяване.

Спортното министерство на ГДР решава, че допингът ще е задължителен, а в някои случаи – принудителен за избрани спортисти. Идеята е одобрена от ЦК на социалистическата партия и поддържана на правителствено ниво.

Ежегодно федерациите съставяли списъци на спортисти за фармацевтична поддръжка, като заедно с треньори и лекари им се определя дозировката. Преди състезания всеки спортист минавал вътрешен допинг контрол за проверка дали забранените вещества, взимани при подготовката, вече са излъчени извън организма, за да не бъдат засечени в чужда лаборатория.

В повечето случаи спортистите дори не знаели, че взимат допинг – давали им го под форма на диета, витамини или профилактичен курс за лечение на травми. 

"Веднъж треньорът ми Гюнтер Калм ме посъветва да вземат таблетки за подобряване на показателите. Каза, че са витамини, но скоро започнаха спазми в краката, а гласът ми загрубя. После ми се появиха мустачки, спря ми месечният цикъл. Когато отказах да пия таблетките, дойдоха хора с въпроси защо отказвам", спомня си бегачката Рената Нойфелд.

За възможните странични ефекти спортистите не били информирани. Понякога курсът за приемане на хапчета бил назначаван дори на 11-12-годишни перспективни спортисти, отделяни в отделни програми.

 

Последиците

Систематичното и обемно приемане на допинг носи на спортистите от ГДР множество здравословни проблеми. Повечето участници в програмата имат нарушения в работата на вътрешните органи, психични разстройство, онкологични и хормонални проблеми. Жените раждат деца с вродени заболявания, други имат мъжки полови белези, като в някои случаи се стига до смяна на пола. Според статистиката спортистите от програмата умират с 10-12 години по-рано в сравнение с нормалните хора.

Ето някои примери:

• лекоатлетът Детлеф Герстенберг умира на 35 г. от цироза. Според лекарите тя е заради безконтролния прием на анаболи;

• волейболистката Катарина Балин е вкарана в допинг системата на 13 г. След края на кариерата си изпитва хронични болки по цялото тяло, а след това настъпват необратими промени към мъжки тип;

• плувкинята Барбара Краузе печели три титли в Москва`80, а след това ражда две деца с деформации на краката – оказва се, това е обичаен ефект от приемане на анаболи;

• друга плувкиня – Кристиане Кнаке, се досещала: "Да, взимах допинг, но не по своя воля. Отначало не знаех какво пия, но като започнаха да ми нарастват мускулите, се досетих";

• щангистът Герд Бонк година преди Москва`80 е приел сумарно 12.775 г стероиди, в т.ч. 11.55 орал-туринабол – това е убийствена доза от 2310 хапчета (средно по 6 на ден). След края на кариерата си Бонк страда от тежък диабет и бъбречна дисфункция – налага се да бъде на хемодиализа, придвижва се с инвалидна количка;

• 15-годишната Рика Райниш в Москва става 3-кратна олимпийска шампионка по плуване, а през 1982 г. заради приема на хормони получава киста на яйчниците и приключва спортната си кариера. След това прави два спонтанни аборта.

От общо 345 спортисти на ГДР, участвали в Москва`80, доказано участвали в тайната програма са 100. А за цялото ѝ съществуване през нея са минали над 10 000 състезатели.

Мнозина, разбира се, продължават да отричат участието си в нея независимо от документалните доказателства. Сред тях са притежателката на световния рекорд в бягането на 400 м (47.60 сек. от 1985 г.) Марита Кох и олимпийският шампион по плуване Йорг Войт.

Показателно: от хиляди спортисти, призовани в следствието през 90-те години, само 300 се съгласяват да дадат показания. След обединението на ФРГ и ГДР много тайни документи са унищожени. Но в архивите са съхранени около 150 свидетелства, убедително доказващи съществуването на държавна допинг система – с имена, дозировки, динамика на резултатите.

Тяхното публикуване предизвика шок, макар първите съобщения за системно допингиране в ГДР да са още от края на 70-те години – от избягали на Запад спортисти. Но техните думи тогава са били почти недоказуеми, защото състезатели от ГДР рядко са давали положителни проби.

Съдебният процес завърши едва през 2000 г. 74-годишният тогава Евалд и 66-годишният Хьопнер бяха признати за виновни в преднамерено нанасяне на ущърб на здравето в 20 доказани случая – основно непълнолетни спортисти. Осъдени са условно. Две години след процеса Евалд почина.

През 1999 г. Бундестагът създаде държавна асоциация за подпомагане на жертвите на допинга, която финансово поддържа бивши спортисти, пострадали от допинг системата на ГДР.

 

СТАТИСТИКА

За участието си на 5 летни олимпийски игри (1968-1988, без бойкотираните от соцстраните в Лос Анджелис`84) спортистите на ГДР печелят общо 409 медала (153 златни, 129 сребърни, 127 бронзови) в 17 вида спорт. 

На зимни игри (шест участия между 1968 и 1988 г.) ГДР има 110 медала (39-36-35) в осем вида спорт.

Ключови думи:

допинг
2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Родченков: Направихме най-голямата олимпийска измама в историята

27.07.2020

5841 68
CAS оправда допингиран кон заради препикано сено

01.07.2020

744 1
САЩ искат да спрат финансирането на WADA

25.06.2020

2131 14

Коментари

плувецът

И днес е същото, но в страните от т. нар. "лош запад". Ако може изобщо да се каже, че соцалистическото в държавите е свършило. 

Гегата

Днес е достатъчно да видим братя Уилямс и дискусията допинга приключва.

Влез или се регистрирай за да коментираш