В България са сигурни две неща - управниците обикновено се сещат за превенция и строг контрол, когато стане нещастен случай, който разтърси обществото, и за трагедията никога никой не е виновен. Безхаберието и буквоядството досега са взели или осакатили безброй животи. 

Трябваше да стане жестоката катастрофа, при която през март загина 12-годишната Сияна, за да се захванат МРРБ, АПИ и МВР да обезопасяват над 30 критични пътни участъци с допълнителни знаци, мантинели и подновяване на маркировката. Тези участъци са известни от години, но никой не се е мръднал, за да ги направи по-малко рискови.

Трябваше трима души да загинат, а над 200 да бъдат ранени само тази година, за да се задейства властта и най-после да сложи ограничения в ползването на електрически тротинетки. От септември влизат в сила нови, по-строги правила, които включват задължителна каска, максимална скорост от 25 км/ч, застраховка "Гражданска отговорност", забрана за движение в тъмните часове на денонощието и право управляват електрическа тротинетка само лица, навършили 16 години.

Трябваше едно 8-годишно дете да загуби живота си при падане от парашут по време на парасейлинг, за да почне правителството да пише специален закон за безопасността на атракционните услуги с потенциален риск. Докато това стане обаче, по плажовете екстремните забавления продължават и трябва да се доверяваме единствено на телевизионните репортажи и честната дума на операторите, че вече се правят инструктажи и коланите на парашутите са двойно и тройно подсигурени. Защото

ако пак се стигне до инцидент, отново ще се констатира, че отговорен няма! 

Което е най-малкото абсурдно, защото поне три министерства са намесени в регламентирането на атракционите. Те са приели различни наредби – за съоръженията в увеселителните обекти на закрито и открито, за водните развлечения, за скоковете с парашути и пара- и делта планери. Извън тази регламентация обаче останали водните парашути. Защото по логиката на управляващите - за всеки пирон трябва наредба. Иначе отговорни няма. За тях не действат законите на здравата логика и елементарните правила за безопасност.

Министърът на туризма например дава концесиите на плажовете и в договорите с концесионерите, така както разписва цената на чадърите и шезлонгите, може да наложи строги изисквания за водните атракции на територията на всеки плаж. Министър Мирослав Боршош обаче се опита да прехвърли топката по въпроса в полето на министъра на спорта, като предложи той да издава разрешителни за подобни морски екстремни преживявания и да котролира тяхната безопасност. Министърът на спорта обаче ловко се измъкна. И накрая иначе съвсем безмисленото  министерство на туризма ще регистрират всички атракционни услуги, като съоръженията трябва да отговарят на стандарти за безопасност, доказани със сертификати и задължителна застраховка „Професионална отговорност“.

Министерството на регионалното развитие пък отговаря за увеселителните паркове и съоръженията в тях. Министър Иван Иванов обаче категорично отказа да се занимава с водните парашиту, защото в МРРБ

не работели специалисти, които разбират как се лети с парашут.

Същото казват и от Агенция „Морска администрация“ към Министерството на транспорта – те се занимавали с плавателните съдове, с които се теглят тези парашути. Затова експертите на агенцията проверявали единствено изправността на лодките и правоспособността на водачите им.

Всъщност точно „Морска администрация“ би трябвало да отговаря за водноатракционни услуги, свързани с плавателни средства за спорт, туризъм и развлечения, регламентирани в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. В наредбата за водноатракционни услуги, която е още от 2009 г., има разписани изисквания за теглителното въже - да се задържа над водата, да няма възли или усуквания и да е с дължина до 80 метра. Ако „Морска администрация“ проверяваше дължината и здравината на въжетата, с които моторните лодки теглят парашутите, нямаше как да не забележи, че също така има съмнителни обезопасителни колани, седалки, катарами, карабинери – все съоръжения, с които туристите се превързват към въпросния парашут. И ако те са били пропуснати в наредбата, не е ли логично проверяващите от „Морска администрация“ да сигнализират за това?

Да не забравяме, че имаме и Държавна агенция по метрология и технически надзор, която е натоварена да проверява най-различни съоръжения, включително и тези по увеселителните паркове, но отново не и злополучните парашути. 

Даже и иначе свръхактивната Комисия за защита на потребителите мълчи по темата за опасните атракции.

Изобщо водните парашути се оказаха над всякакви закони!

Със сигурност безнадзорни са и други екстремни морски развлечения като теглене на надуваеми банани, дюшеци, дивани и други измишльотини, и е въпрос на време да се случи и с тях трагичен инцидент. Едва тогава някой ще "прогледне", че и за тях няма наредба. 

При цялото това безхаберие правителството се почувства длъжно да обяви, че започва да пише изцяло нов закон. Всъщност това е изпитана практика на властта при всеки трагичен инцидент - започваме на чисто.

Вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов заяви, че със закона ще се гарантира безопасността на всички атракционни услуги – не само на водните, а и въздушните, лунапарковете и други увеселителни паркове, спортните развлечения, автоатракционите. Последните са също доста актуални, след като в началото на август 18-годишен младеж с АТВ под наем със съмнителна изправност прегази петима души в курорта Слънчев бряг.

Обещанието за нов закон, който да сложи ред в тези дейности обаче, може да се окаже тупане на топката.

Първо, колко време ще мине, докато този закон види бял свят? И кой ще гарантира безопасността на потребителите дотогава? Как изобщо може да продължат да работят увеселителните и водните центрове при този правен вакуум и съмнения в изправността на един куп съоръжения, оставени без контрол.

Освен това от думите на вицепремиера стана ясно, че законът ще определи няколко институции отговорни за упражняването на контрола върху атракционните услуги. А както видяхме в случая с парашута в Несебър, това е сигурен знак, че

накрая пак никой няма да е виновен.

Караджов призна, че с новия закон трябва да бъде решен още един много сериозен пропуск – търсенето на наказателна отговорност от тези, които с действията си или бездействията си застрашат живота и здравето на клиентите. Оказва се, че задържаните за смъртта на детето трима служители на фирмата, която предлага парасейлинг, не могат да бъдат подведени под наказателна отговорност, защото такава не е предвидена за возенето на туристи с парашути.

Накрая за нелепата смърт на детето ще се окаже виновна само клетата му майка. А ние ще продължим да издържаме хиляди чиновници, които получават заплати, за да не бъдат никога за нищо отговорни!