facebook
twitter

Наблюдател

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Валентин, Марко и Красимир

2231

- Марковице! Тук за мен е тесно!
Господ вече храбрите не люби,
кога дете пеленаче лесно
може първи юнак да погуби!

 

Така се съкрушава старият вече Крали Марко, юнак над юнаците, когато проверил силата на новия "хитър лък" - пушката. Оказало се, че какъвто и исполин да си, то всеки шугав страхливец може да те затрие с тънкото пушкало издалек! Марко бил разочарован, възмутен, съсипан от тая нова техническа придобивка... И се заврял в една пещера, и не се показал повече пред света - цели векове. Това разказва по-горното стихотворение на Иван Вазов. За нас е добър повод да се замислим. Нищо не стои на място. Не само юначеството, разбирано като тежък пестник, остра сабя и кон шарколия, не е същото в епохата на ракетите с ядрени бойни глави, но и армията вече не е. 


И не може да е същата


Дори любовта не е същата. А като споменахме любовта, чиито нови маркетингови превъплъщения сега са зачервили сергиите със захаросани сърца и кичозни балони, нека припомним, че митът за свети Валентин също е свързан с армията. Легендата твърди, че император Клавдий II се кахърял, подобно нашия Красимир Каракачанов днес, загдето не можел да събере достатъчно аскер за войската си. Мислил-мислил каква е причината и решил, че причината е в любовта. Тоест в жените, секса и т.н. Един вид - младежите предпочитали фустите на жените си, а не - примерно, да бъдат геройски промушени или заклани в чест на империята и римския император Клавдий II. Ерго, като управник с размах той забранил на мъжете да се женят. 
Само че категоричните забрани на хубавите неща, както знаем от историята, рядко носят очаквания успех. По-скоро провокират бунтове, черна борса, сива икономика, нови митове. В случая -  епископ Валентин божем се противопоставил на императора и тайно продължил да венчава двойките. За което пък разлютеният Клавдий го прибрал в затвора, а по-сетне, на 14 февруари, го обезглавил. 
Това не помогнало на Клавдий да укрепи империята. След време Рим все пак пропаднал, а хората продължили да се женят. Или поне да съжителстват. Днес хем дори мъжко с мъжко и женско с женско по разни места на света се подписват под брачния договор. А свети Валентин е все по-почитан от търговците и ученичките, и пълни кръчмите с влюбени. 
Ни войната, ни любовта са вече същите, а ние някак искаме армията да не помръдва. Да е голяма, силна и победоносна. Ама - ако може, да не я издържаме ние, а примерно - ЕС или Тръмп, или друг там някой. Или сама да се издържа. Лехички с лук и цвекло, кочини с прасета в поделенията, бостани за армейско ползване. (Едно време имаше такива неща, не че бяха особено ефективни. Покрадваше се яко - и в армията, и навсякъде.)
Приказките за връщане на наборната служба в онзи й вид изглеждат неуместни. Защото аргументите 


са повече педагогически, не военни


Призивите да имаме наборна служба, защото това щяло да тури ред в момчешките глави и в държавата, приличат на оная война, която генералният секретар Андропов тръгна да води за повишаване ефективността на труда в СССР преди години. Знаете ли какво направи - създаде хайки, които тръгнаха по улиците на големите градове, из кина и кафенета, за да хващат хората и да проверяват защо не са на работното си място, след като времето е работно. Това не повиши ефективността, точно както реформата на Клавдий не спаси Рим. Системите се бяха така раздалечили, че си изглеждаха абсурдни една на друга - аз например като ученик се чудех защо по западните филми така се плашат хората да не останат без работа. Че какво й е хубаво на работата, не можех да проумея. Хубаво е да имаш дънки, мотор и мацка, ама да имаш работа - тия са луди сигурно, при капитализма де. 
Ред в главите следва да туря законът. А армията ни трябва да е малка, добре платена, високотехнологична. Иначе не възразявам всички момчета, па и момичета - като в Израел, да карат военно обучение. Това е уместно, стига да се подготви добре, а не да е разпасан лагер с нощни купони и мътни глави. Защо? Защото е добре едно население да има понятие от оръжие и военна дисциплина в случай че, недай Боже, враг или природа ни вкарат в извънредно положение. Два месеца ли, месец ли - месец е достатъчен, при условие че не се хайлазува, а се работи здраво. Всъщност основното нещо, което се учи в армията, е едно. Добрият войник не е този, който разглобява автомата за 17 секунди, или който умерва мишената в десетката. Тоест добре е да го прави, разбира се, но не то е темелният урок. Темелният урок при войниклъка е, че войникът научава: заповедите да се изпълняват, а не дискутират, заобикалят или пренебрегват. На това един месец не може да се научи, но представа може да създаде. Както и на урока що е оръжие и как се пипа. 
Е, да се дава оръжието на резервистите, за да си го носят вкъщи като в Швейцария, не е добра идея. Страх ме е, че би възникнала търговия или инцидентни пукотевици, при това не само за Нова година. 
Иначе - дума да няма - любовта е по-добро нещо от войната. Нито е мое откритие, нито на свети Валентин. Нашият Людмил Стоянов също го пише в символистичното си "Весло" :  

И аз станах, и меча пречупих, и промълвих: "О, стига война!
По-красиво от меч и по-нежно е сърцето на любима жена!"

4

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Любов, та дрънка

14.02.2019

Васил Сотиров

1909 3
Мадуро обеща на армията свръхново оборудване

12.02.2019

386 1
Косово вече има Министерство на отбраната

21.01.2019

344 2

Коментари

Baskerville
снимка на Baskerville

И аз станах, и меча пречупих, и промълвих: "О, стига война!
По-красиво от меч и по-нежно е сърцето на любима жена!"

Коя беше тази, която засияваше пред мен като зора, прекрасна като луната, ослепителна като слънцето, страшна като стегната за бой войска...“
 

Baskerville
снимка на Baskerville

 Иначе не възразявам всички момчета, па и момичета - като в Израел, да карат военно обучение

Редовна военна служба за 36 или 24 месеца.Дълг към родината !

ssto

Някои неща се променят, а други са си все същите и ще си останат завинаги такива. На камъка над гроба е изсечен древен стих:

 

Ако без бой е смърт,

а с боят – надежда за живот,

тогава мъдреците казват:

дошло е време за бой.

 

Мъдрости има всякакви, затова и битките са различни. Най-голямата не е спирала  и винаги е била за душите на хората – какво мислят, какво чувстват, какво искат и какво усещат, че могат. В епохата на ракетите с ядрени бойни глави пак е така и трябва да се спаси каквото може.

 

Мълвата, разпространена от поета, е фейк. Крали Марко не се е крил в пещерата, а винаги е бил на върха на планината. Застанал е възможно най-близо до Бога и му се моли за враговете в ниското: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат!“ Мъчно му е за тях да ги гледа обладани от бесовете. Как да реагира на злото със зло, като го няма в себе си. Дори за шегата на писателя не се сеща, да сравнява Красимир с Клавдий, след като и той е там, в ниското, заедно с Цецо и Бойко, и слугите им.

 

Крали Марко не се притеснява, че някой ще му прониже сърцето. Не е страшно да паднеш в битка.  Унизително е да ти внушат, че си изключителен и си нещо повече от другите; да поискат от теб да ги предадеш и да те купят; „да паднеш на колене, когато се целят в челото ти“.

 

Не реве: На нож! Все още тихо пита: И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си?

 

Па ги вика горе, на върха, сами да видят - От Изток е изгрев, а на Запад е залез.

 

На който е тъмно в душата му, как да се радва на изгрева и светлината? За какво да се бориш с него – той вече сам се е погубил.

редник

който разглобява автомата за 17 секунди

 

Не е ясно какъв автомат има предвид авторът, но АК го разглобявах за по-малко от 6 сек. и за малко повече сглобявах...

Влез или се регистрирай за да коментираш

×