Ако сте влизали в Туитър и във Фейсбук наскоро, вероятно сте видели приятели, които изведнъж изглеждат с 30 или 40 години по-възрастни. Това е, защото едно ново приложение, което позволява на потребителите да се състарят, да променят цвета на косата си и дори да „променят” пола, стана много популярно. Проблемът е, че след появата на приложението, някои хора започнаха сериозно да се притесняват за неприкосновеността на личния живот. По-конкретно за две неща: едното е общата екосистема на приложенията, която поема информацията, а другото – за страната, в която е създадено FaceApp.

Приложението е пуснато за първи път преди 2 години и е разработено от базираната в руския град Санкт Петербург компания Wireless Lab. Туитър бързо забеляза къде е направено приложението и потребители изразиха притеснения, че смешните снимки на остарели хора (а може би и оригиналните) се изпращат през облак към сървъри при руския президент Владимир Путин - кой знае за какво.

Неприкосновеността на личните данни е важна и няколко медии предупредиха, че когато използвате приложението, давате на Wireless Lab доста права - „вечни, неотменими, с неограничен достъп, безвъзмездни, в световен мащаб, напълно платени, с възможност за прехвърляне на разрешителното за ползване, възпроизвеждане, промяна, адаптиране, публикуване, превеждане, създаване на производни, разпространение, публично изпълнение и представяне на вашето потребителско съдържание... без заплащане”. Това по същество означава, че FaceApp

може да прави каквото си поиска

с вашите снимки, казва преподавателят от Нюйоркското юридическо училище Ари Уолдман. „Запазвате авторските права и снимките, които качвате, но им давате възможност да правят почти всичко, което си поискат с фотографиите, които съхранявате на техните сървъри”, допълва той. В много случаи не става въпрос само за снимки на човека, използващ приложението – потребителите качват също фотоси на приятели и на семействата си, което означава, че подобна база данни с лица би била огромна и същите правила ще се прилагат независимо от това кой е на снимката.

Най-лошото от паниката, свързана със защитата на личните данни от FaceApp, настана, когато във вече изтрит туит беше изразено опасение, че приложението може да получи достъп и да качва всички снимки, направени с камерата на потребителя. Ако е истина, това може да бъде сериозен проблем за неприкосновеността на личните данни. Хората също така съхраняват скрийншотове на банковите си сметки и номерата на кредитните карти в архива на камерата, както и лични снимки, които не биха искали да попаднат в ръцете на руското правителството или на някой друг. Това заедно с условията за предоставяне на разрешение и политиката за използване на личните данни, които позволяват информация да се прехвърля през граници и юрисдикции, създава основателни притеснения.

Поне в това отношение имаме добри новини. Експертът по дигитална сигурност Уил Страфак направи бърз тест на трафика в мрежата и установи, че приложението всъщност не качва в облака цялото съдържание на архива на камерата. Освен това уверение няма реален начин да знаем

дали информацията отива в Русия,

колко дълго остава там и какво използва компанията. 

Ярослав Гончаров, който е създател на FaceApp и изпълнителен директор на Wireless Lab, заяви в съобщение, изпратено по електронната поща, че данните на нито един потребител не се изпращат в Русия, въпреки че „основният екип за проучвания и разработка се намира” там. Той също така повтаря, че цялото съдържание на камерата не се качва. „Форбс” съобщи, че FaceApp използва сървъри на "Амазон", намиращи се в САЩ и Австралия. И за да бъдем честни, FaceApp обяви, че се изтриват повечето от снимките след 48 часа: „Можем да съхраняваме качена снимка в облака. Основната причина за това е представянето и трафика: искаме да сме сигурни, че потребителят не качва снимката няколко пъти при всяка нейна обработка”, обяснява Гончаров. Но отново всичко, с което разполагаме, са неговите думи. Гончаров отказва да отговори на въпроса

за какво Wireless Lab използва снимките

„Политиката за използване на личните данни и условията са изготвени от адвокати, а те винаги залагат на сигурното. Планираме да направим някои подобрения”, пише Гончаров в мейла. Не отговаря и дали компанията активно използва лични данни за търговски цели.

Гончаров е прав, тъй като политиката за използване на личните данни и условията често са на широка база. Всеизвестно е, че са дълги, скучни и сложни за четене, но пък изброяват какво една компания може да направи с вашите данни – и често дават представа за това, което планира да направи с тях. Условията на FaceApp са неясни, дават разрешение и позволяват за търговски цели да се използват личните данни, но това не е проблем само при това приложение. „Това е странно при политиката за използване на личните данни. Но не е необичайно”, казва Уолдман. „Фейсбук взема неексклузивен световен лиценз,

за да прави каквото си поиска със снимките,

които качваме там. Така че не е необичайно”.

Други приложения за обработка на снимки като VSCO предупреждават потребителите си, че подобно на FaceApp, могат да трансферират информация извън страната на ползвателя. „След като слагате подобно нещо в политиката за използване на личните данни, тогава можете да правите много неща с информацията”, казва Уолдман. Това е най-вече проблем при приложения като FaceApp. Потребителите може да не преценяват, че снимка, която обработват, е възможно да стане публична или да бъде споделена за търговски цели. „Дори и ако първоначално създаденият смут не е съвсем истина, въпросът какво правят си остава”, казва Страфак.

FaceApp казва, че не „продава или споделя личните данни с трети страни” и можеш да поискаш информацията ти да бъде изтрита чрез раздел в приложението, свързан с функцията за грешка.

Приложението, превърнало се в сензация, показва колко бързо милиони лица могат да се съберат за престъпни цели. А подобна база данни в ръцете на всяка компания може да даде доста сериозни търговски възможности. FaceApp има „ненормално подробна база данни за всеки, който иска да работи върху технология за разпознаване по лицето”, казва Уолдман. Тази технология - въпреки че беше показано, че тя е предубедена и дискриминационна – и базите данни, която я подхранват, стават все по-доходоносни за наблюдение от страна на властите, правораздаване и дори за маркетинг. Колекция като тази на FaceApp може да се използва за обучение по технология за разпознаване на лицето или за създаване на база данни, която

да бъде продадена на друга фирма

През 2017 г. в. „Гардиън” съобщи за подобна технология в Русия - FindFace, която позволява потребителите да снимат хора, намиращи се в тълпа, и да установи тяхната самоличност с почти 70% надеждност. (FaceApp не изглежда да е свързана с FindFace.) Функциите на FindFace, до които имаше достъп обществото, бяха изключени, но продължават да се използват от властите и бизнеса.

Притесненията за защитата на личните данни в приложението се зародиха, след като Националният комитет на Демократическата партия в САЩ призова по време на кандидатпрезидентската кампания да не се използва популярното приложение заради руските му разработчици. Ген. Чък Шумър дори поиска ФБР и Федералната комисия по търговията да разследват FaceApp. При комбинацията социални медии, лични данни и Русия не е чудно, че се наблюдава широко разпространена тревога. Батист Робер, който е френски експерт по сигурността, работещ под псевдонима Елио Алдерсън, написа в Туитър, че „ситуацията е извън контрол”, особено по отношение на приложението, което използва основно базирана в САЩ инфраструктура като уебуслугите на Амазон и на Гугъл – и условията му не са много по-различни от тези на други компании със социални медии като Snapchat, например. Уолдман казва, че винаги е добре да бъдем бдителни. „Това е руска компания, която има структура като тази в Русия, което означава, че е вероятно да има връзки между компанията и властта”, смята той. Така че, ако все още не сте състарили лицето си, вероятно е добре да внимавате.

"Това обаче се отнася за целия дигитален живот, не само за FaceApp. Технологичните компании и разработчиците на приложения вървят след данните и ще разработят инструменти – особено такива за забавление – които подлъгват или манипулират хората, за да си дават данните," смята Уолдман. Не трябва да се притесняваме за руските компании. „Трябва да бъдем еднакво (и значително) притеснени за всичко това. FaceApp и Фейсбук са манипулативни инструменти, които правят богати създателите си чрез събирането на данни под претекст за забавление”, предупреждава той.