- Г-жо Величкова, проучване на "Галъп" от тази година показа, че половината от сънародниците ни не вярват на неправителствените организации. Защо е толкова ниско доверието на българите в НПО-та?

- Ако 50% вярват, това не е малко. Защото, когато се мери доверието към институциите, нещата отиват  още по-зле. Изследванията действително показват, че хората не вярват на неправителствения сектор по-скоро от незнание. Миналата година "Алфа рисърч" направи проучване по поръчка на Българския център за нестопанско право, в което много голям процент от хората бяха заявили, че никога не са имали досег с нестопанска организация с обществена полза. Много хора обаче участват в граждански организации, без да си дават сметка за това. Те са част от родителски настоятелства, от настоятелствата на читалища или пък организации като Ловно-рибарския съюз. Това не са публични институции, а граждански организации, които са създадени от хората и за хората. За мен основната причина за липсата на доверие е в това, че гражданските организации не разказват достатъчно за себе си, не се заявяват, не споделят успехите си. Те са фокусирани върху каузата, върху проекта, върху инициативата, но не и върху това да напомнят, че те самите са създадени и съществуват като граждански структури. Тъй като не се акцентира върху структурите, а върху проектите и инициативите, хората просто не знаят кой стои зад тях. 

- Готов е годишният ви доклад за благотворителността в България през 2018 г. Какво показват наблюденията ви - има ли промяна в картината кой дарява?

- Нашият анализ показа, че са дарени около 100 млн. лв. Така горе-долу се запазва обемът на даренията от предходната година, по-малко са с около 1 млн. лв. Това, което забелязваме, е, че даренията от компании намаляват. Фирмите намаляват обемите на инвестиции в обществото през дарителски програми първо заради общото усещане за несигурност, за задаваща се нова икономическа криза не само в България, а и в световен мащаб. За съжаление този тип инвестиции са сред първите, чийто размер се свива. Не на последно място е и желанието на компаниите да постигат по-голям резултат, но с по-малко средства. Много често това се превръща в мантра, в нещо като клише, което оправдава финансовото орязване. Но пък има програми, които няма как с по-малко средства да бъдат организирани. За организации като нашата, които работят в средата на дарителството, е важно да са по-убедителни във вдъхновяването на компаниите за включване и подпомагане. През последните няколко години фондациите са водещи в дарителството с 55%. Те са дарили 54.8 млн. лв. за миналата година. Компаниите са дали 36.6 млн. лв., даренията от физически лица са малко под 9% и са в размер на малко над 8 млн. лв.

- Защо е толкова малък делът на индивидуалните дарители у нас, при условие че човек може да дарява, без дори да прекрачи прага на дома си - с SMS, през дарителска платформа, чрез виртуален POS терминал?

- Когато изследваме причините за даряване от страна на физическите лица, на първо място хората изтъкват финансовото си състояние. Над 60% от тези, които не са дарили през 2018 г., казват, че точно това ги възпира. Спрямо предходната 2017 г. делът на тези хора нараства - тогава 55% бяха заявили, че не са дарявали заради липса на средства. На второ място като причина се изтъква съмнението, че с дарението им ще има злоупотреби. Останалата голяма част от хората, които не са дарявали, казват, че не са имали информация за какво биха могли да направят дарение, как да даряват. Около 9% не желаят да даряват. Процентът на хората, които подкрепят даренията, би се покачил, ако организациите, които вярват в своите каузи и искат да ги реализират, разказват на хората за тях по-добре, по-ясно и отчетливо, за да разберат останалите какъв е смисълът да дарят за дадената организация, каква промяна ще се постигне в резултат на това. Нека припомним, че освен пари може да се даряват доброволен труд, материали. Каузите имат нужда не само от пари, а и от съмишленици, които да ги подкрепят и с други средства. 

- Къде сме като общество?

- Бих казала, че сме сред развитите държави, в които дарителството е развита култура. В Англия и в САЩ около 70% от общия обем дарения са от хора с малки и регулярни благородни жестове. Може би тук е ключът към тази група, която не дарява заради финансовото си състояние - като че ли нямаме вяра, че като дадем нещо малко, това ще донесе промяна. Предварително обричаме нашия жест, защото не вярваме, че ще донесе смисъл за някого, тъй като е твърде малък. Точно това се опитваме да кажем чрез нашата компания за DMS - че няма малки и големи дарения. Че малки дарения от много хора, особено ако се правят редовно, могат да подпомогнат една кауза да бъде устойчива. Това сме го виждали неведнъж през различни програми на различни организации. Искаме да окуражим хората и да им кажем, че има смисъл. Стига да си харесат кауза, която е важна за тях, и да й помогнат. Гражданските организации пък са длъжници на хората. Много е важно и те да повтарят непрекъснато това и да са готови да оценят, признаят и да благодарят за всеки жест. 

- Какво пречи на бизнеса да е още по-социално отговорен, да дарява средства, да инвестира в промяната?

- Част от причините за това бизнесът да не дарява активно се коренят в недоброто познаване на възможните партньори. В това, че не могат да отличат между каузите кои са онези, които са смислени, които ще донесат промяна, кои са онези партньори, на които могат да се доверят. Това са част от причините не просто бизнесът да не дарява, а много често да се оказва разочарован, защото е дарил или подпомогнал кауза, която не е донесла толкова смисъл, колкото е очаквал. 

- Кои са новите, ефективни механизми за постигане на филантропските цели?

- През последните няколко години темата за търсенето на устойчивост на каузите - търсенето на каузи, които постигат системна промяна, се очертава като тенденция. Няма човек, който вече да не е чувал за социалното предприемачество. За бизнеса напоследък е доста по-интересно да търси такъв тип партньорство. Нещо интересно, което през миналата година се случи и ние го даваме за пример, е, че финансово-инвестиционната компания "Карол финанс" създаде корпоративна фондация, която инвестира в знанието, дава стипендии на докторанти, за да могат те да реализират проектите си. Имат и програма за предприемачество в науката, която създава умения за предприемчивост сред хората на науката. Това не е просто програма, която може да бъде започната и прекратена. Със създаването на фондацията компанията прави заявка, че това ще е неин дългосрочен ангажимент. От друга страна, инвестирането във висока наука като социална отговорност е нещо, което почти не се среща в България. Обикновено се говори за деца в неравностойно положение, за хора от маргинализирани групи, за социални каузи. Но нещо толкова професионално като инвестиране във високи технологии, и то през хора, си струва да бъде разказвано и да бъде взето като пример от други. Много ни радва това, че започват да се създават такъв тип организации, и то с такава мисия.

- В каква насока може и трябва да се промени самият дарителски сектор, за да не се дарява най-вече емоционално, а за каузи, които носят систематична промяна? 

- Когато казваме, че българинът дарява най-вече емоционално, е важното да отбележим, че той не е по-различен от всички други хора по света. Навсякъде по света, когато има кампании за кризи, свързани с природни бедствия и аварии, както Хитрино, Аспарухово, Хаити преди години, даряват хората спонтанно и от съчувствие се включват повече. Иска ни се да бъде по друг начин, но то се случва така по естествен начин. Да, няма как ние да очакваме от хората да знаят за нашите организации от дарителския сектор, да знаят за нашите каузи, да имат отношение към тях, ако ние не разказваме, не разказваме смислените истории и за проблемите през решенията. Защото никой дарител не иска да дарява за проблем. Той дарява за решението на този проблем. Често забравяме да разказваме за постигнатите успехи с дарителска подкрепа. Когато си част от успеха на дадена кауза, това е най-силната мотивация да продължаваш да я подкрепяш. Това е смисълът и на нашата кампания "Отвори врата за доброто", която се опитва през известните личности и техните фенове, през простите послания да покаже, че чувството на удовлетворение е това, което ни кара да даряваме.