facebook
twitter

Наблюдател

Няколко реформи у нас са вече неизбежно зло

"Който се страхува от мечки, да не ходи в гората" важи и за правителствата
Архив СЕГА
Георги Ангелов

Ноември - бюджетно време. Всички са фокусирани върху проекта за държавен бюджет. Половината анализи твърдят, че в бюджета няма реформи и затова той е лош. Другата половина твърдят, че в бюджета има реформи, но те не стават. Критиката е хубаво нещо, проблемът е, че никой не дава алтернативни предложения. А без тях нещата няма да се променят. Ето няколко идеи за реформи, не много популярни, но полезни за дебатите.

Минималната заплата

Години наред вече чакаме синдикати и работодатели да се разберат за механизъм, по който да се определя минималната работна заплата в страната. Те не се разбират и правителството определя минималната заплата административно. Може да продължим да чакаме и да се надяваме социалните партньори да се разберат за нещо. Но няма индикации, че те ще го направят. Чакането не е реформа.

Може би е дошло време да прескочим синдикати и работодатели и да започнем да обсъждаме механизъм за минималната заплата без тях. Такъв механизъм може да заимстваме от Естония - там минималната заплата расте всяка година с двойния размер на реалния икономически растеж (или двойния размер на растежа на реалната производителност).

Естонският модел постига баланс между две на пръв поглед противоположни цели - социални и икономически. От една страна, механизмът води до това в добри времена минималната заплата да расте бързо (защото тогава и икономиката се развива и пазарът на труда е в добра форма). От друга страна, в лоши времена минималната заплата ще расте по-бавно, съответно няма да се губи конкурентоспособност и няма да се губят толкова работни места, колкото изгубихме при последната криза.

Предлагам да се даде срок на синдикати и работодатели да се разберат. Ако не го направят, механизмът за минималната заплата да се приеме без тяхно участие. Те няма да са доволни, но не можем безкрайно да ги изчакваме. А правителството най-сетне трябва да поеме отговорност.  

Мръсните автомобили

От дискусиите за местните данъци за автомобилите стана ясно, че едва ли можем да очакваме някакво особено развитие в тази посока. Съпротивата е огромна дори за 5-6 лева вдигане на данъка за стар и мръсен автомобил, а в същото време тези 5-6 лева едва ли ще накарат някого да си купи по-нова кола и така да допринесе за изчистването на въздуха.

В същото време все повече западни градове забраняват влизането на стари дизели, което сваля тяхната цена и наводнява пазарите в Източна Европа. Така изчистването на големите и богати градове води до още по-голямо замърсяване в бедните страни, а тук, в София и други градове, и без това имаме достатъчно мръсен въздух.

Какво е решението? По един или друг начин най-мръсните автомобили да не биват допускани в градове с наднормено замърсяване. Има два подхода - единият е чрез забрана. Според Световната банка около десет процента от автомобилите са отговорни за почти половината замърсяване. Тези 60 - 70 хиляди автомобила просто трябва да не влизат, когато има наднормено замърсяване. Другата възможност е да се дадат стимули на тези, които се откажат от стария си автомобил - например 2000 лева бонус за този, който се откаже от мръсен автомобил без катализатор.

И двата не са популярни. Някои ще кажат, че не е честно да наказваме собствениците на мръсни автомобили (въпреки че те съзнателно са си свалили катализатора, което прави автомобила им да замърсява като танк). Други ще кажат, че не искат да се дават пари на хора с мръсни автомобили, за да се откажат от тях. Винаги ще има против, но нещо трябва да се направи. Запазването на статуквото ще ни изтрови. Буквално.

 

Тол системата

Караме по разбити пътища - десетки хиляди километри пътища трябва да се ремонтират, за да влязат в някакво нормално състояние. Но кой да плати? Сега плащат основно шофьорите на леки коли - чрез винетката. Но пътищата се рушат от камионите. Милиони тирове минават през България от Европа за Турция и Близкия изток и обратно - пресичат цяла България за 11 евро, което не е достатъчно. Рушат шосетата ни, а плащат едва 11 евро.

Тол таксите за камионите са начинът да се плаща справедливо за пътищата. Но няма да стане лесно - видяхме колко обжалвания имаше през годините с цел да се спре развитието на тол система. Няма да се учудя, ако догодина има и протести с камиони и твърдения как тол таксите ще съсипят бизнеса. Но без такава система, каквато има в повечето западни страни, няма как да се справим с проблема с липсата на поддръжка за пътищата.

 

Разходите за образование

Образованието е приоритет, ще се харчи повече, увеличават се заплатите, ще се дават щедри стипендии, за да се привличат повече младежи да стават учители. Всичко хубаво, обаче харченето не може да е безусловно и поравно за всички. Не е популярно, но някой трябва да го каже.

В страните с добри образователни системи - Финландия, Южна Корея и пр. - учители стават най-добрите ученици и студенти. Нещо повече, в някои страни дори е забранено студенти тройкаджии да стават учители. И у нас трябва да стане така - да, щедри заплати, щедри стипендии и всякакви други програми, но не за всички. Тези инструменти трябва да са насочени към привличане на отличници към педагогическата професия. Не е въпросът да запълним бройките, а да се осигури качество.

 

Хората с увреждания

Работодателите твърдят, че имат нужда от половин милион нови работници и искат да ги внасят от чужбина - от Виетнам или други екзотични страни. В същото време казват, че не могат да наемат няколко хиляди хора с увреждания и това било непосилна тежест за тях.

Много хора с увреждания са напълно способни да вършат полезна работа и да изкарват дохода си с труд. Да, някои ще имат нужда от обучение, ще има нужда от инвестиция в достъпна среда и помощ да се интегрират на пазара на труда. Но тези средства могат да се осигурят и чрез европейски, и чрез национални програми. И ще са добра инвестиция. Това е по-добрият вариант, отколкото тези хора да бъдат изключени изцяло от пазара на труда и да зависят изцяло от социални помощи и подаяния от бюджета. Включително и за работодателите и данъкоплатците това е по-добър вариант и те не трябва да го блокират, а да предложат конкретни идеи как реално да работи.

Данъци и бюджет

В последните години наблюдаваме тенденция да се събират повече приходи в бюджета, въпреки че се запазват ниските данъчни ставки. За две години приходите в бюджета се увеличават с 10 милиарда лева - заради икономическия ръст и заради по-висока събираемост. Това е положително, защото, от една страна, осигурява ресурс за публични политики, но от друга страна данъчните ставки остават ниски и тежестта за бизнеса и данъкоплатците остава приемлива.

Ниски данъци и висока събираемост са единственият устойчив модел, при който и данъкоплатците, и публичният сектор могат да се развиват едновременно. Разбира се, събираемостта понякога изисква и непопулярни мерки. Например, смяната на касовите апарати не среща много почитатели. Но това е начин да се вдигне събираемостта и да се запазят ниски данъчните ставки. Ако укриването е лесно, тогава се подкопава данъчната основа и политиците ще завият към вдигане на ставките. А това ще удари точно честните данъкоплатци. По-добре нов касов апарат, отколкото нови (по-високи) данъци. 

11

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Пожарникарите заплашват с протест заради орязан бюджет

11.12.2018

582 2
Залата в Бургас стана златна с нови 18.8 млн. лв. държавни пари

ДЕЛЯН КЮЧУКОВ

29.11.2018

1125 4
Парламентът заседава извънредно за бюджетите на НЗОК и ДОО

27.11.2018

135 3

Коментари

Vinkel

Значи, тоо мазньоч само като го видим....

jovani
снимка на jovani

Винкело,  друго си е Дърева да ти се яви, нали?

Domi

Ех ако всинца бяха на грантове...

Ами "американските централи" вземат по едни 500 милиона репарации на година и " Америка за/ против България"връща 10 % във формата на грантове  и ги дава на отворковците от " Отровено общество"... ех да можеше да направим фондация " България за Америка" както мошетата ги точат , че и ние. ...

Force

И?

дядо Илия

Щом искаме да живеем в социална държава , друг начин няма!

БГ Трън

В държавата ни, за малкия бизнес има някои  данъци  и такси, които са абсолютно непоносими и невъзможни за  плащане. Това изпраща тези  хора директно в  сивата икономика. Не може, чрез  закони, данъци и  такси да  съдираш кожата на  хората.

blue_fish

Статията ?

sega_censored

Дневник.

simeonkralev

"Капитал" публикува речта на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов при откриването на международната конференция "Ролята на съдиите в обществената дискусия за върховенството на правото", организирана от MEDEL (Европейски магистрати за демокрация и свободи) и Съюза на съдиите в България

Дванайсет години след присъединяването на България към ЕС Брюксел безпрецедентно обяви съдебната ни система за независима. Това забележително историческо достижение на правовата държава бе отбелязано в публикувания преди няколко дни доклад на ЕК по Механизма за мониторинг на българското правосъдие. След провъзгласяването на независимостта ни, драги колеги, вместо да развея нейното знаме, аз неволно се почувствах като онзи съпруг, който хванал жена си в изневяра, а тя възмутена го попитала на мръсните си очи ли ще вярва или на нея. Можем само да гадаем защо ЕК е избрала този подход. Струва ми се обаче, че едва ли някога ще се доближим един към друг с добрата стара Европа, ако занапред ни свързват не ценностите, а лъжливите митове на илюзиите.
 

Защото да се твърди, че българската съдебна система е постигнала независимост, това означава, че:
1. Съдът е независим арбитър, а не орган за борба с корупцията, следователно той няма обща наказателноправна политика с органите на досъдебното производство.

2. Съдът, а не прокуратурата, е този, който казва със своя акт дали е осъществено или не едно престъпление.

3. Дългът на всеки съдия изисква той да стигне до обективната истина независимо от действията и бездействията на страните.

4. В търсенето на обективната истина съдът се явява онзи независим арбитър, който трябва да даде сигурност на всяка страна в процеса, че съдията не е повлиян от външни фактори при постановяване на решението по нейното дело.

5. Съдът не проявява единомислие с прокуратурата и не се превръща в орган по осъществяване на наказателната политика на държавата като нарушава фундаментални принципи в наказателния процес.

6. Разследващите не работят по занижени стандарти и не развиват убеденост, че както и да е изработено едно дело, по-вероятно е да "мине" успешно през съда.

7. Прокуратурата не работи поръчково.

8. Не е възможно бизнес конкуренти да си разчистват сметки и чрез "услугите" на прокуратурата да започва наказателно преследване, което скоро след това да бъде прекратявано поради необоснованост.

9. Основните институции на наказателната политика работят, а не се търсят нестандартни и нетрадиционни решения, които да компенсират дефектите в основните стълбове на наказателната политика.

10. Не се създават алтернативни институционални конструкции, които поради неясната си и съмнителна ефективност и легитимност се превръщат в орган за осъществяването на репресии.

11. Политиците не се стремят да налагат зависими хора на най-високите етажи на съдебната власт, за да разтварят чадър над себе си и да отнемат чадъра на противниците си.

Като представител на най-висшата съдебна инстанция, уважаеми дами и господа, смея да твърдя точно обратното - съдебната ни система е затънала в дълбоки зависимости и доказателство за това са следните факти:

1. Участниците в злоупотребите Софийския градски съд не са наказани, а един по един са напълно реабилитирани;

2. Председателят на Върховния касационен съд се размина на косъм от импийчмънт, защото свободно изрази мнението си относно направените промени в Конституцията, които минираха истинската съдебна реформа;

3. Членът на ВСС, който се отчиташе със sms на премиера, все още безнаказано и неуморно се труди в съдебната система;

4. Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър над приятелите си и никой не се осмелява да инициира въвеждането на механизъм за неговия контрол;

5. Болтовете на джантите на служебния автомобил от НСО на критичния към политико-съдебната задруга председател на ВКС се саморазвиха;

6. Същият неудобен председател е посрещан от младежи с маски, които държат окървавени агнешки главички преди заседание на ВСС, на което предстои дискусия по повод злоупотреба с власт от страна на главния прокурор, а полицията не си помръдва пръста;

7. Магистрати, начело с председателя на ВКС, и техните семейства са подлагани на жесток медиен и институционален терор, който преобръща живота им с краката нагоре;

8. Председател на апелативен съд е уличен от магистрат, че злоупотребява със служебно положение, за да обслужи олигархия и власт, а вместо наказание получава индулгенции от всички контролни органи. Съдията, огласил данните за тази злоупотреба не е герой, а подсъдим;

9. НАП тероризира неудобните на властта, следвайки принципа "зайо, защо си с шапка, защо си без шапка";

10. КПКОНПИ призовава на разпит председателя на ВКС, което отваря възможността всички административни ръководители да могат да бъдат привиквани, докато административният орган има дела за решаване в съответния съд;

Списъкът е дълъг и мога да продължа до безкрай. Но ако си спомняте, преди година правосъдната министърка обяви, че в съдебната система има нужда от тишина. И нека бъде тишина, която се разчу чак в Брюксел. В последно време чувам само своя глас, а след мен вече няма да има кой да нарушава идилията. В новия ВСС тишината определено дебне отвсякъде. Ноторно известно е, че именно неизбежните сблъсъци между отделните власти са това, което ни пази от автокрация, към която ние напълно уверено вървим.

Казвал съм и преди, че в България сме изправени пред една система, вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и, разбира се, съдебната система. Действията й не се огласяват, а се държат в тайна. Грешките й не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват; противниците й се преследват докрай, а тайните й са грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани.

От Брюксел вече ясно ни заявиха, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Затова нека не забравяме, че отговорността е нещото, което в най-голяма степен разграничава успешните от неуспешните. Считам, че като магистрати разполагаме с достатъчно конституционни гаранции, за да се борим без страх и без да мълчим за върховенството на правото и неговия колапс в страни като нашата.

Затова в последно време докато слушам шума на тишината често си припомням една прекрасна мисъл на Чърчил, който казва: "Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, днес ядат 300 вида хляб, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, днес нямат нито демокрация, нито хляб. Вие избирате от кои да бъдете."

rover
снимка на rover

некаква прилика с цвъцко съзирам... и не само външна:

В същото време все повече западни градове забраняват влизането на стари дизели, което сваля тяхната цена и наводнява пазарите в Източна Европа. Така изчистването на големите и богати градове води до още по-голямо замърсяване в бедните страни, а тук, в София и други градове, и без това имаме достатъчно мръсен въздух.

хайде, и не него да му обЯсниме:

в западна европа дизелите ги гонят заради високите емисии на азотни оксиди (голям трафик, отопление на природен газ). ние, на територията, имаме проблем с т.н. фини прахови частици. колкото е по-дърта колата - толкова повече такива частици. но! "наводняването" с дизелови коли означава на практика, че пешо, гошо и с-ие ще си заменят трошките с евро 0 с такива, които са с евро 3, 4, 5... има един тънък момент - трошките требва да се поддържат в изправно състояние, тоест, некой требе да си върши работата. нищо повече.

а този т.н. икономист би требвало да има представа какво означава ограничаването на мобилността на работната ръка. освен ако не намира подходящи "говеждите вагони"...

ако всичката му "експертиза" е такава...

има некаква прилика с цвъки, това си е...

p.s. ако писанието ми бъде намерено за политнекоректно, коленопреклонно моля да бъде изтрито!

Памфуций
снимка на Памфуций

Конкретно за това:

Хората с увреждания

Работодателите твърдят, че имат нужда от половин милион нови работници и искат да ги внасят от чужбина - от Виетнам или други екзотични страни. В същото време казват, че не могат да наемат няколко хиляди хора с увреждания и това било непосилна тежест за тях.

Много хора с увреждания са напълно способни да вършат полезна работа и да изкарват дохода си с труд. Да, някои ще имат нужда от обучение, ще има нужда от инвестиция в достъпна среда и помощ да се интегрират на пазара на труда. Но тези средства могат да се осигурят и чрез европейски, и чрез национални програми. И ще са добра инвестиция. Това е по-добрият вариант, отколкото тези хора да бъдат изключени изцяло от пазара на труда и да зависят изцяло от социални помощи и подаяния от бюджета. Включително и за работодателите и данъкоплатците това е по-добър вариант и те не трябва да го блокират, а да предложат конкретни идеи как реално да работи.

 

??? И отново да добавя - следващите са циганите.

Идеята за стимулиране на хората, които се откажат от автомоболите без катализатори е също добра.

Относно т.нар. "ниски данъци". Данъчното бреме, особено за ниските социални слоеве никак не е неиско, защото от дребни предприемачи и наемни работници голяма част от дохода им се прибира под формата на осигуровки, да не говорим, че плащат 20% ДДС  като крайни потребители на стоки от първа необходимост, за които стоки те харчат основната част от дохода си. Така че смятам, че съществуващото

облагане е несправедливо.

Влез или се регистрирай за да коментираш