Едва ли някой остана с усещането, че е дошло началото на края на водната криза в Перник, след като във вторник Столичният общински съвет прие да изпълни плана на Министерския съвет за справяне с нея. Софийският парламент го гласува почти единодушно, но направи впечатление друго - управляващите не поеха ясна отговорност за това, което сами предлагат.

Дори напротив - не пожелаха да сложат името си под документите. Никой не иска да се носи на крилете на славата "Спасител на Перник" и певци песни за него да пеят.

През последните дни трима министри и кметът на София Йорданка Фандъкова повтаряха непрекъснато, че е помислено за всичко, че това е единственият шанс за Перник и че пред лицето на хуманитарната криза не е време за политическо говорене и дребни сметки. Твърдяха също, че кабинетът и Столичната община са претеглили както проблемите на перничани, така и интересите и сигурността на жителите на София.

Но след приемането на екшънплана

равносметката показва друго.

Той бе внесен за разглеждане и приемане в СОС от двама общински съветници от квотата на ГЕРБ - Георги Георгиев и Прошко Прошков. Те дори не са членове на управляващата партия, а са от гражданската й листа. Под документа липсваха подписите както на министрите, за които стана дума - на икономиката Емил Караниколов, на регионалното развитие Петя Аврамова и на екологията Емил Димитров, така и на Фандъкова. Въпреки че тя присъстваше на заседанието на кабинета, на което той бе предложен, и въпреки че тя водеше преговорите от името на столицата.

Може би подписите на ключови фигури във властта отсъстват, защото Фандъкова не иска да се олицетворява с това, което договори за съгражданите си. И защото министрите не искат да оставят писмен знак в случай, че нещо в този план се обърка. Искането на правителството София да спаси Перник бе предадено на СОС с писмо, в което от столичния парламент бе поискано да изследва възможността "за провеждане" на вода до 300 литра в секунда към съседния град. След това общинските съветници Прошков и Георгиев промениха формулировката във "възмездно отпускане". Така стана ясно, че "Софийска вода" ще продава на "ВиК Перник" допълнителните количества и че цялата операция ще бъде оформена като търговско споразумение.

А гаранти на това споразумение ще са само и единствено клиентите на двете дружества.

В замяна министрите обещаха на Столичната община ремонт на стената на яз. "Бели Искър", който всъщност е държавен, и 8.2 млн. лв. за построяването на "байпас" между него и яз. "Искър", нужен в случай на авария. Те обаче не поеха какъвто и да е конкретен финансов ангажимент кой ще плати сметката, ако в резултат от изпълнението на плана за Перник разходите се увеличат и "Софийска вода" поиска те да бъдат покрити. Нещо, което почти сигурно ще се случи. Изпълнителният директор на дружеството Васил Тренев вече нееднократно заяви, че фирмата му ще трябва да извърши допълнителни дейности и че ще похарчи пари, които след това трябва да бъдат възстановени. Затова остана непонятно защо Фандъкова, която през цялото време тръбеше, че е поискала всички гаранции за столичани, не настоя официално да се запише една от най-важните: че сметките на съгражданите й

няма да набъбнат с такса "Солидарност с Перник".

Това можеше да се случи например чрез споразумение с МОСВ, което държи мажоритарния дял от "ВиК Перник", в което да се запише, че ведомството на министър Аврамова ще покрие разходите, ако свръхзадлъжнялото пернишко дружество не успее да се разплати със „Софийска вода“. Експерти коментираха по време на дискусиите за Перник, че ако концесионерът в столицата докаже пред КЕВР, че фактурираната вода не му се плаща, това ще е достатъчно основание да се вдигне цената за цяла София. Понеже формулата, по която тя се определя, е една за цяла България и в нея няма условие, че за столицата се прилагат различни правила, тъй като тя помага на Перник.

Непонятно остана и друго:

защо Фандъкова не се пребори за истински гаранции,

че ако авариите по преносната мрежа на Столична община се увеличат в резултат на увеличеното подаване към Перник, разходите за отстраняването им ще се поемат от държавата. При изслушванията шефовете на „Софийска вода“ изчислиха, че на фирмата се налага да отстранява по около 38 аварии средно на ден. Те увериха, че Рилският водопровод е проектиран да издържи допълнителните 300 л./с. за Перник, но не отговориха ясно дали загубите, които и в момента не са малки – 45% от водата, ще се увеличат заради увеличения напор, с колко, как ще бъдат компенсирани, от кого и т.н.

Всички тези въпроси бяха прехвърлени за бъдещето и към КЕВР, чийто представители не се появиха в нито един ден от дебатите. В крайна сметка мнозинството в СОС – ГЕРБ и ВМРО, отхвърли и предложението на независимия съветник Борис Бонев „Софийска вода“ да представи в 7-дневен срок план за най-кризисния вариант - тотална авария на Рилския водопровод, по който ще се извършват доставките на количествата за Перник и който захранва 25% от кварталите на София. Вместо това по предложение на ВМРО управляващите гласуваха предварително изпълнение на плана за Перник, независимо дали той ще бъде обжалван или не.