Имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес на доброволеца, мероприятие, в което е зает, място и дейности, които ще извършва, начална дата и срок, в който ще се извършва доброволческата дейност. Това са “минималните” данни, които следва да се събират в предложения от депутати на БСП нов национален регистър на доброволците, извършващи дългосрочно такава дейност. Предложеният регистър към социалното министерство би засегнал десетки организации, извършващи дългосрочни доброволчески дейности, като ги натовари с ненужна бумащина.
Това е една от спорните идеи, залегнали в чакания от години закон за насърчаване на доброволчеството. Неправителственият сектор очаква закона буквално от десетилетия - за последните 13 години в НС са внасяни безуспешно 12 такива проекта. Сега Народното събрание прави нов опит да приеме законодателство, като за второ четене във водещата комисия по правни въпроси влизат три обединени законопроекта - с вносители депутати от БСП, от ГЕРБ-СДС и от ПП. Този път политически консенсус за гласуване на проекта като че ли е налице, но пък някои от предложените текстове са проблемни и крият рискове вместо да насърчат, да обезсърчат доброволчеството. Има и много голям риск законът да позволи нездравословно смесване на роли и държавните органи да използват доброволчеството за компенсиране на дефицити в публичната политика. Какво предлагат трите проекта и къде са подводните камъни в тях?
Има ли нужда от закон за доброволчеството?
Този въпрос винаги е интересен на фона на вродения рефлекс на администрацията да въвежда нови и нови административни режими, които всъщност усложняват обществените отношения вместо да решават проблеми. При закона за насърчаване на доброволчеството въпросът е много по-дълбок, като по него и по принципите, които биха могли да залегнат в един закон, бяха проведени изключително интересни дискусии - задълбочени, критични, а на моменти - и самокритични.
Въпросът какво следва да бъде уредено в закона и може ли един закон да урежда спонтанна инициатива на гражданите стои още на ниво наименование и предмет на закона. В различните предложения предметът на закона е определен различно, като във варианта на ГЕРБ-СДС спонтанните инициативи на неформални групи и граждани изрично са изключени. И трите проекта акцентират върху организираното доброволчество, при което доброволците се координират от организация и дейността не се извършва спонтанно. И неправителственият сектор, и мнозинството от депутатите обаче счита, че приемането на закон ще разреши редица съществуващи трудности в практиката и ще защити много по-добре доброволците.
Има редица случаи, в които доброволците рискуват да бъдат обложени с данъци заради получени от тях компенсации за направени разходи по транспорт, закупуване на консумативи и други, защото тези компенсации се зачитат за доход, изтъкват в позиция по проектозаконите от Българския център за нестопанско право.
Има и изначална колизия с Кодекса на труда, според който всеки труд се заплаща. Следва да се уреди и защитата на доброволците, особено в мисии зад граница, включително с обучения и застраховки. Всичките тези аргументи накланят везната в полза на приемане на нов закон. Неправителственият сектор очаква той не просто да уреди висящите въпроси, но и да насърчи реално доброволчеството.
Дали бюрокрацията няма да попречи на стимулите?
Гражданските организации са категорични, че не бива да се допуска новият закон да отблъсне гражданите от доброволчество, вместо да го насърчи. Залагането на тежък регистрационен режим и бюрокрация е гаранция за това, изтъкват представители на сектора. Във вида, в който се предлага, регистърът към МТСП следва да е само за доброволците, извършващи дългосрочно доброволческа дейност - тоест над 30 дни в годината, към едно и също лице-организатор на доброволческите дейности. Самото Министерство на труда и социалната политика е изразявало негативно становище по идеята да поддържа нов регистър, а организаторите на доброволческа дейност се опасяват, че това ще доведе до отлив на доброволци. Защитата на личните данни в предложението на БСП е гарантирана с общ текст, че съхранението им ще бъде в съответствие със закона, но въпреки това опасенията за събиране на толкова много лични данни са налице. В законопроектите не е уточнен режим на достъп до тях, нито как и с какви ресурси ще се гарантира сигурна среда за данните, се изтъква в становище на БЦНП. Във варианта на закон на ГЕРБ-СДС е предвиден по-приемлив ред - воденето на регистър, който да е само вътрешен, на ниво съответната организация.
Много спорен въпрос е
следва ли органи на държавната и местната власт да могат да са организатори на доброволческа дейност.
Според проектите на БСП и ГЕРБ-СДС те са включени като организатори, като тук не става дума за организацията на доброволческа дейност при бедствия и аварии. Тя е изрично уредена в специален закон. Тоест евентуална доброволческа дейност, организирана от държава и общини, ще излиза извън полето на извънредно възникнали събития с риск за живота на хората. Според неправителствените организации това създава риск държавни и общински органи да експлоатират доброволци за дейности, които всъщност са им вменени като публично задължение. “Ако тази възможност остане в закона, следва изрично да се посочи какви доброволчески дейности биха могли да организират общини и държавни институции”, считат от Българския център за нестопанско право.
Няма консенсус за момента и дали в организирани доброволчески дейности следва да могат да участват и деца. Част от законопроектите предвиждат минимална възраст за участие - 16 или 18 години, но според неправителствени организации това изключва изцяло децата от възможността да се солидаризират с каузи и следва да бъде въведена регламентация, която да допуска участието им със съгласие на родителите.
Насърчителни мерки или общи пожелания
Като всеки насърчителен закон, и този за доброволчеството съдържа насърчителни мерки. Както и в други закони обаче част от предложените текстове звучат съвсем пожелателно и общо. Те изброяват възможните стимули - данъчни, финансови, икономически и т.н., като се предвижда съответните насърчителни мерки да се включват в национални и общински програми и проекти. На практика тези текстове не съдържат насърчителна политика на национално ниво, изтъкват от гражданските организации. Единият от предложените проекти - на ПП-ДБ, предвижда изричен механизъм на финансиране през бюджета на МС за популяризиране на доброволчески инициативи и финансиране на отделни проекти. Това бе един от най-разгорещено обсъжданите въпроси при проведените обществени обсъждания, като се чуха и становища срещу отпускането на финансиране. В представените становища по проектите обаче се изтъква, че реалните насърчителни действия към организациите, които работят дългосрочно с доброволци, са ключови за повишаването на участието на гражданите в такива дейности.
Във връзка с по-добрата защита на правата на доброволците е предвидено задължително сключване на писмен договор за дългосрочното доброволчество, при което доброволецът се ангажира с конкретната организация за срок над 30 дни в годината - във вариантите на БСП и ГЕРБ-СДС, а при ПП-ДБ договор се предвижда задължително в конкретно посочени случаи - повишен риск за здравето, доброволчество в чужбина и др.
Законопроектите детайлно посочват и правата - на инструктаж, право да получават сертификати за придобити умения, право на екипировка в определени случаи, застраховка, възстановяване на разходи по точно определен ред и др. Изисква се разходите да са предварително уговорени и действително извършени.
Изключително важен текст е правото на допълнителен отпуск за доброволческа дейност, като в различните варианти се предлагат 2 или 3 дни. Липсата на време за участие в доброволчество се сочи като основна пречка пред ангажиране с повече такива каузи. 46.1% от участниците в проведено през 2023 г. социологическо проучване на “Алфа Рисърч” сочат липсата на време като основна пречка да доброволстват.
Ще стигнат ли трите обединени в едно законопроекта за насърчаване на доброволчеството до окончателно гласуване в зала предстои да видим. Засега изгледите са добри, въпреки несъгласието на “Възраждане” с голяма част от предложените постановки. Ключово е законът да излезе във вид, който да насърчи, а не да попречи на доброволчеството.
„Приемането на този закон и най-вече в какъв вид ще бъде приет е реален тест доколко политическите партии, народните представители искат искрено да уважат отдадеността на всички доброволци да си помагаме и да сме солирадни един с друг“, коментира Надя Шабани от БЦНП.
