facebook
twitter

Наблюдател

Нашата литература навън*

Размишления на известния ни издател по повод Франкфуртския панаир на книгата
575
Щандът на Норвегия във Франкфурт.

Мнозина очакват обичайните ми бележки около Франкфуртския панаир и (преди всичко) около състоянието на българския национален щанд. Тази година щандът беше приличен, не кичозен и претруфен, не и чисто гол. Положено беше някакво, макар и съвсем академично, дизайнерско усилие. В сравнение с повечето съответни на България (по размер, авторитет и местоположение) страни, щандът бе скромен и банален, но все пак не съвършено аморфен (както неведнъж е бил в минали години).

По-същественото: размерът на щанда тази година бе преценен добре. Структурата му също е далеч по-подходяща от миналата година: отворен е и позволява свободно движение навън-навътре, което е от съществено значение както за българските участници, така и за гостите.

Изложените на щанда заглавия са пълен карашик, което и не може да бъде другояче с оглед на системата на подбор. Както и в предишни години, Асоциацията на книгоиздателите моли всяко издателство да предостави до 7 заглавия по свой избор, без оглед на естетика, съдържание, значимост на автора или книгата (или по-точно: според личните представи на всеки издател относно всяко от горепосочените съображения и редица други). Резултатът е пъстър и непривлекателен (поне за изкушените от изкуството на книгоиздаването, каквито би следвало да са повечето посетители както на този, така и на всички останали щандове на най-голямото в света книгоизложение).

Конкурсът за участие на български издателства (максимум шест), който в последните години се превърна в традиция, беше обявен от АБК и Агенцията за малки и средни предприятия (пак по традиция) в последния момент, сиреч - около месец преди изложението. Освен че е непрофесионално, това сериозно лимитира както броя на желаещите, така и възможността за планиране на онези, които в крайна сметка бъдат избрани. (Срещите за изложението като правило се уговарят най-късно до средата на лятото, а много от тях - и значително по-рано. Всички "нормални" изложители на практика започват да планират участието си във Франкфурт за следващата година веднага след приключване на тазгодишния панаир.)

Въпреки всички споменати пропуски хората, които обслужват българския щанд, и онези, които са представени на него (почти всички от малки и/или сравнително малко познати в България издателства), правят изключително приятно впечатление. Приветливи, динамични, контактни, с добър английски и желание да общуват и печелят съюзници и клиенти.

Във Франкфурт съм за 12-и път. Общото ми впечатление за еволюцията на българското участие през тези години е, че отношението и поведението на хората се променя значително по-бързо от отношението и поведението на институциите, ангажирани с представянето на България.

Тук ми се иска да отворя малка скоба, за да илюстрирам колко важен е ангажиментът на държавните институции в подобно събитие. Бях на вечеря с група скандинавски издатели, сред които и стара позната, ангажирана пряко тази година с представянето на Норвегия (страна с население наполовина колкото българското) като почетен гост. От чисто любопитство я попитах колко заглавия от норвежки автори са успели да продадат на немския пазар в трите години (2016-2019) от обявяването на Норвегия за бъдещ почетен гост до реализацията на въпросната инициатива.
Числото, което изрече, докато дъвчех спагетите си, почти ме задави и на мига си помислих, че сигурно не съм чул добре, та я накарах да повтори.

520. Петстотин и двайсет заглавия. Само в Германия, само през последните три години. Само от норвежки автори.

Докато тихичко пресмятах, че България няма толкова преведени книги на всички световни езици за цялата си 1300-годишна история, побързах да се поинтересувам: колко тогава са преводите от норвежки за същия период на всички езици? А докато тя се усмихваше стеснително и се извиняваше, че не е особено силна с числата, се намеси един от колегите й. Не зная колко са, рече, но само най-голямата норвежка литературна агенция Капелен Дам има 1200 заглавия за четири години. Това прави по триста годишно.

Или приблизително по едно на ден. И то само Капелен Дам. Половин час по-късно, докато крачехме към хотела, моята приятелка леко извинително повдигна ключовия въпрос, който, уверен съм, вече се е оформил и във вашите глави, докато четете този текст: въпроса за бюджета на норвежкото участие във Франкфурт.

Хората си мислят, че парите извират от земята в Норвегия, рече тя. Да, бюджетът ни наистина е голям: 52 милиона евро. Това включва помощта за книгите, издадени на чужди езици, всички участия на автори, издатели, агенти и гости, подготвянето на всички сцени и интервюта, заплатите на персонала (моята заплата е добра, като на всички в Норвегия, но не е нищо особено, додаде), транспорта, всичко, всичко. Помълча за миг и подхвърли: но това, което мнозина не знаят, е, че държавата дава само 30 милиона. Останалите 22 сме си ги набавили от частни спонсори.

И между другото, отбеляза тя в заключение, бюджетът за участието на Грузия като почетен гост миналата година беше д-в-о-е-н на нашия. Сетне се разделихме, и докато малко след полунощ крачех към хотела си близо до франкфуртската Централна гара, си спомних две неща.

Българската държава забави обещаното с нарочен договор финансиране на Пловдив 2019 с около три години, от края на 2014-а до средата на 2017-а, и в крайна сметка, след хиляди увещания от международни институции, даде сумата (минус 4 милиона, за които беше намерено нелепо извинение) неохотно и скърцайки със зъби.

Пловдив стартира домакинството си като Европейска културна столица през 2019-а без нито един частен спонсор (изключая един бартер за външна реклама) - навярно първата (а може би и последната) столица на културата в Европа с подобен антирекорд. 

Сега да свържем точките и да се запитаме: кой сериозен частен спонсор би подкрепил събитие (без значение колко мащабно), към което държавата проявява двойствено и/или немарливо отношение? 
И обратно: когато държавата подкрепи с цялата си енергия, авторитет и репутация един проект (пък било то и без грандиозен финансов ангажимент), няма ли мнозина частни спонсори сами да почукат на вратата ти?

Това е краткото обяснение и за съдбата на българската литература в чужбина: държавата практически не я подпомага, поради което интересът към нея от чужди издателства е минимален, поради което никой сериозен агент не предлага проактивно права на български автори зад граница, а в много европейски държави няма нито един (или има един-единствен) компетентен литературен преводач от български език.

Докато се завивах и загасвах лампата, си помислих за пореден път, че е крайно време някой да разсече този зловещ Гордиев възел - на извечната и безутешна принудителна ендогамност на съвременната българска литература. 

Може би ще съм аз. Като се събудя утре сутрин.

Или вдругиден.
----
*Заглавието на текста, който авторът любезно ни предостави за публикация, е на редакцията.


 

2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

"Пловдив 2019" ще си отиде така, както започна - със скандали

15.11.2019

ИСКРА ЦЕНКОВА

771 1
Само с обръчи от фирми не се живее

11.12.2019

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

315
Централните банкери са обявили война на вашите спестявания

Коментари

wreckage
снимка на wreckage

Докато се завивах и загасвах лампата, си помислих за пореден път, че е крайно време някой да разсече този зловещ Гордиев възел - на извечната и безутешна принудителна ендогамност на съвременната българска литература. 

Трудно ми е да се доверя на мнението на индивид, който първо се завива и чак тогава гаси лампата. Тва е силно ендогамно поведение. Екзогамните първо гасят лампата, а после се завиват.

Бронщайн

LED плафон 48w gray ring с дистанционно прави революция в навиците. D-Il ,разбира се: desinhg by China.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×