Quantcast
На прокуратурата врагове не ѝ трябват, тя се проваля и сама | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

На прокуратурата врагове не ѝ трябват, тя се проваля и сама

Дела като "Белене" и "Митьо Очите" повдигат въпроса дали държавното обвинение залага мините от некадърност, или го прави умишлено
8 584
 БГНЕС
На главния прокурор Иван Гешев постоянно му се привиждат врагове - в опозиционните политици, в служебното правителство, в медиите. На прокуратурата врагове не й трябват, тя се проваля перфектно и сама.

С всеки провал на прокуратурата по знаково дело си казваме, че по-зле няма как да стане. Но само дни по-късно държавното обвинение отново опровергава този оптимизъм. Знаковите дела, които са били визитната му картичка при образуването им, неизменно се превръщат в плакат на неадекватността му. И идва логичният въпрос - ако провалите по рекламните дела са така гръмки, какво ли се случва със случаите, които не са под прожекторите на общественото внимание? И дали провалите са само от некадърност, сценична треска или са умишлено заложени. Дори специализираният съд, който ГЕРБ създаде, за да подпечатва без много въпроси обвинителните актове, и често е снизходителен към прокуратурата, не може да преглътне откровените подигравки с правото, които държавното обвинение му сервира. 

Да вземем например делото срещу Димитър Желязков - Митьо Очите. Оказа се, че

 

прокуратурата тотално се е оплела

 

с искането за екстрадицията на Желязков от Турция. И това е причина процесът за втори път да бъде прекратен от съда и върнат на държавното обвинение. Така шумно рекламираният процес за престъпна група за рекет и изнудване е оставен на трупчета от прокуратурата, без ясна перспектива за развитие. Което означава, че в един момент Желязков, без значение дали в крайна сметка ще бъде обявен за виновен или невинен, ще може да съди държавата за бавното правосъдие.

През март 2019 г. екстрадираният от Турция Желязков и още 12 души бяха предадени на съд по обвинение, че са организирана престъпна група за изнудване, принуда чрез заплахи, палежи и разпространение на наркотици. Желязков има обвинение като ръководител на групата, като част от престъпленията според прокуратурата е извършил лично, а други - разпоредил. Групата е действала от януари 2013 г. до 2 август 2018 г. в Бургас, Ямбол, Несебър и Слънчев бряг. 

Делото веднъж вече беше върнато на прокуратурата заради пропуски, включително и заради липсата на съгласие от Турция за наказателно преследване на Желязков за всички престъпления, за които тук има повдигнати обвинения. Желязков е предаден на българските власти, за да бъде съден за четири конкретни престъпления, описани в молбата за екстрадиция на главния прокурор. Това са - ръководене на организирана престъпна група в периода от януари 2013 г. до август 2018 г. с цел извършване в страната на определени престъпления, съучастие в изнудване, придружено с лека телесна повреда и с унищожаване на имущество, съучастие в палеж на сграда, автомобил и машина. Внесеният обвинителен акт обаче приписва на Желязков 10 престъпления. 

На 10 юли 2019 г. главният прокурор (тогава Сотир Цацаров, който сега е председател на КПКОНПИ) прави допълнително искане до турските власти. Към 6 май 2021 г. то е уважено на първа инстанция от съда в Истанбул. Сега се чака думата и на Върховния съд. Оказва се обаче, че и допълнителното искане до Турция не е направено както трябва. "В обвинителния акт и понастоящем фигурират престъпления, за които Желязков нито е екстрадиран, нито е поискана допълнителна санкция от чуждата държава за съдене за тях", констатира апелативният съд. И това е само един от пороците. Тъй като по допълнителната молба за екстрадиция от 2019 г. все още няма окончателно решение, може да се предположи, че отправянето на ново искане ще доведе до солидно забавяне на делото. При това изобщо няма гаранции как турските власти ще отговорят на поредна допълваща молба за екстрадиция.

Подписът под молбата за екстрадиция формално означава, че

 

Цацаров носи отговорност

 

за качеството й. Разбира се, никога няма да му бъде потърсена сметка за това. Нито той би признал грешка. А и вероятно само е парафирал нещо, по което е работил цял екип от прокурори. Ако грешката не е нарочна - толкова по-зле за тях, ако е умишлена - толкова по-зле за нас.

Паралелно се разви и друг сюжет, който е камък в прокурорската градина. Оправдан, макар и само на първа инстанция, бе бизнесменът и бивш общински съветник в Бургас Бенчо Бенчев. Той бе обвинен, че през 2018 г. е помогнал на Желязков да се укрие от правосъдието, като го е транспортирал в Турция и му е запазил хотелска стая.

Друго емблематично дело, което получи развитие през последните дни и също поставя под въпрос и компетентността и намеренията на прокуратурата, е за "Белене". Оказа се, че прокуратурата си е оставила ръцете в обвинителния акт срещу бившите министри Румен Овчаров и Петър Димитров и бившите шефове на НЕК Мардик Папазян и Любомир Велков. На всичко отгоре изобщо не е ясно как от делото е изпаднал енергийният министър на ГЕРБ Делян Добрев, за когото прокуратурата твърди, че все още се разследва. Спецсъдът констатира, че

 

обвинителният акт не покрива минималните стандарти

 

и от него изобщо не става ясно в какво точно са обвинени бившите министри и ексшефовете на НЕК. Нищо, че прокуратурата си е направила труда да разкаже историята на строежа на "Белене" от 70-те години на миналия век до 2012 г. Любопитна подробност е, че спецпрокуратурата сама призна провала с този обвинителен акт - тя обжалва връщането на делото не защото оспорва, че е допуснала слабостите, а защото казусът трябва да бъде върнат на поправителен на първоначално внеслата го Софийска градска прокуратура. Колко ли време частна компания би търпяла служители, които така си вършат работата? Едва ли дълго. Данъкоплатците обаче са принудени да издържат такава прокуратура.

Преди дни видяхме и как държавното обвинение преосмисли позицията си по делото срещу шефката на фармацевтичния съюз Асена Сербезова. Тя бе подведена под отговорност за всяване на паника по време на извънредното положение с прогнозата си за възможен недостиг на лекарства. Обвинението на Сербезова изначално беше крещящ пример

 

как прокуратурата може произволно да погне някого,

 

без реално да има основания. Едва когато Сербезова бе оправдана на първа инстанция и районната прокуратура оспори обявяването й за невинна, градската прокуратура отказа да поддържа обвинението и пледира, че не е извършено престъпление. Нещо, което беше ясно още от самото начало.

Главният прокурор Иван Гешев в момента обикаля села и паланки. Среща се с прокурори от цялата страна и в съобщенията за сбирките им неизменно присъства изречението, че са обсъдили и "отстояването на независимостта на прокуратурата като част от съдебната власт с оглед защитата на интересите на българските граждани и общество". На Гешев постоянно му се привиждат врагове - в опозиционните политици, в служебното правителство, в медиите. На прокуратурата врагове не ѝ трябват, тя се проваля перфектно и сама.

Още

Новата КПКОНПИ ще разследва всички видни политици

06.12.2021

Обновена

5976
Гешев е осъден да каже кои дела е пратил на Кьовеши
Гешев жегна Кирил Петков с подалия оставка канцлер Курц

06.12.2021

Обновена

7326