Най-интересното нещо на конференцията срещу сексуалните злоупотреби, която се проведе във Ватикана, беше въпросът за вековната дискретност. Инак папа Франциск подкрепи тази кампания от най-високо място, то му прави чест. Нека обаче обърнем внимание на тайната в траещата десетилетия при отделни свещеници педофилия и траещото столетия безобразие - не само в Римокатолическата църква, но и в други. 
Защото църквата не само си траеше, но и затуляше проблема, както може. С непризнаване на издевателствата, със заплахи, подкупи, мънкане и увъртане. С преместване тихомълком на провинилите се свещеници и осъществяване на мафиотския закон "омерта" в рамките на съвсем, божем, немафиотската църковна организация. 
Но "Бог вижда!" е крайъгълна фраза в зданието на 

религиозната реторика от време оно 

Вярата, че има висша сила, която наблюдава протичащото на Земята и рано или късно въздава щедро възмездие, е не само утеха за слабите и онеправданите, но и основен дидактичен похват в проповедите на светите отци. Как тогава свещениците педофили са повтаряли "Бог вижда" и в същото време са практикували перверзиите си с десетилетия? Не само те, но и институцията им се е правела на Темида със завързаните очи. 
Истината е, че църквите - не само Римокатолическата, ами и всички останали са човешки построения и служителите им също са човеци, изтъкани от светло и тъмно като всички нас. И църквата като институция е гледала - и гледа угрижено да не изгуби авторитет преди всичко. Защото това означава загуба и на привилегии, и на социален статус, и не само на духовни, но и на съвсем земни ценности. В прочутата рок опера Jesus Christ Superstar първосвещеникът Кайафа всъщност така го и формулира: 

"Аз виждам кръв и разрушение,
нашето премахване виждам заради един мъж".* 

Църквата е пазела себе си, затова е замитала боклука под черджето. Само че коя институция, включително религиозните, не пази себе си? Пази боже, да виним само Ватикана за това. И в православната ни църква има подобни скандали, а и - сигурен съм, немалко подобни казуси (помним периодично припламващите скандали със Семинарията). Наскоро четох книжка на западен адепт на православието пък, който споделя потреса си от морален казус с мюсюлманин и ходжа.  
Мюсюлманинът отишъл при ходжа да разкаже за свой грях и да се покае. Бил изнасилил веднъж непозната жена в гората. Ходжата попитал кога е станало. Като научил, че преди доста време, задал втори въпрос: "Някой видя ли?".
- Никой - отвърнал насилникът.
- Значи и Аллах не е видял. Върви си сега и не прави повече тъй - махнал с ръка ходжата. Поради умора, досада или непостижима мъдрост, остава неясно. 
Та "Кой видя?" е пресечна точка между ерупциите на личната съвест и кривите на обществения морален индикатор. Мен ме интересува накъде мърда тази точка във времето. Защото тя се върти около най-важните за човешкия живот въпроси - такива като "Би ли убил омразния си враг, ако никой никога не научи за това?". Около такива неща като "Би ли върнал портфейл, ако го намериш на улицата и никой не те е видял?".
Нека ви разкажа как веднъж присъствах в компания, в която имаше компетентни юристи. Стана дума за уловената с подкуп кметица на "Младост". Коментираха така и онака, докато взе думата авторитетен адвокат и с назидателен тон обясни: "Не се прави тъй!". После - беше си пийнал човекът - поясни как се действа при нерегламентирано получаване на суми. 
При вземане на пари, разказа той, те първо никога не се пипат лично. Второ - не се говори по телефони за това. Трето - не се говори на глас - само знаци и бележки с код, които се унищожават. Разказваше с такова познаване на предмета, че го слушаха внимателно. И стори ми се - с уважение. Знае, човекът, един вид, не е като нас - зяпльо. 
Някак фактът, че се споделяше опит 

за безопасно усвояване на подкупи, избледня и изчезна 

Нека си кажем ясно - "кой вижда" е основен критерий за моралното движение на човечеството. И Бог в този - надявам се все пак, необратим възход - все още, уви, не е решаващ фактор. Поне в обществен план. Разбира се, има почтени хора, които постъпват така, както ги учи съвестта, без да очакват похвала за това или защото ги е страх, че могат да станат жертва на обществено неодобрение. Вярвам също така, че повечето свещеници и служители на култа в цялото му многообразие са хора, които помагат, а не такива, които се превръщат "в оръдия на Сатаната", както папа Франциск нарече отците педофили. 
И все пак - сега ще кажа за още един фактор, който ми се струва много важен. Краят на XX и началото на XXI век неслучайно станаха епоха на масови разобличения - на сексуалните извращения в църквата, но и на холивудските девиации на хора като Харви.
Истината е, че интернет и социалните мрежи, ако щете и дроновете, и камерите по улиците мултиплицираха "очите" до немислима преди един-два века зоркост. Един отец педофил в сиропиталище през XVIII век просто е нямало как да бъде "осветен" - думата на две-три сирачета е тежала колкото бръмтеж на муха в ушите на елита, към който е принадлежал и въпросният отец. Затова неслучайно църквата тогава замиташе, а сега реши - в лицето на самия папа - да се покае институционално. 
Разбира се, че Бог вижда. 
Но и нашите, технологично подсилени очи му вършат работа.  

-----
*I see blood and destruction,
Our elimination because of one man. ("Исус трябва да умре")