- Трагичният инцидент, при който загина журналистът Милен Цветков, предизвика остри реакции по отношение на безопастността на пътя. Освен персоналната отговорност, която носи шофьорът на джипа, можем ли да обвиним държавата, че не е направила достатъчно за превенция на такива катастофи?

- Катастрофата с Милен Цветков за пореден път доказва безсилието на множеството държавни институции, отговорни за безопасността на движението по пътищата, да се противопоставят на тази пандемия от пътнотранспортни произшествия, завладяла България през последните 10 години. Действията на българските политици и в този случай ни показват липсата на визия и план за действия за справяне с проблема. Всеки път след тежка катастрофа, на която медиите обръщат специално внимание, българските полиците се надпреварват да предлагат законодателни промени, които не водят до превенция, а са популистка реакция за успокоение на общественото напрежение. Не можем да очакваме с едни и същи действия да бъде постигнат различен резултат.

- Управляващите предлагат по-високи наказанията за дрогирани шофьори. Това ли е правилната политика за ограничаване на пътните инциденти?

- Политиката да се вдигат наказанията след всеки тежък инцидент увеличава усещането за безпомощност от страна на държавата. Обещанията на държавните институции да създадат адекватно законодателство са от преди повече от 5 години, а реално се извършват законодателни промени само във връзка с отделни случаи, което е поредното доказателство за липсата на идеен мениджмънт. След катастрофата край град Своге Министерскиият съвет създаде Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Една година след нейното създаване сме свидетели как една добра идея може да бъде опорочена от кадрите. Не е тайна, че аз и моите колеги от Института за пътна безопасност сме в основата за създаването на тази агенция, като основната й цел бе да осъществява мониторинг и да координира дейността на всички министерства, отговорни за пътната безопасност. Когато констатира несъответствия - да ги коригира. На практика обаче до момента агенцията е паразитна структура, която дори не може да служи за параван на проблемите на пътната безопасност в България. Показателна е липсата на каквато и да е реакция от страна на представители на агенцията във връзка с тежката катастрофа. По тези причини ние от ИПБ настояваме министър-председателят да предприеме кадрови и политически действия, за да започне агенцията да изпълнява задачите, които са й поставени.

- Необходимо ли е работата на пътната полиция да се подобри?

- България ще продължава да бъде на последно място по сигурност на пътя в ЕС, докато имитираме контрол, имитираме обучение на шофьори, имитираме образование по движение по пътя, имитираме строеж на безопасни пътища. Необходимо е Пътна полиция да промени методите си за контрол и превенция. Необходимо е Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да заработи. Необходимо е Министерство на транспорта да промени организацията и прозрачността на изпитите за придобиване на шофьорска книжка, необходимо е и министърът на образованието да създаде програми за образование по БДП, адекватни на времето в което живеем. И не на последно място- необходимо е МРРБ да промени философията и разбирането си как се строят безопасни пътища в България. Всичко това може да бъде постигнато единствено и само ако българският парламент приеме план за действие, чрез който да задължи правителството в срок от 2 години да създаде нов модел на управление на БДП.

- Когато говорим за шофьори, които са употребили наркотици, трябва да отбележим, че полицията разполага с полеви тестове. Корупционният риск обаче не е ли голям? Ако шофьорът рискува присъда, би предпочел да даде сериозен подкуп, за да се измъкне.

- Ако не бъде ограничена корупцията по българските пътища, то каквито и превантивни действия да бъдат предприети от страна на българските политици, те нямат да дадат резултат. Защото една от основните причини да загиваме толкова често по нашите пътища е корупцията във всичките й форми - на пътя, в правосъдието, в обществените поръчки. Не е пресилено да се каже, че корупцията е тази, която убива. Борбата срещу корупцията, водеща до ПТП е и едно от направленията, по които Институтът за пътна безопасност работи.

- Отчита се сериозен спад на ПТП-та през първите месеци на 2020 г. в сравнение с предходната година. Това резултат от управленски решения за пътната безопасност ли е или по-скоро се дължи на извънредното положение, пандемията и слабия трафик?

Институтът за пътна безопасност направи изследване, което показа, че само през месец март има спад с 30% на загиналите спрямо март 2019. В същото време обаче, във връзка с извънредното положение, трафикът е намалял със 70%. Нашите очаквания са, че след отмяната на извънредното положение и рязкото засилване на трафика, ще станем свидетели на увеличаване на броя загинали и ранени. За да не се случи това, трябва да бъдат предприети организационни и структурни мерки, за които да бъдат осигурени необходимите човешки и финансови ресурси. В противен случай, ще станем свидетели на в пъти повече жертви от ПТП, отколкото жертвите от коронавируса. Българското правителство показа на цяла България, че може да създаде щаб, с който да контролира движението и поведението на близо 7 милиона българи. Озадачаващо е нежеланието на българския премиер и българското правителство да предприемат навременни мерки за безопасността по българските пътища. Ние, от Института за пътна безопасност, няма да се уморим да показваме проблемите и да изискваме от институциите адекватни мерки и решения.