Така нареченият свободен пазар на ток е манипулиран, а енергетиката се превръща в заплаха за националната сигурност. Във всяка нормална страна подобни констатации биха довели до грандиозен скандал, разследване, няколко оставки и даже осъдени. Не и у нас. При това признанието е не на кой да е, а на човека, който доскоро беше шеф на Националната електрическа компания (НЕК) Петър Илиев. Думите му може и да са произнесени от обида, че той бе изненадващо уволнен, но лесно могат да бъде подкрепени с конкретни данни - още от края на миналата година цените на тока за индустрията далеч надхвърлят средните за Европа. Работодателските организации дори се обърнаха към КЗК, ЕК и европейската антимонополна институция. В България обаче отговорните фактори не виждат нищо нередно. Може би защото

едни и същи хора с неясна квалификация

от години се въртят по върховете на държавната енергетика, без значение какво е качеството на работата им. Единствената им задача е да осигуряват просперитет на обръчите от фирми. Дори да се стигне до скандал, "ценните" кадри просто биват командировани в някое по-закътано енергийно дружество, докато бурята отмине. После се завръщат триумфално. Без обяснения от страна на онези, които уж са ги отстранили за лоши резултати. Подобни кадри никога не биха оцелели в една частна фирма, която държи на своето реноме и финансови резултати. Но процъфтяват в държавните компании, където икономическият просперитет е последната грижа. Много по-важни са партийната принадлежност и готовността да се изпълняват всякакви поръчки.

Последните рокади са само

поредното доказателство за тази порочна практика.

Петър Илиев бе отстранен от НЕК миналия петък без мотиви, по същия начин, по който преди две седмици бе направена смяна и в ръководството на Българския енергиен холдинг (БЕХ). В двете ключови за енергетиката структури дойдоха хора, които досега бяха пратени "в резерв" в АЕЦ "Козлодуй" - Жаклен Коен и Иван Йончев. И двамата са от неизменното присъствие на висши нива в енергетиката от години. Близки са до ДПС, а Жаклен Коен е свързан със спорни фирми от началото на прехода като "Мултигруп". По принцип

енергийните фирми са запазена територия за ДПС

независимо кой е на власт и сегашните врътки просто потвърждават факта. 

Разместването на играчите по върховете на енергетиката започна с рокадите в БЕХ. Тази структура отдавна се смята за паразитна - тя играе основно ролята на раздавач на кредити на подопечните си фирми, част от които (като "Марица-изток" 2) са на косъм от фалита. Но вместо да се закрие и разформирова, както на няколко пъти препоръча Световната банка, тя продължава да работи в пълен комфорт и медийна изолация. По традиция от БЕХ не изтича почти никаква информация. А това е само върхът на айсберга.

Жаклен Коен се връща обратно в холдинга на мястото на освободения Петьо Иванов. Заедно с него от съвета на директорите на БЕХ си тръгна доскорошният директор на НЕК Петър Илиев, на чието място идва шефът на държавните Мини "Марица-изток" Андон Андонов. Единственият "оцелял" в съвета на директорите е Живко Динчев.

Назначението на Коен граничи с абсурда

- през 2016 г. той бе уволнен от енергийния министър Теменужка Петкова, която и сега оглавява ведомството. Тогава от министерството обясниха, че става въпрос за оптимизация, с която Коен явно не се е справил. А защо бе решено, че сега ще успее? Какво се е променило през последните три години, от ведомството на Петкова не казват. Не става ясно и дали решението на министърката не е взето под натиск. Коен запази поста си след идването на второто правителство на ГЕРБ през есента на 2014 г., но през февруари 2016 г. бе отстранен - месец след като защити пламенно решението на "Газпром" да ореже доставките на газ за "Овергаз". Това стана навръх Нова година и реално "Овергаз" бе принудена да купува от държавната "Булгаргаз", за да изпълнява договорите със своите клиенти.

Но новото назначение на Коен също създава проблеми

- оказа се, че връщането му в БЕХ препъва изграждането на газовата връзка с Гърция. Според информация на "Медиапул" и "Капитал" назначението му на практика блокира тегленето на заем от Европейската инвестиционна банка. Тази връзка трябва да се изгради от проектната компания "Ай Си Джи Би", в която акционери с равни дялове са БЕХ и италианско-гръцкото дружество "Посейдон". Мотивът е  "репутационен риск", свързан с новото ръководство на холдинга, а от ресорното министерство не казват дали действително има проблем. Проблемът е, че предстои пускането на газопровода ТАНАП, който пренася природен газ от Азербайджан за Европа. Точно тази връзка се определя за ключова за така чаканата диверсификация на доставките на газ за България и за пробив в досегашния държавен монопол. Наясно ли са били за рисковете в енергийното министерство? Пълно мълчание.

Иначе официалната причина за разместването по върховете на холдинга е изтичането на мандатите на членовете на съвета на директорите преди месец. Но неофициалната информация сочи друго. Между Петьо Иванов и енергийния министър Теменужка Петкова

отдавна е имало напрежение

и краят на мандата му е бил удобен повод той да бъде сменен. Разминаването между двамата било свързано с това как да се управляват държавните фирми под шапката на БЕХ. Заради скъпия борсов ток работодателите неведнъж искаха и оставката на шефа на НЕК Петър Илиев. По "лични причини" той я подаде преди около месец, но пък старото ръководство на БЕХ не я прие. Оказа се, че е твърде ценен кадър, за да може Петкова да се раздели с него. В рамките на няколко седмици обаче нещо се преобърна. И новото ръководство на БЕХ побърза да се освободи от него.

"Все още не знам какви са мотивите за отстраняването ми. В петък, докато бях в отпуск на плажа, ми се обади изпълнителният директор на БЕХ г-н Жаклен Коен да ми каже, че съм освободен от поста", коментира в понеделник отстраненият изненадващо изпълнителен директор на НЕК Петър Илиев. "Никой не ми е казал къде съм сбъркал. Може да е под натиск на работодателите, вече не знам кой управлява държавната енергетика. Но и на мен се опитваха да ми оказват натиск за провеждане на фиктивни търгове за електроенергия - и от страна на търговци, и от по-висшестоящи, но аз съм отказвал. Нищо не съм спестявал и отдавна говоря, че сега на борсата за ток е по-зле от преди, когато договорките ставаха под масата и по телефона", допълни Илиев.

Когато подобно признание идва от директора на една от най-стратегическите структури в страната, се очаква някаква реакция. Дотук - нищо.

Няма и помен прокуратурата да се е самосезирала,

няма каквито и да било коментари от страна на уж независимата енергийна борса (която е държавно предприятие), няма реакция от страна на търговците. А според Петър Илиев игрите с цените на тока на борсата за година и половина са стрували на българските потребители над един милиард лева, изтекли като субсидии за плащания на преференциални цени ток.

Но и отстраненият директор на НЕК избягва директните отговори. Надделява ли ДПС в енергетиката? Назначаването на Коен и Йончев означава ли, че държавната енергетика все по-повече минава под контрола на ДПС, чийто почетен лидер Ахмед Доган афишира интересите си в сектора с официалното придобиване на ТЕЦ "Варна", която пък скорострелно си осигури светло бъдеще с пари от държавата? На тези въпроси Петър Илиев не желае да отговори. "Двамата са специалисти, дали са свързани с ДПС - не знам. И аз запазих поста си в НЕК при служебното правителство на Румен Радев, но не съм негов човек", уточни той. Илиев отказа да посочи кои са "по-висшестоящите", които са му оказвали натиск да провежда нагласени търгове за ток. Изрично уточни обаче, че сред тях не бил премиерът, и допусна, че той не знае какво се случва в енергетиката. Не цитира и фирми, които са искали от него да нагласи търг, така че да купят по-евтина енергия от НЕК.

Това изглежда като

своеобразен закон за омертата в българската енергетика.

Кои са фирмите, които се възползват от сбърканите по закон правила за търговия на енергийната борса - мълчание. Според работодателите става въпрос за дружества, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки и неговите замърсяващи топлоцентрали. Студеният резерв е анахронизъм и трябва да се замени с нова схема, каза досегашният шеф на НЕК. Защо той не е работил за това? Мълчание. В последните търгове на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) ТЕЦ "Варна", придобита от Ахмед Доган, и централите на Ковачки спечелиха правото да получават отново десетки милиони, без да работят и без да е ясно дали могат да заработят при нужда.

НЕК може да печели поне 500 - 600 милиона лева на година, ако продава върхова енергия от вецовете си и за балансиране на потреблението, каза още Петър Илиев. Кой е попречил на такива елементарни решения? Отново мълчание и недомлъвки.

Ясно е само, че на входа и на изхода на енергетиката, както в "доброто старо време" на мутренските фирми отпреди четвърт век, остават едни и същи играчи, които изсмукват ресурсите на отрасъла. И че никой няма намерение да сменя порочния модел. Че потребителите рано или късно ще трябва да платят трупаните също с години дисбаланси. И че играта на руска рулетка продължава.

-----------------------------------------

И във Фонд "Земеделие" няма полъх от промяна

Въпреки нескончаемите скандали едни и същи кадри се въртят и във Фонд "Земеделие". Последната чистка започна след показна акция на прокуратурата. Малко по-късно шефът на фонда Живко Живков подаде оставка "по лични причини", за да запази олющения имидж на разплащателната агенция. Явно причините не са били чак толкова лични, след като неотдавна, докато се возеше на катер на военноморските сили във Варна, премиерът Бойко Борисов възкликна ядосано на въпроси на журналисти: "Кого искате да уволня? Днес ще уволня шефа на Фонд "Земеделие"."

Факт е обаче, че няколко часа по-късно заръката на премиера Борисов бе изпълнена и шефът на ДФЗ Живко Живков бе сменен с Васил Грудев. Всъщност Живков негласно минаваше за човек на Цветан Цветанов, чиято кариера започна от избирателния район на бившия зам.-шеф на ГЕРБ - Велико Търново. За близък до Цветанов минаваше и бившият зам.-министър на икономиката Александър Манолев, който се прочу не с работата си, а с къщата си за гости, ползвана за лично имение, макар и вдигната с евросубсидии.

Тънка е връзката и при Васил Грудев. Той е бивш земеделски министър в служебния кабинет на Георги Близнашки и съветник на ресорния министър Десислава Танева. Беше и неин заместник във втория кабинет на ГЕРБ. Това, което се пропуска удобно обаче, е, че Грудев се смята за близък до подалия оставка министър на земеделието Румен Порожанов, който също е бивш шеф на Фонд "Земеделие". А назначаването на такъв човек ни най-малко няма да реши проблемите на фонда. Напротив - ще ги задълбочи.

Сега пред новото ръководство на ДФЗ стои трудната задача да върне разклатеното доверие от страна на Европейската комисия след скандалите с къщите за гости и след аферата "Миню Стайков". Затова вероятно се породиха и спекулации, че разплащателната агенция може да изгуби акредитацията си, което от своя страна би блокирало плащанията по нея. 

Че Фонд "Земеделие" е гнила структура, проядена от бизнес интереси и лобизъм на определени лица и фирми за сметка на други, се знае отдавна. През годините там избухваха скандал след скандал. "Млади фермери" - пенсионери взимаха пари за стопанство, земеделци разнасяха зайци в щайги от село на село, за да доказват, че отглеждат дългоухите, а гигантските субсидии за тикви превърнаха за кратко страната ни в производител номер 1 в Европа. Но и това не бе съществен проблем, а по-скоро част от пейзажа. Каквито всъщност бяха и показните акции за задържането на зърнени босове, заподозрени в източване на ДДС, хайката за къщите за гости или арестуването на "дребен служител", който раздавал заеми за милиони и се возел в брониран автомобил. А за всички далавери така и не се разбра има ли ефективно осъдени, както и какви пари са върнати. И върнати ли са изобщо.

Осъдени едва ли ще има и за сегашния проблем - къщите за гости, които изядоха милиони от европарите. Абсурдът в цялата ситуация е, че на фона на множество медийни разследвания и публикации се оказа, че земеделското министерство се натъкна на едва 15 нарушители, които са ползвали обектите за лични имения. Странно? Не, всичко е наред, уверяват от министерството. На тях ще им се наложи да върнат изцяло получената субсидия в размер на общо 4.5 млн. лв. от Програмата за развитие на селските райони. По нея са финансирани общо 746 проекта, но независимо от съмненията повечето от тях вече са извън срока за наблюдение и нищо не може да се направи.