Термометърът на местните избори може да покаже много тенденции, стига някой да е разбрал, че плажът свърши. Част от посоките са ясни още преди вота и основната е, че на повърхността не се вижда съзряване в повечето политически субекти. Бързам да уточня, че е възможно гражданите да вземат по-адекватни решения, отколкото им предлагат лидиращите партии. Няма да е за първи път.
Дори гласовете за Десислава Иванчева показаха на eвропейските избори, че се пропускат важни търсения на хората. Навремето така за всеобща изненада на терена цъфна "Атака". Примерите за неадекватност са много. Предизборното конфигуриране в големите градове показва точно такава овехтяла представа за времето и мястото. Говоря за големите градове, защото в тях, макар и с условности, има стремеж да се спазват национални споразумения и политически позиции. В останалите местните избори са чисто регионален концентрат около интереси и личности.
Върху тях се полага смокиновото листо на мажоритарната любов
Въпросителната Пловдив едва ли търси сериозно гражданско решение по темата „грамотен кмет с визия“, а това е нормално да се очаква за селище с такъв авторитет. По-вероятно е да попадне в ръцете на коалиционния партньор на властта от ВМРО. Грубо казано, на хората вече им омръзна тази манджа и като няма нова, са готови да прeтоплят по-старата. Т.е. недоволство има, но изразител - не! Успокоението, че градът ще остане в „приятелски“ ръце, едва ли топли много Борисов, защото е наясно, че тази партия е твърде повратлива в позициите си и при промяна на националното лидерство бързо ще се окаже в другия лагер. Още повече че често се търси на търговски, а не на политически принцип един доказан електорален дял.
Плевен и Русе буквално могат да се отдалечат от орбитата на ГЕРБ с две загуби от десен и ляв кандидат, което
ще потвърди разпада на феодалната система с днешна дата
Прилични кандидатури на опонентите, разкол в партията на властта и мнозина бизнесмени, отхвърлени от порциите на дадената община, създават монолитен фронт, който да фиксира загубени позиции. Горна Оряховица, която е с размерите на областния център Силистра, също има шанс да изневери на доминацията на ГЕРБ, за разлика от Велико Търново, където още няма прононсиран опонент. Подобна ще бъде и съдбата на Добрич, където още мирише на суджуци.
Изглежда, Стара Загора и Бургас са най-сполучливите решения на властта, и то въпреки, а не заради нея. Не предвещавам крах на ГЕРБ, напротив, на много места сигурно ще повторят успеха си, но разместването на пластовете е видимо. Националното недоволство невинаги се разпределя симетрично по общини, но дава знаци, които, ако бъдат пренебрегнати, се губи лошо, много лошо на парламентарни избори. Някога кабинетът на Костов пренебрегна с лека ръка загубата на ключови градове през 1999 г. и след две години понесе съкрушителна загуба. Червените са допускали същите грешки, а НДСВ направо потъна, обладана от харизмата на един човек, но без стабилност на структурите.
Огромният шанс на ГЕРБ е в тоталното неразбиране на опозицията от всички цветове, че
у нас не е актуална хоризонталната битка ляво - дясно
Не съм против нея, но когато има вертикално самодържие без големи идеологически скрупули, е очевидно, че става дума за вертикален проблем. Различимите политически субекти нямат смелост и не предлагат решения на вертикален проблем в условията на мека (все още) диктатура. На тях им е уютно да не бъдат обвинявани в идеологическо "кръвосмешение", но да останат под сянката на падишаха с предизвестен неуспех.
Този политически наивитет, гарниран с умело подхвърляне на залъци от властта, се превърна в централна загадка на изборите в София. Всички ги смятат за решаващи и национално определящи. Да, има основания за това заради сериозния финансов ресурс и пребиваването на 30% от гласоподавателите на България в столицата. Но София се превърна и в централен терен именно за
политическо малокръвие пред лицето на диктата
Така се държат централните опозиционни фигури. Битката за т.нар. автентична десница е показателна за степента на зрелост. Докато върви война за промяната, по централните софийски кафета още се разнася мантрата за червените и сините. В това време управляват тези, които не се интересуват от „цветни“ въпроси и с охота влизат в коалиция с всеки, който им трябва, за да са на власт. Умението на Борисов да разделя опонентите си е безспорно и трябва да се признае. Докато забавлява интелектуалния елит с фъш-фъш, той методично дирижира натиск и почерпки. Инструментариумът му е богат и няма скрупули, както се видя. Представлението ще свърши, когато всички разберат, че не става дума за единични случаи, че не се случва на една партия или един кандидат, а
е начин за пазене на власт
И този метод е предпочитан от Борисов, а Цветан Цветанов беше просто изпълнител. Сега Цветанов е смачкан, а Борисов ще провери верността на думите си, че да мачкаш Цветанов е все едно „с голо дупе таралеж да мачкаш“.
Сякаш по-младите и по-неопитните имат по-силно зрение и предизвикаха явление като „Спаси София“. Те виждат фалша, конформизма и кривите бакалски сметки и затова ще изненадат мнозина. Понесоха с достойнство приятелския огън на "собствениците" на дясното и продължиха напред. Оказаха се по-умни от АБВ, които до последно си изясняваха с БСП кой е бил прав и кой крив. Младостта подминава такива спорове, както и слуховете кой леко розовее на друг. Така и времето ще подмине неадекватните, скрупульозни лидери на формалното ляво и дясно и ще продължи напред. На тези избори ще видим дали гражданите са надскочили в решенията си позициите, които са заели основните политически лица.
