Quantcast
Фонд "Стамболов": Образованието ви е по-добро от образованието ни | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Фонд "Стамболов": Образованието ви е по-добро от образованието ни

Поредно правителство разбуни обществото с идея за връщане на българите от чужбина
2 772
 Илияна Кирилова
За някои "вносът" на чуждо образование и финансирането му демонстрира комплексите ни.

Всяко ново е добре забравено старо. Така и най-новото ни правителство реши да черпи опит от своите предшественици, създавайки фонд "Стамболов" на името на министър-председателя в бурните години 1887-1894 г. За да ускори развитието на страната, която наскоро е получила свободата си, Стефан Стамболов финансира обучението на българи в чужди университети с условието след това те да работят за България.

Същата цел си поставя и новата власт, макар и в коренно различна ситуация, предлагайки по 200 000 лв. годишно на 30 български студенти, учещи магистратура в 24 от най-елитните вузове по света. Условието е те да работят поне 3 години в родината след дипломирането си. Ще сполучи ли идеята 130 години по-късно, или ще се каже поредната неработеща инициатива за връщане на цвета на нацията у дома?

 

А може ли въобще така?

"Финансирането на чуждо висше образование няма нормативно основание в нашето законодателство, затова програмата би била незаконосъобразна", коментира бившият просветен министър Красимир Вълчев. Според него целите й могат да се реализират и по друг начин, и то в по-голям мащаб - ако се стимулира включването на наши вузове в европейските университетски мрежи. "Тогава ще може 10 пъти повече младежи да се докоснат до различни преподаватели, да разширят мирогледа си и да придобият компетенции за професии на бъдещето", изтъква той. Вълчев подчертава и друго - по-голяма вероятност да се върнат съществува за младежите, които учат в Европа, но доста от висшите училища в програмата са отвън океана, в САЩ.

 

Репутационен проблем

Българските университети отдавна имат имиджов проблем заради шепа феодали, неспазващи правила и закони, а опасенията са, че с новата програма този проблем може да се задълбочи. "Този фонд всъщност казва, че нашето обучение не струва, и то не в конкретно направление, а като цяло, което е много лош сигнал към обществото", смята преподавател от икономически университет. "Това е репутационен удар върху българското образование", коментира и Красимир Вълчев. "Това е обиден за страната ни подход. Тезата, че всички, завършили чужди вузове, са с предимство пред хората с диплома от България, не е вярна", казва и бившият зам.-министър на образованието Петър Николов. Според него има голяма "митология около Харвард": "Виждал съм в практиката си хора, завършили чужди висши училища, които не могат да се реализират у нас", казва той.

Проф. Славчо Томов, бивш ректор на МУ-Плевен, смята, че  идеята е добра на пръв поглед, но поражда много въпроси. "Повечето българи в топуниверситети по света получават стипендии. Малко са тези, които учат там със собствени средства. Повечето кандидати, които не получат стипендия, се отказват. Може да се окаже, че този фонд ще финансира обучението на наши студенти, които така или иначе биха получили стипендии от въпросните университети. Или че тези, които са кандидатствали, но не са одобрени за стипендии, трябва пак да кандидатстват", предупреждава проф. Томов.

Проф. Томов отбелязва и друг проблем - повечето българи, които се насочват към чужди вузове, го правят веднага след средно образование, а не след завършване на бакалавърска и магистърска степен, както изисква програмата. Т.е. основната група ще остане извън обхвата й.

 

Защо не у нас?

"У нас има добри български университети, които предлагат същите специалности като въпросните 24 топуниверситета в света, и е по-добре да се инвестира в тях", смята Николов. Медицинските ни програми например привличат много чуждестранни студенти. В областта на химията и физиката у нас се прави наука на световно ниво. Във висшите ни училища по изкуствата има докторанти от Япония и Китай.

"Най-големият дял на чуждестранните студенти в Европа се пада именно на студентите по медицина в България. В МУ-Плевен имаме цяла кохорта от японски студенти. Чуждите ни магистри, които са от над 45 страни, са повече и от българските. Това става с многогодишна работа и усилия, ясна цел и инвестиции в нея", казва и проф. Томов. По думите му идеята да се докоснем до европейското и световно образование е похвална. Но защо да не положим усилия да обърнем тенденцията - "да мислим как да подобрим качеството на обучение и в другите специалности и вузове, за да привличаме повече чужди студенти у нас, вместо да субсидираме чужди образователни системи", пита той.

"Подобни програми са правени и от други страни, но в случая е добре да се даде приоритет на техническите специалности, тъй като у нас има най-голям недостиг именно на технически кадри", казва и Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Според него програмата няма да финансира най-големите ни умове, защото те печелят световни олимпиади и чуждите вузове сами ги преследват със стипендии без ангажименти, но все пак се очаква да бъде подбран тесен сегмент от най-добрите. Друг е въпросът дали кандидати с диплома с минимум много добър 5, каквото е условието пред кандидатите, е достатъчно висока летва.

 

Просто "Харвард"

Бъдещият фонд "Стамболов" извиква сравнение с другата програма на МОН, по която студенти получават безплатно образование у нас и стаж по специалността, стига да останат на работа при съответния работодател най-малко 5 г. Тази програма засега е привлякла едва 8 студенти, всичките по медицина. Тук държавата е поставила условия кои да са областите на обучение, докато такива ограничения при фонда "Стамболов" няма да има. "Mожем да се обзаложим, че повечето ще са прочутите MBA (Master of Business Administration)", казва преподавател.

Друг преподавател обръща внимание на липсата на особени изисквания към бъдещите стипендианти на "Стамболов". "Трябва просто да си учил нещо си, но задължително в Харвард. Няма обвързаност за работа в полза на държавата, за добавена стойност и т.н. Това трябва да е свързано с някакъв държавен проект, някаква целенасочена и конкретна политика. В образованието това се прави при форсмажор - ако беше 1878 г. Но ние не градим държава от нищото. Все едно Франция да си произвежда собствени изтребители и да купи щатски", казва той.

 

Късно ли е?

"Програмата все още е на ниво проект и всеки студент може да напише становище, за да бъде усъвършенствана. Не виждам дискриминация в нея. Тя е предимно за тези млади хора, които така или иначе са смятали да учат в чужбина, но нямат финансова възможност за това", смята Даниел Парушев, председател на Националното представителство на студентските съвети. По думите му, ако преди години от 10 китайци, заминали да учат в САЩ, 9 са оставали там, сега пропорцията е обратна - 9 от 10 студенти се връщат в Китай и подобряват китайската икономика. Затова и според него моделът ще е работещ. Друг е въпросът, че според него програмата е малко закъсняла. "В момента имаме ръст на студентите, които остават у нас. И сега предполагам, че към нея ще има интерес, но може би не толкова, колкото преди 10 г.", казва той.

 

Малко или много са 200 000 лв.?

Според консултантите от "Интеграл" 200 000 лв. биха покрили всички възможни магистратури, дори в скъпите университети, но само ако става дума за едногодишни програми. При по-дългите програми сумата може да се окаже недостатъчна. MBA програмите са най-скъпи, но те в повечето случаи са 1 г. В Оксфорд например тази година таксата за един от кандидатите за магистратура е била 54 000 британски лири.

 

Не университети, а хора

"Общото финансиране за висшето образование е 640 млн. лв., а по програмата говорим за 2 млн. на година, с които не можем да променим баланса, който сме постигнали в последните години. Не бива едното финансиране да се противопоставя и конкурира с другото. Трябва да се търси финансиране за всички", коментира просветният министър акад. Николай Денков в парламентарната комисия по образование. Той подчертава, че по програмата няма да се финансират чужди висши училища, а български граждани. "Имаме нужда от българи, учили у нас и в топуниверситети по света, които да се върнат и да развият идеите, които са видели там и които няма как да получат тук. Познавам средата там - всички държави, които трябваше да наваксват, са вложили милиарди да обучат кадри навън, които да се върнат в страните си", казва министърът.

Още

Депутатите бламираха узаконяването на фонд "Стамболов"
Хотелиери искат 100% доплащане от украинците за подслон след 31 май

26.05.2022

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

6060
Депутатите разрешиха един студент да учи в два вуза