facebook
twitter

Наблюдател

Демокрацията е мъртва

Причините за неспособността ѝ да бъде жива са две: компрометираният принцип на вишегласието и подмяната на елитите
5268

Почти всеки път, когато се зададат някакви избори, в политическата класа, в класата на народните избраници, на служителите на „суверена“, изразителите на неговата воля – настава оживление. Изпълнителната власт се заема да формира и усвоява бюджетни излишъци, а законодателната – да ремонтира избирателния закон, така че да е по-удобен, да „легне по мярка“.

Наблюдавайки усърдието, с което се правят най-тънки сметки, у нас се затвърждава убеждението, че единствената цел на изборното законодателство е да се въведат такива правила, такава схема, при която гласоподавателите да кажат едно, но да излезе съвсем друго, и при това да е законно. Достатъчно е да видим сложните математически формули за изчисляване на мандатите, при които може да се окаже, че аз съм гласувал за Пенчо от Силистра, обаче с моя глас влиза Ганчо от Благоевград. Така и с много други процесуални хватки, включително и с преференциите.

При демокрацията (буквално „народовластие“) идеята е следната: властта произлиза от народа и се упражнява от него в негов интерес. Но тъй като е непрактично целият народ да упражнява властта – първо, защото няма къде да се събере и второ, защото все пак някой трябва да произвежда и нещо за ядене, – прието е той да излъчва свои представители. В идеалния случай тези представители нямат своя воля или ако имат, то тя е в подчинение и пълен синхрон с колективната воля на избирателите. В идеалния случай народното представителство е служба, в идеалния случай то е саможертва, а не привилегия.

 

Разбира се, такива случаи все още не са наблюдавани

 

Особено грозна беше машинацията с преференциите. В името на това да не бъде изпусната властта партиите се събраха и казаха: „Дайте сега да видим кои ще направим депутати, ама да са тези, за които ние се договорим, а не онези, които евентуално би предпочел „народът“, щото той е малко прост“. После пак в името на това да не бъде изпусната властта, спешно се промениха промените, върнаха се в изходно положение, някои представители се отказаха да представляват, напускайки парламента, а останалите се затюхкаха как да спасят (или по възможност да изтъргуват) кворума все в името на заветната цел да не бъде изпусната властта. Че нали властта е на народа бе! Как народът ще изпусне властта, ако наистина е негова? Демокрация…

Народното представителство отделя все повече време за това

 

да управлява управлението, а не да управлява обществото

 

Това е все едно някой писател да пише само за трудната съдба на писателя и за начините, по които протича творческият му процес – никой няма да го чете. Едва ли „суверенът“ (т.е. народът) е упълномощил своите избраници да губят часове и дни законодателно време в хитроумни планове как да се еманципират от „суверена“ (народа) и как да подсигурят за себе си властта, която по закон и по красиви думи трябва да е „народна“.

Демокрацията се е превърнала в това: политически групировки да се конкурират с икономически средства за властта от името и в името на НАРОДА, докато народът гледа отстрани, цъка с език и се кръсти. Коя е целта на властта? Парите. А коя е целта на парите? Властта. В тази формула народът няма никакво, ама никакво място. Властта не е за него, още по-малко пък е от него. „Суверенът“ често даже е неспособен да разбере властта, а и няма никакво желание. Разбират я само онези негови представители, които съзнателно или несъзнателно попадат в нея, пък и те я разбират кой знае как.

 

Защото властта във видимата си част е само сянка на власт

 

„Но как така! – ще възкликне някой. – Нима изборният процес, нима гласуването, било с урна, било машинно или електронно, няма никакво значение?“. Има, разбира се, и това прави картината още по-грозна. Защото едно е да прецакаш простия и невинен човек, като надменно му заявиш в лицето: „прецакан си“, друго е да го извъртиш така, че да се прецака сам. Затова са и вечните игри с изборното законодателство, чиято цел е единствено да обслужат една или друга клика в един или друг конюнктурен момент и да облекат всичко в сияйната одежда на „народната воля“. „Народе мой! – ще кажат със сълзи на очи. – Правя всичко това за теб! Нас кучета ни яли…“

Така е, защото според природата на демокрацията, на нейния теоретичен фундамент, на нейния идеологически фундамент, властта произлиза, принадлежи и се упражнява от някакъв събирателен образ, наречен „народ“, докато в действителност този събирателен образ няма абсолютно нищо общо с властта именно защото е събирателен. За да властва някой, трябва да властва над някого.

Но за да бъде властта поне малко от малко легитимна, е нужно да се играе театърът на събирателния образ. В парламентарните републики властта се поделя между политически групировки, състоящи се от партиите, плюс олигарси, плюс чуждестранни лобисти. Тези групировки са непостоянни, често променят състава си и преливат една в друга, но винаги преговарят помежду си и се договарят. Ролята на партиите в тази пиеса е да олицетворяват имагинерния „народ“, за да осигурят легитимност на властта, каквато тя иначе няма откъде да вземе. Така се раждат демагогията и популизмът. Те са спътници на демокрацията както Деймос и Фобос са спътници на Марс.

Ако демокрацията наистина е това, което си представяме, или това, което ни се ще да бъде – народовластие, воля на мнозинството, справедливост, – то демокрацията е мъртва, ако изобщо някога е била жива. Това е тъжна новина, но само за някой, който наистина харесва демокрацията.

Причините за смъртта на демокрацията, за неспособността ѝ да бъде жива са две: компрометираният принцип на вишегласието и подмяната на елитите.

Има въпроси, които трябва да се решават с мнозинство

(например от колко до колко часа да се тупа и от колко до колко да се простира), но има въпроси, при които мнозинството не е компетентно да вземе полезно решение (например какво да правим с АЕЦ „Белене“). Този проблем се очертава в пълната си острота, особено когато стане дума за пряка демокрация и референдуми или пък за мажоритарно гласуване. Представете си научна експедиция, съставена от биолог, геолог, физик, химик, лекар и инженер. Всички се разболяват. Кой решава какво да правят – лекарят или гласуват на два тура? Представете си кораб, изхвърлен от бурята върху скалите. Кой командва, капитанът или готвачът, който е победил огняря на балотаж след гласуването на целия екипаж? Често малцинството е по-компетентно от мнозинството и това се вижда от всички. Защо тогава в крайна сметка решава мнозинството? Пак по причината, която изтъкнахме по-горе: мнозинството може да покаже някакво подобие на легитимност, докато малцинството, поне в съвременните условия, не може. Ако кажем: „малцинството трябва да решава“, веднага ще ни отговорят: „кое малцинство и кой го определя?“ и ще бъдат прави.

Подмяна на елитите

Когато се говори за демократична представителност, се има предвид система, при която мнозинството излъчва свои аватари за осъществяване на една или друга дейност като, да речем, упражняване на властта или вземане на мъдри решения в различни области. Разбира се, винаги, когато дадена група излъчва представител, тя се възпроизвежда в негово лице. Въпросът е кой ще излъчи своето подобие, по чиято музика да играят всички: Моцарт или самодейния певчески хор на многомашинничките към завод „8 март“? Кое е по-справедливо, кое е по-честно и кое е по-полезно? И за кого е по-полезно?

Това е демокрацията. Тя, подобно на всеки благороден порив, роден в този свят, който целият лежи в зло, е обречена да се превърне в карикатура на самата себе си. Няма демокрация. Демокрацията е мъртва. Така че не хабете нервите си да се ядосвате за това кой, как и защо извращава изборното законодателство, кой как и с кого се договаря, за да остане до кранчето на държавната хазна, и кой какви красиви думи излива върху вас от телевизора, за да се съгласите с лъжата, че заедно с него вярвате в нещо, в което никой не вярва. Всички ние сме жертва на собствената си суета. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен и Бог да ни пази!

 

23

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Критичка на властта печели първия тур на президентския вот в Словакия

18.03.2019

210
Кандидатите за ЦИК ще бъдат изслушани в правната комисия

14.03.2019

119 1
Има сделка между ГЕРБ и ДПС за данъчната амнистия на мюфтийството

Коментари

ssto

 

Изглежда с думата „общество“ някой обозначава тълпа – тъпа, безпросветна, която не е в състояние да решава проблемите си сама. Затова демагозите (хитреците) в тази тълпа си приписват мисия - да представляват, а по същество – да водят останалите, да им натрапват собствените си становища и да им ги внушават като общи. Тази идеология е типична за първо и второ ниво на мислене и поведение – индивидуален и групов егоизъм.

 

По-прецизно е с думата „общество“ да се обозначават членовете на всяка обществена група, които имат нещо общо помежду си и което определя условията на живот на всички. Това им дава право да изразяват мнение и да взимат решение за общността си, без значение кой от тях колко адекватно възприема средата и колко ефективно може да `и въздейства. Общото решение определя съдбата им и това им дава право да споделят становището си. Тази идеология е типична за третото ниво на мислене и поведение – общочовешкото. Съвсем по друг начин изглежда демокрацията на четвърто и пето ниво на мислене.

 

Вярно е, че демокрацията има недостатъци, но те са преодолими. Ако водачите на обществото наистина са неговия елит, би трябвало да се потрудят, да съпоставят всички мнения и да подберат най-качествените сред тях за момента. Вярно е, че не всички становища са качествени, но обществото трябва да бъде организирано така, че да може да ги отсява. Нашето не е. Това липсва и при повечето съвременни демокрации - те са само лъскави опаковки, без демократично съдържание.

 

Сегашната българска демокрация под водачеството на ГЕРБ е привидна, прикрива клептокрация (политическите решения са мотивирани главно от непосредствените материални интереси на тесния кръг хора, които са на власт) и защитава интересите на престъпния капитал. Затова типични за обществото ни са корупцията, лобизмът, прането на пари и пренебрегването на дългосрочните цели на народа. Същото беше и при управлението на СДС.

 

Склонен съм да мисля, че при Тройната коалиция и НДСВ демокрацията ни пак беше привидна, но прикриваше плутокрация (политическите решения бяха мотивирани главно в интерес на влиятелния кръг на олигарсите, а не на народа) и прокарваше интересите на възползвалите се от прехода.

 

За последните 30 години истинска демокрация в България не е имало. Некоректно е авторът да критикува нейният сурогат, така, сякаш недъзите му са свойствени на демокрацията.

 

Препоръчвам есето на Стефан Цанев „Демокрацията – диктатура на мнозинството" и двете му пиеси - „Пир по време на демокрация“ и „Конят на Александър Велики“.

Съдържат по-адекватни оценки, а и ще се посмеете ..., с кървави сълзи.

Sine_metu

Нема защо да плачем. Сула преувеличава. У нас не е регистрирано печално събитие по повод демокрацията. Имаше едно абортче преди трийсетина години.

 

Демокрацията е просто нещо, щом очевидни илитерати й намериха цаката. 3 в 1 е

 

фръст - неограничавано представителство. Вместо него получихме партокрация, което си е олигархия пар екселанс. Електоратът на ГЕРБ е 17% от пълнолетната овча популация, на БСП още толкова и още 10- на % имат останалите. Както и да го гледаш, всички партии заедно представляват някакво, да го наречем партизанско, малцинство, а поотделно - незначително малцинство. Диктатура сиреч.

 

секонд - непредаваемо упълномощаване. Даже Иван го е отбелезал. Много е недемократично човек да иска Марийка, а да му подават дедо... й. И в песента е така "Имате ли мо-о-ми..."

 

тръд - писани, подробни правила по които вече избраните ще защитават интересите на всички, без изключение. Некъде, в Германия например, това може да са коалиционни споразумения по 300 страници, у нас обаче с по- малко от закон нема да стане

Sine_metu

Съвсем кратко да повторя онова, за което писах стотина пъти

 

Демокрация = единна, многомандатна, национална, персонализирана избирателна система на единствения непредаваем глас + четиригодишен Закон за развитие за всеки състав на парламента

Гого

Всичко хубаво, но в България, след касапниците след 9.9.44 общаство няма. Има само някаква съобщност от индивиди, където общото е за всеки,който го докопа, а моето си е мое. Особено в наши дни!

Magi

А, касапниците преди 9.09.44г. на кого да ги припишем? Няма общество защото живеем в псевдо демокрация, по скоро в анархия. Това което е сега в страната може да е всичко друго, но не е демокрация.

Gilgamesh
снимка на Gilgamesh

За да властва някой, трябва да властва над някого

Не е задължително. Да си господар на себе си означава да си свободен.
Подобно защитник на робството, Сула дълбокомислено и властно заявява, че свободата не съществува, не е съществувала и не може да съществува.

Явно е време "суверена" да излезе от принудителната анонимност. Да не крие лицето си зад параван, когато назначава управител на имота си.

enlil

Моля всички коментатори на настоящия обзор да го разглеждат в причинно-следствена взаимовръзка с предходния (за Хабсбургите, като единствено възможната алтернатива), ако искат малко от малко да се ориентират в скритите авторови послания. Без ни най-малко тази взаимовръзка, сама по себе си, да е невъзможна между обзора и друга някаква форма на управление. Като диктатура на пролетариата, примерно.

Думи думи

За да имаш диктатура на пролетариата, трябва да имаш пролетариат, осъзнат като такъв.

А такъв няма.

enlil

 индустриализация=пролетаризация

 индустриализация преди 09.09.1944 е видимо по-малка от индустриализацията след 09.09.1944

сл. диктатурата на пролетариата е възможна и без пролетариат

тогава, когато има своя партия, без да е доминираща класа в обществото

циникЪтхедонист

СЕГА схващам защо на територията толкова стремително бе проведен процеса на де индустриализация, за да бъде сведен пролетариата до минимум. 

Единственият недостатък или може би предимство е, че по този начин пролетариата се превръща в прекариат, а това естествено влече със себе си упадък

Офтопик, колега ника ви има ли връзка с презимето Маратович, 

:) 

ssto

Изглежда някои трудно мислят без менталните клишета на Марксизма, който малко е  недоразбрал  диалектиката на Хегел.

 

Чорбаджии и работници имат противоположни интереси, но имат и общи. Двете прослойки не могат една без друга и така ще бъде поне в близката историческа перспектива. Ако едната успее да унищожи другата, на оцелялата после се налага да възстановява погиналата от своите редици. Същото е, като да опитаме да разделим една пръчка по начин, че да има само един край. Можем само да ги съберем в едно, но по отношение на обществото, засега, това е невъзможно. Трябва да се съобразяваме с двата края и да не унищожаваме себе си, като дялкаме другия.

 

Науката казва, че трябва да се намери точката на равновесие в интересите на двете прослойки. Обществото, което успее да я постигне, има най-бързите темпове на развитие. В това е и шансът ни да преодолеем изоставането. Така де, не е единствен. Има и други.

 

 

циникЪтхедонист

Прослойките никога не са само две, тази на преторианците и онази на Низвергнатите са тези които всъщност поддържат баланса.

И не съм марксист нито пък хегелианец. 

Епикуреец съм. 

 

А Памфуци и Кирето, ми помогнаха да се предефинирам като анархо-мистик

:) 

Sine_metu

менталните клишета на Марксизма, който малко е  недоразбрал  диалектиката на Хегел

По това най- малкото може да се спори.

 

Эти люди не "марксисты", вот  и все.  Они не использовали работы Мастера для того, чтобы создать жесткую доктрину из догматических высказываний, которые никогда не должны подвергаться сомнению.  Они живут идеей Маркса - той идеей,  которая вечна,  которая  представляет собой продолжение немецкого и итальянского идеализма, и которая, в случае с Марксом, была заражена позитивистскими и натуралистическими течениями.  Эта идея рассматривает в качестве доминирующего фактора истории не голые экономические факты,  а  человека, людей в обществе,  людей во взаимоотношениях друг с другом, достигающих соглашений между собой,  вырабатывающих через эти связи (цивилизацию) коллективную общественную волю;  людей, приходящих к пониманию экономических фактов,  оценивающих их и приспосабливающих их  к  своей воле,  пока это не становится движущей силой экономики и не формирует объективную реальность.  Эта реальность существует,  движется  и начинает напоминать поток вулканической лавы,  который может быть направлен в любом направлении, в зависимости от человеческой воли.

 

Горното е писано от Антонио Грамши за болшевиките.

Във всички случаи самият Маркс е противоречив, да не кажа лицемер. На моменти е ортодоксален буржоазен идеалист, в други, повечето - пръв джелат на буржоазията. Защо? е друг голям въпрос. Най- големите му зложелатели твърдят, че му е плащано от еврейско-  американския капитал. Факт е, че има над 500 статии в рупора "Ню Йорк трибюн".

enlil

Ха-ха-ха!

Пръчката отдавна вече е с един край. Защото описваният от Маркс  край (пролетариат) вече го няма.

Този край (пролетариата) другият край (капиталистите) го премести в Китай. Където, до преди въвеждането на пазарната икономика, респ. отварянето към западните инвеститори, също имаше само един край. В смисъл, че имаше голяма кампартия и сравнително изостанала, неразвита индустрия.

Майче прекалено сложно стана. Но какво съм аз виновен, че горният форумец е хванал Хегел и за двата края?

mitkomm

Колко мъдър е бил Дън Сяопин- "Една държава- две системи" и къде стигна Китай!А ние превиваме гърбове и се разкарваме по света с гащи навити като букаи- какво чакаш от такива управници?

wreckage
снимка на wreckage

Пак по причината, която изтъкнахме по-горе: мнозинството може да покаже някакво подобие на легитимност, докато малцинството, поне в съвременните условия, не може.

ъхъ, щото Госпот одказва да сътрудничи на малцинството, да го легитимира и да го напраи пожизнен цар.

Госпот е демократ.

 

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе
Sine_metu

Е и тва виж

A theory of justice

https://coollib.net/b/244406

на руски е, другите са платени

Изобщо дойде време да се учи руски, само те останаха да просвещават

Памфуций
снимка на Памфуций

Да, ама не:

https://www.researchgate.net/publication/238255246...

хубаво е все пак,

ревизираното от автора издание.

Sine_metu

Не, ама да.

Специално тоя не го проследих докрай, но почне ли с разпит и регистрация, неизбежно ще стигне и до банкова сметка. Мерсим.

Книгата я имам отдавна. Надлежно откр... упс, приватизирана

Памфуций
снимка на Памфуций

Няма да се стигне до банкова сметка :) Не си ли ползвал тая платформа?

Както и да е. По една случайност зная за автора и книгата, затова помислих, че е по-добре да имате достъп до последното и ревизирано от автора издание, отколкото до по-ранните версии.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Последният либерал?

 

http://jordankahristov.tk/tag/%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D...

 

на български

Стоф

Демокрацията няма как да бъде жива или мъртва. Една политическа система се прилага, или не се прилага. По-добре, или по-зле. Глупаво обобщение е представеният смъртен акт. 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×