Медия без
политическа реклама

Народът разрита политическия мравуняк

Ако им тръснат още едни избори наесен, хората съвсем ще попилеят големите партии

Твърде улисани един с друг, големите лидери като Бойко Борисов и Кирил Петков не забелязват, че политическата реалност се променя.
Илияна Димитрова
Твърде улисани един с друг, големите лидери като Бойко Борисов и Кирил Петков не забелязват, че политическата реалност се променя.

Преди много години покойният Иван Славков, тогава шеф на Българския футболен съюз, беше често критикуван за плачевното състояние на най-популярния спорт у нас, заради което публиката изостави стадионите. "За какво ми е публика, футбол трябва да се играе при закрити врати! Футболът е изкуство!", отвърна насмешливо веднъж Славков. На практика си каза, че спортът от зрители не се нуждае.

Така стана и с изборите у нас. Уж се правят заради гражданите – да могат да заявят на кого възлагат доверието да влезе в парламента и да излъчи правителство, което да управлява страната. Нали това е властта на народа суверен! Че и Конституцията го казва: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция."

 

На тези избори обаче лъсна простичката и брутална истина –

 

на никого в политическата класа не му пука какво мисли суверенът. Цялата предизборна кампания водещите политически сили – ГЕРБ и ПП-ДБ, прекараха да се джафкат помежду си. Бойко Борисов им вика – откраднахте милиарди, няма пари в държавата! Кирил Петков и Асен Василев му отвръщат – ти превзе държавата и я хариза на Делян Пеевски! Толкова заети бяха тези хора със себе си, че нула внимание не отделиха за проблемите на гражданите. И после очакват хората да им гласуват!

Е, не гласуваха. Близо 70 процента отказаха да бъдат въвлечени в политическата игра. Мнозина са отвратени, други – разочаровани, трети са безразлични, а някои дори може би си живеят толкова добре, че въобще не ги вълнува нито политиката, нито държавата. Каквато и да е причината, фактът е налице – огромното мнозинство отхвърля основните политически актьори.

 

Какъв беше прекият резултат от това?

 

Първо, ГЕРБ и ПП-ДБ тръгнаха надолу. Партията на Бойко Борисов е първа политическа сила, както беше и на предните избори през април 2023 г. Само че тогава изкара 670 хиляди гласа. А сега получи 530 хиляди. Ще може ли Борисов с чиста съвест да триумфира, че е победител, след като 140 хиляди човека са му обърнали гръб?

При ПП-ДБ положението е направо трагично. 621 хиляди души на предните избори се довериха на обещанията на обединената градска десница, че ще промени страната. Една година (и една сглобка с Борисов и Пеевски) по-късно хората, които вярват на ПП-ДБ са намалели с 300 хиляди! Това е катастрофа – няма друга дума, която да опише бедствието, което си навлякоха десните.

Второ, ниската избирателна активност се комбинира с отчаяното желание на малки групи избиратели да намерят нещо различно. Не непременно по-добро, просто различно. Това отвори вратите на Народното събрание за маргиналите от "Величие". 100 хиляди гласа – толкова събра мистериозната партийка от Ветрино. Ако гласуваха мнозинството от избирателите, този резултат щеше да бъде само една изборна любопитка. Сега обаче доведе до парламентарна група, държавна субсидия и политическо влияние (може би дори в правителството, кой знае).

 

И това е само началото.

 

Портата е открехната, колкото "величавите" ветринци да се промъкнат през нея. Ако нещата продължат така, тя ще се отваря все по-широко и по-широко, и през нея ще се промъкват какви ли не хора.

Отдавна е ясно, че у нас има много избиратели, които са склонни да гласуват за всекиго. През 2014 г. журналистът Николай Бареков, току-що влязъл в политиката, вкара в парламента формацията си "България без цензура" със 186 хиляди гласа, като уверяваше хората, че ще раздаде на децата безплатни таблети. А през 2017 г. бизнесменът Веселин Марешки убеди 145 хиляди души да подкрепят партията му "Воля", като им обеща евтин бензин. И това при положение, че миналото десетилетие активността все още се въртеше около 50 процента – иначе казано, трябваше да изкараш над 100 хиляди гласа, за да вкараш партия в Народното събрание.

Сега нещата се променят и при това в драстично лоша посока. Все по-малко хора гласуват, активността пада, а с това става все по-лесно за всеки, който може да събере тайфа поддръжници и да намери някакъв спонсор, да стане парламентарна сила. А гласове откъде се намират? Ами, от онези, на които все още им се гласува, но им е дошло до гуша от герберите, "Промяната", фалшиви социалисти и псевдопатриоти, и нямат особени скрупули да пуснат бюлетина за някого, когото са харесали от няколко видеа в социалните мрежи.

 

Тези хора ще стават все повече –

 

ще се отчупват от разпадащите се електорати на големите формации и ще търсят каквато и да е алтернатива. А много хора ще гласуват за партийки, която смятат за маргинални, само и само да направят напук на големите. Такива избиратели няма дори особено да се замислят какви поразии могат да сторят въпросните партийки, веднъж като станат парламентарни сили.

А най-лошото е, че водещите формации не показват признаци, че забелязват тази нова реалност. Към края на кампанията лидерите на ГЕРБ и ПП-ДБ изглежда разбраха от секретните си социологически проучвания, че резултатите им няма да бъдат това, което очакват, и почнаха да призовават – хайде, излезте и гласувайте. Не казаха – гласувайте, защото така се получава работеща демокрация. Казаха – гласувайте за мен. Дотам им стигна акълът.

Е, те не искат да гласуват за вас. Не искат да гласуват за никого или, ако го направят, търсят някоя "величава" партийка. Народът започна да разритва политическия мравуняк. Ако партийните първенци не променят нещо, при това радикално, и ни докарат до нови избори преди края на годината, избирателите съвсем ще им срутят къщичката. И ще хвърлят страната в ръцете на хора, които могат да направят наистина лоши неща с нея.