Медия без
политическа реклама

Частните уроци намаляват вниманието на учениците в училище

Децата обичат математиката, когато я използват за разгадаване на мистерии или научни открития, казва Стефан Рашков от ЧСУ “Българско школо”

 Визитка: Стефан Рашков преподава математика и ИТ в "Българско школо" с пет-годишен опит като учител. Преди това е работил като технически консултант в софтуерната индустрия. Завършва бизнес информационни системи и компютърни науки в Worcester Polytechnic Institute в Масачузец, САЩ.
Илияна Кирилова
Визитка: Стефан Рашков преподава математика и ИТ в "Българско школо" с пет-годишен опит като учител. Преди това е работил като технически консултант в софтуерната индустрия. Завършва бизнес информационни системи и компютърни науки в Worcester Polytechnic Institute в Масачузец, САЩ.

- Г-н Рашков, излязоха резултатите от НВО по български и по математика. Как се справиха вашите ученици, покриха ли очакванията Ви?

- Ние искрено се радваме на успеха на учениците ни. Справиха се добре. Средният резултат по български език и литература на нашите седмокласници е 79 точки, при около 64 средно за София. А средният ни резултат по математика е 69 точки, при 48 средно за София.

- Обвързвате ли резултатите с дистанционното обучение, което се случи тази година?

- Всички бяхме поставени в непозната ситуация. Все пак нашият екип успя да използва дистанционното обучение пълноценно и повечето ученици напреднаха значително. И те, и родителите оцениха високо работата ни в този период. Той им помогна да осъзнаят в по-голяма степен личната си отговорност за своя успех.

- Просветното министерство планира след 3 г. изпитите в 7-и клас да бъдат интегрирани. Добре ли е според Вас в изпита по математика да има и задачи от областта на природните науки? По-затруднени ли ще бъдат учениците?

- Според мен е добре. На това НВО повечето ученици се бяха затруднили с текстова задача с дълго условие, а животът е именно такъв. Това говори, че те не умеят да отсяват същественото в една реална ситуация и да го използват за разрешаването ѝ, а това е ключово умение, не само по математика. Освен това, чистата математика е абстрактна и затова е ценно да се изучава чрез реалните ѝ приложения в различни области. Това помага да я разбереш, да развиеш усет за количества, форми и пространства, умения за анализ, сравнение, логически взаимовръзки и съждения, решаване на проблеми, както и отношение към детайла. Точно затова е важно да има задачи от различно естество в изпитите.

- Какво всъщност мери НВО-то и доколко това е показател за качеството на образованието? Застъпен ли е и до каква степен компетентностният подход в изпитите?

- В момента то мери заучаването на информация и в много по-малка степен практически умения. По математика предимно се проверява познаването на понятия и извършването на действия, които се усвояват чрез повтаряне на еднотипни задачи. Това е недостатъчно в XXI век и според мен трябва да има много по-осезаем фокус върху измерването на умения. Например, в изпитите на международните програми IB има много добри примери как да измерваме уменията за креативност, за интегриране и прилагане на знания от различни области, за решаване на реални проблеми.

- Защо трябва да се ходи на частни уроци, за да се вземе НВО-то? Това е негласна истина, дори отлични ученици имат нужда от уроци, за да се справят с тестовете. Нали уж външното оценяване мери нивото на учениците и проверява дали са покрили целите, заложени в учебните програми?

- Причините са комплексни и засягат почти всички проблеми в системата. Например, важно е как се използва оценката от НВО. Все още съществува сериозна разлика в нивото на различните гимназии и учениците имат само един шанс да се явят на изпит, който е определящ дали ще получат прием в добра гимназия. Също има значение натрупаната инерция в нагласите на родителите, които са минали през тази образователната система, а тя не се е подобрила фундаментално. Ходенето на частни уроци често води до намалено внимание на детето в редовните часове по същите предмети в училище, защото знае, че така или иначе ще учи същото на частните си уроци. Честно казано, аз смятам, че резултатите на децата, които ходят на частни уроци, не са коренно различни от резултатите на децата, които не ходят на частни уроци. Ако се направи задълбочено проучване, най-вероятно ще се открият съвсем други закономерности какво води до високи резултати. Тези фактори се подценяват в обществото ни и родителите залагат на това, което им е познато и което им се предлага. Според мен парите, които родителите инвестират в развитието на децата си, могат да бъдат много по-полезни в дейности, които допълват, а не изместват, ролята на училището - като спортове, изкуства, културни мероприятия, ученически лагери.

- Може ли децата да обичат математиката - как смятате да направите това в ЧСУ “Българско школо” в новата ви паралелка в 5-и клас и в 8-ми клас?

- Децата се раждат с естествено любопитство и желание да изследват, да откриват нови неща, да създават, и всеки учебен предмет е средство те да се развиват, да творят, да виждат различни гледни точки към света, който ги заобикаля, да добиват още по-голямо любопитство в една или друга сфера, да опознават себе си и собствените си интереси и заложби. Математиката е едно такова средство и децата я обичат, когато я използват като такова - да отваря очите им за неща, които не са видими на повърхността, да разгадават мистерии или да правят научни открития. В "Българско школо" търсим точно такива ученици - изследователи, изобретатели, мислители. Ние прилагаме проектно-базирано обучение, като ще продължаваме да развиваме редица проекти в новите ни паралелки в 5-и и 8-ми клас, които задълбочават разбирането и използват математиката в различен контекст - в практически задачи по глобални теми, в природните науки, дори във визуалните изкуства и философията. Математиката е езикът на природните науки. Умението да се борави с данни, което пък свързва математиката с ИТ, също много помага за успеха във всички науки, защото науката се развива основно чрез експерименти и изследвания, които изискват умението да структурираш, интерпретираш и представяш данни, да правиш прогнози, да изчисляваш вероятности.

- От 2021/22 г. петокласниците ще имат по половин час повече седмично математика, (часовете се увеличават от 30 на 30.5 часа). Същото се отнася и за шестокласниците, които също ще учат половин час повече математика, но от 2022/23 г. Това достатъчно ли е? Няма ли нужда от повече часове по математика и в 7-и клас например, или в началния етап?

- Според мен времето, прекарано в учене, не е толкова важно, колкото качеството на това прекарано време. За мен е безсмислено да се търсят универсални формули за всяко дете във всяко училище в цялата държава. Половин час повече може да доведе до по-голяма скука или до по-голям интерес, но това не може да се предвиди, нито пък резултатът ще бъде еднакъв навсякъде. Има една поговорка, че ако имаш само един ден да разгледаш Рим, ще видиш много повече, отколкото ако имаш цяла седмица. Когато човек знае ясно какви са ограниченията на рамката, в която трябва да се впише, но има и ясна цел и желание да постигне тази цел, той може да я постигне.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?