facebook
twitter

Наблюдател

ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Бангиране на родната реч

2829

Един мой приятел, писателят Алек Попов, има есе "Писателят като шпионин".  В него разказва не за пристрастието на хората на перото към евентуални ангажименти с тайните служби (макар че историята знае доста такива случаи), а за нещо по-просто. Как писателят наблюдава и подслушва живота наоколо, седейки някъде самичък, и с това сам на себе си заприличва на шпионин - волен или неволен. Той прави това не от подло воайорство или с цел изгода някаква - узнаване на политически и корпоративни тайни, а така е устроен - да гледа и слуша в самотните си занимания. После - да мисли. А най-после, евентуално, да вкара нещо от изшпионираното в текст, ако му се стори важно. 
Съвсем наскоро гледах и слушах, малко отстрани, голяма група младежи, едва излезли от юношеството. Прехласна ме сленгът им. "Тоя ше го бангирам некой ден, братле", "фъкан лузър, братле", "тая твойта кифла е без дънна платка, братле"... Имаше и много нецензурно, и секс, но за разлика от нас едно време ми направи впечатление, че на тези бисексуалното им беше направо норма.  
Ние си говорехме на "пич" някога, - "скивай, пич, това, скивай, пич, онова", а сега - "братле". Дали пък не идва времето 


на всемирното човешко братство, усмихнах се вътрешно


Сега сериозно. Нещо става с младежите ни в областта на езика и хуманитарното. С математиката нещата са по-добре, но с българския и литературата нещата отиват към някаква агония. Казвам го не само от лични наблюдения, а го чувам от няколко близки преподаватели в средните училища, па и във ВУЗ-овете. Оплакват се от растящ брой на такива юноши, които не разбират значението на много български думи, не могат да построят ясна и логична фраза, не четат практически никакво художество. Преди няколко дни минаха матурите - стана ми интересно как младежи обясниха избора си да се явят най-масово на матура по английски - най-лесно било. И не щото преподавателите са ги научили добре, а защото знаят езика, понеже разцъкват из Мрежата от съвсем невръстни; там без английски, дори да изпиратстваш, нещо не става. 
С това не казвам, че е лошо да знаеш добре английски. Много е хубаво дори. Казвам обаче, че в някакъв момент, сигурно свързан с приоритети и изява, българският вероятно започва да ти се струва ненужен, дори излишен. А речникът става оскъден, примитивен. 
То не е трагедия само по себе си, ще каже почти всеки втори. Какво толкоз - я ми дай ти заплата 2-3 000 евракита, па нека и не знам български. И уж е така - ама не съвсем. 
Наскоро изследване на БАН установи, че вече повече българи работят в чужбина, отколкото в България, тоест около 2.5 милиона работят извън граница, а 2.1 милиона работят в страната. И това не е лошо само по себе си. Нито това, че много от българите, живеещи далеч от родината, са придобили чуждо гражданство. Националната и езиковата беда са в това, че много семейства с чужди паспорти нямат никакво намерение да мотивират децата си да кандидатстват за българско гражданство. И че много българи са склонни да се откажат от българско гражданство, ако това е условие за придобиване на атрактивен чужд паспорт. Езикът при това положение се губи лесно. Вече лесно се губи и тук. Разказвал съм случая с младо момиче от София, което още на 17 бе написало роман за ученическите се перипетии. Момичето - интелигентно, романът - забавен, написан направо... на английски. Дотук добре, бравос дори. Но когато я попитах защо на английски, искрено ми отвърна: "Аз го почнах на български, 


ама ми се видя някак тромаво, сухо"...


Всеки лингвист ще ви каже, че когато обеднява езикът ти, обеднява и мисленето. Езикът е сложно нещо, той се храни от всекидневното общуване на много равнища, както и от писателската изобретателност, стил, лексикално богатство. Но езици изчезват - всяка седмица, всеки месец. Сега са около 5500 - 6000 в света и се губят. Първо - тези на затънтени племена и селца из джунглите и островите. После - тези на малки общности в иначе големи държави. След това иде ред на по-големи общности, после - на малки държави, после - на средни вероятно. 
Пак ще кажа - съзнавам, че това плаши мен, но едва ли плаши мнозина. Какво толкова лошо да говорим примерно всички на английски, ама да вземаме големи заплати и да ни е хубав животът, хич няма да е зле. 
Мразя да се самоцитирам, но в случая не го правя от нескромност, а да покажа, че една тенденция е на път да се осъществи. Някъде около 1991 година написах следното в мерена реч:

А иначе дърветата и къщите, 
трамваите, прасетата, врабчетата, 
човеците, каруците и нивите 
се чудят как да станат на Америка. 
Но майките мълчат с очи на крави - 
индийски крави пред голяма суша, 
и все по-често, Боже, не посмяват 
децата си в света Ти да повикат. 

Младите, според мен, вече станаха на Америка. Навън и някъде - по заплати, тук - главно по език. Ала тук силно им се свива и броят. Младите у нас между 15 и 29 г. са малко над 1 милион, според статистиките постоянно намаляват. За България това е приблизително с 40 хиляди на година. Според анализи на ООН България е с най-бързо свиващото се население в света. Аз ще допълня, че се свива и езикът. Връзка между тези неща има. 
Пак ще кажа - човеците съществуват преди езиците и нациите. Сигурно ще просъществуват и след намаляването, дори след изчезването на тези последните. В дългосрочен исторически план, погледнато от Космоса, тук трагедия няма, таман никаква.
Но на мен ми е мъчно. 

Ключови думи:

български език, млади
7

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Всеки трети първокласник е с майчин език, различен от българския

17.09.2019

Силвия Георгиева

5507 18
Българинът живее при мама и тати до дълбока младост

15.05.2019

Николай Иванов

435 6
Новини на български език започнаха да се излъчват в Албания

01.02.2019

965 9

Коментари

редник

Но на мен ми е мъчно. 

 

   Детето учи няколко години в шведски университет на английски, през това време пътува до Рим, Виена, Талин, Рига - навсякъде общуването на английски, миналата седмица на обучение в Брюксел - информира ни, че след лекциите обикаляли из града и били весела компания - освен от западна Европа имало колеги и от Сърбия, Македония и дори от Албания и чудесно се разбирали - на английски, разбира се... Вече е в Лондон, където ще прекара лятото и пак ще се наложи да общува на английски...    ;)

 

На български - само с нас и бабите по телефона или по Skype and WhatsApp...

 

А иначе - и на мене ми е мъчно...

Kultura

Авторът е възпитаник на Литературния институт „М. Горки“ в Москва. Това между другото. След влизането на България в Европейския Съюз е очаквано българското да отстъпи за сметка на европейското. Европейското пък се провижда през английското, дори и само като език да е, а то не е. Преди една-две години намерих един фантастичен концерт на Йес в Нетфликс и го пуснах на малкия, тогава беше около 9-годишен. След първите две-три песни го виждам, че е разсеян и очевидно не му беше интересно. Питам го какво става и той ми отговори -- татко, те са стари. Извърнах очите си от него и погледнах отново телевизора -- чичковци/дядовци на 60 и нещо години свиреха и пееха. Спрях концерта. Детето беше право.

Анонимен7

България е с най-бързо свиващото се население в света. Аз ще допълня, че се свива и езикът.

Ама нали това е целта и за това се борихме и ни плащаха, бе драги!

Нали точно затова е направена и тая медийка!

Утринен зов

Закон за езика трябва. Да се спазва от новинарите. Стига с прекомерната употреба на чуждици като мярка за псевдо-интелигентност. И Събранието Народно пример да дава. Ужасяващо оскъден е речникът на младите - трябгва съзнателно усилие от страна на държавата и въвличането на хора, които да милеят за езика.

И още нещо, (за което мнозина няма да са съгласни, но си е факт) - ние сме единствените идиоти в света, където от време оно има чужди езикови гимназии, ковачници за кадри за други държави. 

Simplicissima
снимка на Simplicissima

Чудесно есе, благодаря на Автора. 


Но на мен ми е мъчно.

И на мен. Това ни е останало. Нали на природата обявиха война, а българите мълчат или мародерстват.

Пак ще кажа - човеците съществуват преди езиците и нациите.

Всъщност не съвсем. За добро или лошо, хомо сапиенс без език няма. И тогава се питам: днешните млади, отхвърляйки езика, в какво ще се превърнат? Обречени на дехуманизация. Саможертва пред златния телец. 

 

Това -- на пръв поглед, и с тъпото чувство за правота, втора природа (първа?) на дъртаците.

Хех. Сетих се как в Немското пишех литературни съчинения на класното по езика, без да съм чела книгата. Отварях на произволно място правописния справочник Дуден, който беше разрешен при неграматически, а литературни изпитни. И комбинирах думи както ми хрумне на момента, колкото да има някакъв общообразователен и наукообразен смисъл. Изкарвах шестаци. Оправдание за извращението намирах в това, че книгите бяха кофти (Анна Зегерс и под.).

 

Е, възможно е и с днешните млади да е тъй. Задачите, пред които са изправени, са вероятно доста кофти. И те се спасяват чрез цинизъм. Правят своите избори, водени от фактори и влияния, различни от семейството и каквото там се сетите (образ.с-ма, църква, НПО, гражд. общество, хахах). Трябва да бъдат излъгани, съблазнени да залюбят езика или той да стане източник на облаги. Друг път към масовия случай няма.

ДpaгaнOxpидcки

И друго хубаво четиво от същия автор на същата тема (също и коментарите интересни):

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

И загърбването на четивото е вид предателство

Бойко Ламбовски

15 септември 2009

http://old.segabg.com/article.php?id=432418

 

Бойко Ламбовски: Ако съм сигурен в нещо, то е само в това - на нас, хората от двете страни на четивото, най-важната ни работа е да държим българския колкото е възможно по-дълго над водата

 

Правописец Храбър:   Благодаря, авторе. Завидна култура на изказа в цялото есе. И със смисъла съм категорично съгласен. Защото Набоков и Конрад са изключения... [...]

 

На никой не му се ще езикът му да изчезне приживе нему. Че ще изчезне, е ясно – дали след хиляда години, дали след по-малко... Но страхът от мисълта, че това е започнало да се случва пред очите ти, на твоята вахта, докато ти си на пост – е огромен, особено за хора, за които езикът определя и самоосъзнаването като личност... [...]

 

Докато бях пубертет, мислех, че и езикът ми е безсмъртен (какъвто, разбира се, съм бил и аз тогава...). Сега не съм сигурен.

 

 

Даскал Цеко

Прав си, Бойко, прав си... На мен не само ми е мъчно, на мен ми е криво, та ми се реве.

 

НАРОДЕЕЕ???

 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×