Един мой приятел, писателят Алек Попов, има есе "Писателят като шпионин".  В него разказва не за пристрастието на хората на перото към евентуални ангажименти с тайните служби (макар че историята знае доста такива случаи), а за нещо по-просто. Как писателят наблюдава и подслушва живота наоколо, седейки някъде самичък, и с това сам на себе си заприличва на шпионин - волен или неволен. Той прави това не от подло воайорство или с цел изгода някаква - узнаване на политически и корпоративни тайни, а така е устроен - да гледа и слуша в самотните си занимания. После - да мисли. А най-после, евентуално, да вкара нещо от изшпионираното в текст, ако му се стори важно. 
Съвсем наскоро гледах и слушах, малко отстрани, голяма група младежи, едва излезли от юношеството. Прехласна ме сленгът им. "Тоя ше го бангирам некой ден, братле", "фъкан лузър, братле", "тая твойта кифла е без дънна платка, братле"... Имаше и много нецензурно, и секс, но за разлика от нас едно време ми направи впечатление, че на тези бисексуалното им беше направо норма.  
Ние си говорехме на "пич" някога, - "скивай, пич, това, скивай, пич, онова", а сега - "братле". Дали пък не идва времето 

на всемирното човешко братство, усмихнах се вътрешно

Сега сериозно. Нещо става с младежите ни в областта на езика и хуманитарното. С математиката нещата са по-добре, но с българския и литературата нещата отиват към някаква агония. Казвам го не само от лични наблюдения, а го чувам от няколко близки преподаватели в средните училища, па и във ВУЗ-овете. Оплакват се от растящ брой на такива юноши, които не разбират значението на много български думи, не могат да построят ясна и логична фраза, не четат практически никакво художество. Преди няколко дни минаха матурите - стана ми интересно как младежи обясниха избора си да се явят най-масово на матура по английски - най-лесно било. И не щото преподавателите са ги научили добре, а защото знаят езика, понеже разцъкват из Мрежата от съвсем невръстни; там без английски, дори да изпиратстваш, нещо не става. 
С това не казвам, че е лошо да знаеш добре английски. Много е хубаво дори. Казвам обаче, че в някакъв момент, сигурно свързан с приоритети и изява, българският вероятно започва да ти се струва ненужен, дори излишен. А речникът става оскъден, примитивен. 
То не е трагедия само по себе си, ще каже почти всеки втори. Какво толкоз - я ми дай ти заплата 2-3 000 евракита, па нека и не знам български. И уж е така - ама не съвсем. 
Наскоро изследване на БАН установи, че вече повече българи работят в чужбина, отколкото в България, тоест около 2.5 милиона работят извън граница, а 2.1 милиона работят в страната. И това не е лошо само по себе си. Нито това, че много от българите, живеещи далеч от родината, са придобили чуждо гражданство. Националната и езиковата беда са в това, че много семейства с чужди паспорти нямат никакво намерение да мотивират децата си да кандидатстват за българско гражданство. И че много българи са склонни да се откажат от българско гражданство, ако това е условие за придобиване на атрактивен чужд паспорт. Езикът при това положение се губи лесно. Вече лесно се губи и тук. Разказвал съм случая с младо момиче от София, което още на 17 бе написало роман за ученическите се перипетии. Момичето - интелигентно, романът - забавен, написан направо... на английски. Дотук добре, бравос дори. Но когато я попитах защо на английски, искрено ми отвърна: "Аз го почнах на български, 

ама ми се видя някак тромаво, сухо"...

Всеки лингвист ще ви каже, че когато обеднява езикът ти, обеднява и мисленето. Езикът е сложно нещо, той се храни от всекидневното общуване на много равнища, както и от писателската изобретателност, стил, лексикално богатство. Но езици изчезват - всяка седмица, всеки месец. Сега са около 5500 - 6000 в света и се губят. Първо - тези на затънтени племена и селца из джунглите и островите. После - тези на малки общности в иначе големи държави. След това иде ред на по-големи общности, после - на малки държави, после - на средни вероятно. 
Пак ще кажа - съзнавам, че това плаши мен, но едва ли плаши мнозина. Какво толкова лошо да говорим примерно всички на английски, ама да вземаме големи заплати и да ни е хубав животът, хич няма да е зле. 
Мразя да се самоцитирам, но в случая не го правя от нескромност, а да покажа, че една тенденция е на път да се осъществи. Някъде около 1991 година написах следното в мерена реч:

А иначе дърветата и къщите, 
трамваите, прасетата, врабчетата, 
човеците, каруците и нивите 
се чудят как да станат на Америка. 
Но майките мълчат с очи на крави - 
индийски крави пред голяма суша, 
и все по-често, Боже, не посмяват 
децата си в света Ти да повикат. 

Младите, според мен, вече станаха на Америка. Навън и някъде - по заплати, тук - главно по език. Ала тук силно им се свива и броят. Младите у нас между 15 и 29 г. са малко над 1 милион, според статистиките постоянно намаляват. За България това е приблизително с 40 хиляди на година. Според анализи на ООН България е с най-бързо свиващото се население в света. Аз ще допълня, че се свива и езикът. Връзка между тези неща има. 
Пак ще кажа - човеците съществуват преди езиците и нациите. Сигурно ще просъществуват и след намаляването, дори след изчезването на тези последните. В дългосрочен исторически план, погледнато от Космоса, тук трагедия няма, таман никаква.
Но на мен ми е мъчно.