Медия без
политическа реклама

Фалшива новина на Янка Такева вдигна на нож опозицията

МОН опроверга твърденията на синдикалната лидерка, че българският ще се учи като чужд език

Децата с майчин език, различен от българския, се нуждят от допълнителна подкрепа за изучаване на български
Илиана Димитрова
Децата с майчин език, различен от българския, се нуждят от допълнителна подкрепа за изучаване на български

Фалшива новина на Янка Такева за изучаването на български език в училищата извади от ваканционен режим опозицията. Вчера Такева хвърли бомба, че съветници в МОН предлагат българският език да се учи като чужд от децата, за които той не е майчин. Днес "новината" бе опровергана и от министерството, и от други присъствали на въпросното заседание участници. Политиците обаче я подеха с охота в социалните мрежи, като Корнелия Нинова определи случващото се за "брутално обезбългаряване", а правителството нарече с любимата квалификация на Радев "безродници".

В интервю за БНР вчера Такева заяви, че тази идея е била предложена от съветници в МОН в работна група за подобряване интеграцията в средното образование. Такева твърди още, че това било намерение, записано в управленската програма на правителството за средното образование. Според нея само тя и председателят на Центъра за междуетнически диалог "Амалипе" Деян Колев (който е един от най-добрите експерти в тази област) са били против идеята, а останалите в работната група я подкрепили. Такева, естествено, определи този вариант за "опасен", защото "в никакъв случай официалният ни български език не може да се изучава като чужд в страната ни".

Тези твърдения бяха опровергани и от министерството, и от Деян Колев. Министерството на образованието и науката никога не е предлагало въвеждането на български език като чужд - темата никога не е стояла на дневен ред и е немислима, обявиха в специална позиция от ведомството. "Спекулациите с българския език и неговото изучаване в училище са вредни и опасни, посочват от МОН и напомнят, че си има действащ стандарт за обучението на българския книжовен език, който се спазва стриктно и последователно.

От министерството обявиха още, че са сформирани пет работни групи, които да изготвят предложения за приоритетни за образованието въпроси. В тях участват над 200 души - представители на синдикати и работодатели, университетски преподаватели, външни експерти, служители на институцията и др., чиято цел е в широк формат да се коментират всички предложения и да се обсъдят най-добрите решения още преди да се предложат за обществено обсъждане.

Едната от групите, в която участват 40 експерти, има за задача да предложи мерки за по-добра езикова интеграция, подкрепа на обучението и проверка на нивото на подготовка на учениците по български език. "Единствената цел на тази работна група е да се набележат мерки за подобряване на езиковата подкрепа - чрез повече часове, чрез допълнителна квалификация на учителите, чрез по-иновативни методи на преподаване и др. Под никаква форма и никъде в поставените задачи не се предвижда промяна на разбирането за българския език или преподаването на българския книжовен език като чужд език в учебния план. Нещо повече, нито един участник в работните групи по никакъв начин не е упълномощаван да изразява позиция от името на институцията. Напротив - основната задача е да се обсъдят предложения и само при консенсус те да бъдат изведени с доклад. Към този момент от работната група не са направени никакви официални предложения", казват от МОН.

Оттам заявяват, че се отнасят с "разбиране към наближаващата предизборна кампания", но призовават "политиците да не спекулират с подобни теми и да не заблуждават обществото, като създават страх и омраза, още повече с теми, които дори не се обсъждат на институционално ниво". "МОН още веднъж категорично подчертава, че разширяване на дефинирането на българския език като чужд в образователната система е немислимо. Под никаква форма и в никакъв момент обсъждане за преподаването на български език като чужд или преподаването му чрез друг език не е стояло на дневен ред. Следва да се отбележи, че в действащия стандарт за обучението на българския книжовен език от близо едно десетилетие е дефиниран редът само “за обучение на български език като чужд за децата и учениците мигранти и на децата и учениците, търсещи или получили международна закрила", подчертават от ведомството.

 

Какво казват други участници в срещата

Деян Колев от "Амалипе" разказа пред "Сега", че по време на работната група съветници в МОН са повдигнали най-различни въпроси за дускусия - участниците са били попитани за мнение какво е небходимо за по-добра езикова интеграцията на децата, чийто майчин език не е български - дали да има по-голяма езикова подкрепа под формата на повече допълнителни часове, дали да се въведе "български език като втори", и т.н. Според Колев повечето участници (а не само той и Такева) са отхвърлили идеята за български като втори, която по думите му, е дошла от страната на университетски преподаватели (според тях научният термин бил "български като втори", а не като "български като чужд"). По думите му ако децата с майчин език, различен от българския език, учат по друга програма българския език - като втори или чужд, то те пак ще бъдат отделени от останалите и това ще задълбочи още повече сегрегацията в образованието. На това мнение според него са били и повечето директори и участници в работната група, затова и позицията на "Амалипе" е да се въведе допълнителна езикова подкрепа по български, т.е. допълнителни часове и занимания, които обаче да са интерактивни (театър, представяне на обичаи и т.н.) и с интеркултурен елемент.

  

Какво казва Конституцията

Според Конституцията официалният език в България е българският. В нея пише още, че "изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани". За гражданите, за които българският език не е майчин, пише, че имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.

Обучение "по български език като чужд" в момента се предоставя само на деца мигранти и търсещи закрила и то извън учебния план (както и по специални програми, разработени за български като чужд), а на учениците от етническите малцинства - просто "допълнително обучение по български" (а не "по български като чужд").

 

Какво пише в управленската програма

В областта на образованието програмата на правителството не предвижда въвеждане на изучаването у нас на български като втори език, както твърди Янка Такева, установи проверка на "Сега". В нея е записано "въвеждане на концепция за езикова интеграция и регламентирането й в образователната система с цел задържане на ученици в образователната система, допълнителна езикова подготовка, подкрепа на учителите и осигуряване на допълнителна финансова подкрепа".

Български като втори език има, но в приоритетите на външната ни политика, които се отнасят до българите в чужбина. В тях е предвидено възлагане на разработване на стандарти и учебници, учебни помагала и дигитални ресурси за преподаване, учене и оценяване на български език като втори/чужд за деца и младежи.

 

 

 

 

 

Още по темата