Българите пак тръпнат за съдбата на бургаския нефтохим - ще го бъде ли, ще зейне ли недостиг на бензин, ще хвърчат ли цените на горивата? Задават се драматични времена и изпитания, след като САЩ реши да санкционира двата петролни "атласа", които крепят бюджета на агресора Русия - "ЛУКойл" и "Роснефт", а в България "държавниците" изпаднаха в паника.
Управляват или плашат?
Положението днес донякъде напомня на драмите през 2022 г., когато руският президент Владимир Путин обяви България за неприятелска държава, а "Газпром" затвори кранчето на природния газ. Тогавашното правителство - президентското, с шеф Гълъб Донев, изпадна в истерия, че ще измрем в ледена зима, ако не молим Кремъл да ни пусне газ. Е, оцеляхме. Следващият патетичен епизод бе през 2023 г., когато България трябваше да накара "Лукойл Нефтохим" да скъса с руския петрол. Пак имаше вой, че рафинерията ще спре, бензинът ще стане златен, а бензиностанциите ще фалират. Прокобите се оказаха безпочвени.
Сега първата работа на непремиера Бойко Борисов след новината от Вашингтон бе да "предупреди", че може да останем без горива, ако бургаският "Лукойл" спре заради санкциите. Обади се и премиерът Желязков, за да каже, че санкциите ще ударят рафинерията ни, обаче правителството щяло да вземе мерки. А министърът на енергетиката Жечо Станков "успокои", че имаме запаси за три месеца, някой даже съкрати срока до Нова година... И като свършат запасите, какво? Изглежда, че този път наистина трябва да се тревожим - не за друго, а защото управляващите май не знаят какво да правят, а часовникът тиктака - ако се щурат безпомощни, на 21 ноември санкциите ще се задействат, ако САЩ не видят убедителни действия.
Кой ще ни спаси от "спасителите"?
От лявата опозиция яхнаха вълната на тревогите с любимата си тема - да извадим от и без друго продънения бюджет някой и друг милиард, да ги дадем на руснаците и да свърши тази мъка с нефтохима. Най-крайните дори зоват за соц национализация - държавата да си вземе предприятието, без да плаща, щото навремето било продадено "за без пари". Това би било отлична възможност за руснаците в някой далечен ден, след края на войната, да спукат България от дела за огромни обезщетения за погазени права.
Златна акция или тоалетна хартия?
Българската държава има акция в нефтохима - една, но "златна". С времето научихме, че тя не дава чак толкова "златни" правомощия, но все пак е лост на блокиране на недобри за България решения на мениджмънта. Задействан ли е този лост някога? Няма данни да се е случвало. Излиза, че златната акция е по-безполезна от тоалетна хартия. Или е златна само за човека, когото правителството прати там да получава голяма заплата, без да върши нищо.
"Наш човек" в надзора?
Златната акция върви в комплект с представител на държавата в надзорния съвет на бургаската рафинерия. Удивителното е, че дълги години тази важна роля бе поверена на кадри, прославили се със "симпатии" към руските икономически интереси - като енергийния таран на БСП Румен Овчаров и любимия на Бойко Борисов мениджър Красимир Първанов (който навремето подписа злополучния анекс за АЕЦ "Белене", благодарение на което руснаците успяха да осъдят България да плати за ядрените реактори).
По време на управлението на ПП-ДБ в надзора за кратко влезе човек от неправителствения сектор - Бойко Ницов, по всеобщо признание експерт в петролната енергетика. Първата работа на следващия кабинет бе да махне Бойко Ницов и да инсталира в надзора никому неизвестния Цветан Цирков с нулев опит в петролния бизнес. Преди дни се разбра, че Ницов е работил по план за въвеждане на особен управител в "Лукойл Нефтохим", но не му е стигнало времето. След това Цирков и патроните му са отписали тази инициатива. Това лъсна тези дни в реакциите на властимащите - тепърва щели да задействат "процедурата".
Какво му е особеното на особения управител?
Въвеждането на "особен управител" в бургаския комбинат - нещо като временен "борд", група от мениджъри, избрани от държавата, стана парещ въпрос преди две-три години покрай европейската забрана за използване на руски петрол. Ако държавата се бе задействала, сега щеше да й е по-лесно да убеди американските партньори, че ще бди за стриктно прилагане на санкциите. Чудесен пример е Германия, която успя да получи поредно изключение за трите рафинерии с руско участие, защото още през 2022 г. вкара временно управление в "Роснефт Дойчланд", дъщерно дружество на "Роснефт". А София тепърва ще се ослушва за "спецуправител". Освен ако братята американци (или бъдещият купувач) не помогнат бързо с екип, който да поеме руля на бургаската рафинерия.
Кой продава "Лукойл Нефтохим"?
Най-сигурната гаранция за България, че ключовото предприятие край Бургас ще продължи да работи, е смяната на собственика му - няма руско участие, няма проблем. В момента всички, включително "вещи" социолози, политолози и други "лози" нищят въпроса и настояват, че държавата трябва да поеме инициативата. Но как да стане това? Очевидно е, че (почти) нищо не зависи от Бойко Борисов, Росен Желязков и дори от Делян Пеевски.
Тежката дума имат акционерите и директорите на руската "ЛУКойл" - те ще решат кога да продават, дали да продават и на кой да продават. За тях в момента важното е да минимизират щетите - тоест да направят бърза сделка на добра цена.
Ще мине ли номерът?
От щаба на руската компания (която има множество акционери от разни държави, включително американски фондове) вече обявиха, че започват разпродажба на задграничните активи. И не само обявиха, но и светкавично намериха купувач - и то не на отделни активи, ама на всичките. "Гунвор" - един от четирите най-големи в света петролни търговци, се яви като купувач на фирмата "ЛУКойл Интернешъл" - "фирма майка" на чуждестраните притежания на руската корпорация, както и на рафинерията в Бургас. Дали това е краят на тревогите и на американските санкции обаче? Основател и бивш голям акционер в "Гунвор" е Генадий Тимченко, олигарх, смятан за близък на Путин. Вярно, Тимченко излезе формално от компанията през 2014 г. - защото влезе в черния санкционен списък на САЩ след анексирането на Крим от Русия. Тимченко прехвърли акциите си на съдружника си швед, но остават съмненията, че напускането е било формално Отделно "Гунвор" се оказа замесена в скандали с подкупи и бе наказана с глоби за стотици милиони. Сега големият въпрос е възможно ли е Вашингтон да "признае" сделката с такъв купувач. На пръв поглед не. Но ако ходът на руснаците с продажбата на "ЛУКойл интернешънъл" на "Гунвор" се окаже приемлив, това ще означава, че Тръмп и Путин са се разбрали....
Така или иначе остава въпросът ще има ли продажба конкретно на бургаския "Нефтохим", или започналата процедура ще бъде прекратена/замразена. Ами ако има кандидат-купувачи за нашата рафинерия, а те се окажат свързани някак с руската "ЛУКойл" и с интересите на Кремъл? Американската администрация ще приеме ли такава "мимикрия" на собственика?
Кой има интерес?
От доста време се спрягат конкретни имена на компании, които имат интерес към българския нефтокомплекс - все "източни" Азербайджанската СОКАР, КазМунайГаз - Казахстан, турски холдинг, унгарската МОЛ, че и руски олигарси. В началото на годината Росен Желязков изненадващо обяви, че вече имало "къса листа" с кандидати - седем на брой. После настана тишина.
Дали желаещите още са седем? Приемливи ли са за Вашингтон? Могат ли да се разберат за руснаците за цената? Колко време ще е нужно за сключване на сделката? Ще има ли отсрочване на санкциите за българската рафинерия - защото се "полагат усилия" за смяна на собствеността?
Перфектното решение ще е да се появи западна компания (най-добре от САЩ или мултинационална), която е готова да плати достатъчна за руснаците цена и да поеме бургаската рафинерия.
Какво (не) може ДАНС?
Точно преди Белия дом да съобщи за санкциите срещу "ЛУКойл" и "Роснефт", ГЕРБ и "Новото начало" пришпориха парламента да приеме законова поправка, според която сделка за бургаската рафинерия (и за други важни активи) не може да има, ако купувачът не е проверен и одобрен от ДАНС. Бойко Борисов обяви, че знаел, че Вашингтон готви червен флаг за руските фирми и тъкмо затова управляващите бързали да гласуват промяната в закона.
Всъщност и без тази поправка Държавната агенция за национална сигурност е длъжна да бди и да не допуска застрашаване на държавните интереси. Новото е, че агенцията получи своеобразно свръхправо да налага вето за избора на купувач или концесионер. Опозицията изрази опасения, че ДАНС вече действа не като държавен орган, а като "бухалка на Новото начало". И че ако решенията се взимат в нечий партиен кабинет, водещ няма да е българският държавен интерес. Командващите ДАНС не могат да продадат нефтохима, но пък могат да бъдат благосклонни към кандидат-купувач, който им обещава ако не концесии, поне комисиони.
Гилотина ли са санкциите?
Шум и смут създават разни коментатори, които нищо не разбират от нефт и от санкции - в техните представи дългата ръка на Чичо Сам натиска копчето и рафинерията спира. Всъщност нещата са много по-сложни - санкциите действат като "санитарен кордон" - целта е "токсичният бизнес" да бъде изолиран и никой да не работи с него. Бургаската рафинерия наистина може да спре - заради блокиране на финансовите потоци и заради невъзможност, грубо казано, тя да купува и продава петрол и нефтопродукти (никоя уважавана банка не рискува да обслужва санкционирани от САЩ компании, защото самата тя ще попадне под санкции).
И сега какво? В България управляващите май разчитат "големите" да се разберат - с надеждата, че гордиевият възел с "ЛУКойл" и западните санкции някак ще бъде разсечен и бурята ще ни отмине. И се чудят за какво да се готвят - за катаклизми с горивата или за комисиони.
Междувременно санкциите на САЩ стреснаха и най-големите купувачи на руски нефт. Китай и Индия обявиха курс към ограничаване на доставките. От ОПЕК пък смятат да увеличат производството. Котировките на петрола вървят надолу. Най-важните приходи в руския бюджет за финансиране на войната пресъхват. За ужас на Кремъл санкциите работят.
