Една вселена не стига
Комиксовият колос Marvel прекрачва в мултивселената на лудостта с Доктор Стрейндж
Уанда Максимов върти магии в първата си главна Marvel-роля на големия екран.
Ако ви се струва, че златната мина Marvel страда от липса на фантазия и героични приходи след края на "Отмъстителите" (и на мен така ми изглежда), "Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта" рязко ще ви опровергае. Това не е непременно добра новина - филмът е неистов и шумен фентъзи хаос, в сравнение с който компютърно генерираните изпълнения на супергероите от отбора на Ник Фюри изглеждат като суров реализъм. Със сигурност обаче №28 в комиксовата вселена притежава своеобразна оригиналност, която разширява естетиката на поредицата - за Скорсезе и Копола тя може да "не е кино", но не и за милионите, закупили билети (нещо като 3 млрд. души общо за всичките филми досега).
Заслугата е главно на режисьора Сам Рейми - дългоочаквано завръщане на хорър маестрото от 80-те ("Живите мъртви") към комиксовите сюжети, след като в началото на XXI век той инжектира с нова енергия първите два филма за Спайдърмен и постави началото на дългогодишен и успешен франчайз още преди Кевин Файги да сглоби студио "Марвел" и да се запише в историята. За двайсетте години оттогава Рейми засне само два филма - хоръра "Отведи ме в ада" и семейния "Оз, великият и могъщият" (предистория на "Вълшебникът от Оз" и като цяло провал), така че със сигурност си е търсел работа. И все пак той получава нужната творческа свобода, за да разнообрази комиксовия свят със своите чудовища, оживели трупове и смъртоносни отражения. Сценарият на Майкъл Уолдрон от своя страна пренебрегва всичко познато от физиката и биологията и изпраща персонажите на шеметно пътешествие през портали и пукнатини между безчетни паралелни реалности. (Пътуването във времето е като магарешка каруца, сравнено с това тук.) Още от първия филм през 2016-а изглеждаше, че Доктор Стрейндж се е заел да бие "Матрицата" и Нолан на техен терен, но след анимационния "Спайдърмен в Спайди-вселената" и миналогодишния суперуспех "Спайдърмен: Няма път към дома" бе повече от ясно, че поредицата ще се развива в тази посока.
В случай че дотук сте напълно объркани, може би Marvel трябва да помислят вече за обяснителни пролози към филмите си, защото броят на героите, техните мотиви, суперсили и връзките помежду им са вече достъпни само за младите мозъци на пристрастените фенове. Но ако оставим логиката зад гърба си - както са сторили Рейми и Уолдрон - "Доктор Стрейндж в мултивселената на лудостта" е шеметно, лудо и изтощително пътуване. Бенедикт Къмбърбач се завръща като Стивън Стрейндж - арогантния хирург в оставка, но със суперсили, заедно с китайския си партньор Уонг и неговите огнени пръстени. Но двамата няма да успеят сами да спасят света: нужно е малко извънземно латино момиче на име Америка Чавес, което хвърчи между реалностите като пчела от цвят на цвят. Гледалите сериала "Уандавижън" ще разпознаят в ключова роля Уанда/Алената вещица (Елизабет Олсен), която досега се е появявала само в два от филмите, и то за кратко. Да издадем повече би било престъпление пред феновете, които ще забележат още ред стари познайници в кадър. Нека затегнат коланите; за другите филмът и без това не е препоръчителен.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
