Тя има "Оскар" (за "Фаворитката") и още две номинации ("Бащата", "Изгубената дъщеря"), той също е номиниран два пъти - за "Игра на кодове" и "Силата на кучето", макар широката публика да го познава най-вече от ролите му за Marvel. Не ще е преувеличено да се каже, че тандемът Оливия Колман - Бенедикт Къмбърбач е най-доброто, което съвременното британско кино е експортирало към Холивуд напоследък. Сценаристът Тони Макнамара пък е работил върху филмите на Лантимос "Фаворитката" и "Клети създания"... разбирате, можеше да е филм събитие. Но когато става дума за N-тия римейк на лятото, резултатът е по-малко от сбора на частите. Особено когато режисьор е Джей Роуч, доказал безапелационната си липса на добър вкус с "Остин Пауърс" и "Запознай се с нашите".
А всичко тръгва от "Войната на семейство Роуз" - обичана черна комедия от края на 80-те, в която Дани де Вито режисира опасните отношения между Майкъл Дъглас и Катлийн Търнър. Филмът бе едновременно смешен, горчив и безмилостен, както нито един филм не е днес. Затова и новият прочит не носи същото чувство: "докато смъртта ги раздели" отново е буквална перспектива за героите, но Колман и Къмбърбач ще минат по съвсем различен път от своите предшественици, докато се опитват да спасят (разрушат?) брака си. И колкото ще да са талантливи, между тях не припламва и искрица: легендата за страстта, която е изстинала в хода на житейските предизвикателства, не минава дори пред носталгично настроения зрител.
Трябваше да се досетим още от оригиналното заглавие, от което е отпаднала "войната" - римейкът се нарича само The Roses, в превод "Семейство Роуз". Макнамара, става ясно, е работил не толкова по сценария на Дани де Вито, колкото по литературната основа зад филма - роман на Уорън Адлър, без да се свени да промени финала, мястото на действието или възрастта на децата.
Вместо мръсни номера персонажите си разменят залпове от британски хумор (лошо няма), а технически полираното повествование се спира по-подробно на щастливите им дни, нежели на разпада, отметнат набързо в адвокатската кантора а ла "Брачна история". Разбира се, и в този случай "непреодолимите различия" се виждат с просто око, бракът се къса нишка по нишка, но "войната" никаква я няма, макар да е останала в българското заглавие с търговска цел.
Колман и Къмбърбач нито за миг не изневеряват на актьорското майсторство, с което ги познаваме, дикцията им е великолепна, а в диалозите помежду им има свежи попадения. На този фон героите във втория план са просто досаден миманс, макар сред изпълнителите да има изявени американски комици. Но къде е комичната жестокост на Дани де Вито, когато ни трябва? В края на краищата "Войната на семейство Роуз" версия 2.0 не е филм за семейство, което вече не може да бъде заедно, а за мъж, който не може да понесе успеха на жена си. Да, времената се менят - но и да, можеха да го разкажат и с оригинална история, каквито днес липсват на киното толкова много; а не да прибягват до поредното полууспешно рециклиране на сполучливи формули.
YouTube
