Преди 6 години Крис Бък и Дженифър Лий създадоха моментална „Дисни“ класика, каквато Къщата на мишката не бе имала от „Аладин“, „Цар лъв“ и „Красавицата и звярът“ насам (и имам предвид рисуваните им версии, не новите игрални светотатства). “Замръзналото кралство“ не само спечели 1.3 милиарда долара и „Оскар“ за най-добър анимационен филм, но и отприщи невиждана поп културна мания сред 7-годишните момиченца, довела до продажбите на милиони кукли Елза, кукли Анна и кукли Олаф.

Филмът с оригинално заглавие Frozen съдържаше всичко онова, което „Дисни“ умее най-добре: принцеси в тюлени шлейфове; зли магии, които се развалят само с истинска любов; компютърно генерирани дворци от лед; момчета от простолюдието със силни мишци и златни сърца; неустоими антропоморфни създания (елен, снежен човек и камъни тролове). И, разбира се, песни - къде без песните. Let It Go очаквано спечели „Оскар“ за оригинална композиция към филм и поникна в ушите на всеки един родител през 2013 г.

От това предисловие би трябвало да е пределно ясно, че продължението рано или късно ще дойде. И ето го, идва, от същия режисьорски тандем, със същите актьорски гласове и със същите амбиции да доминира Коледата на подрастващите.

Първо лошите новини - от свежестта на първата част не е останала ни капка. Ни снежинка. В епохата на безчислените продължения „Замръзналото кралство“ (2013) бе изненадващо оригинален прочит на Андерсеновата „Снежната кралица“, възхвала на girl power-а (доста преди #MeToo) и актуализация на сладникавите тропи за принцеси. В по-лошите си моменти Frozen II се усеща като бонус късометражка към DVD-то на оригинала, само че продължаваща отегчително дълго. Героите са ни до болка познати, сценарият не добавя много нови нюанси към характерите им, а единственият, който „пораства“ и търпи личностно развитие, е ... снежен човек.

И все пак. Във визуално отношение филмът е главозамайващо красив. Напредналите с шест години технологии се виждат с просто око във всеки един кадър от борбата на принцесите със сенките на миналото. Елза - като един Мойсей в лъскав клин, играе с морските стихии сякаш дете с кофичка вода на плажа - и това изглежда великолепно. Песните са по-забравими от тези в „Замръзналото кралство“, но не чак толкова зле. Забавният Олаф продължава да е най-интересният герой и най-големият философ сред всички тези повърхностни девойки от привилегированата класа, като този път му е отредена и по-значима роля с повече реплики.

Сценарият въвежда набързо покойните родители на двете сестри, колкото да конструира завръзката и да ги изпрати (заедно с верния антураж Кристоф-Свен-Олаф) на ново пътешествие в неизвестното, далеч отвъд домашните предели на Арендел. И въпреки че в мисията липсва неподправеният съспенс от оригинала, екшънът към финала оправдава напълно цената на билета. А филмът по ненатрапчив начин пренася и така модерното екологично послание.