"Проектът "Аве Мария" обещава да стане първият научнофантастичен хит в година, която ще завърши с "Дюн: Част трета", а в средата й ще се срещнем с новите извънземни на Спилбърг в "Денят на истината". Сериозна програма, както виждате, и затова са малко абсурдни помпозните етикети, с които бива закичван филмът на Фил Лорд и Крис Милър по време на промоционалната си кампания. Много е далече от шедьовър. Сглобен е от елементи на други, далеч по-неотменими космически филми. Дори за "Оскари" догодина е странно да се говори.
Но "Проектът "Аве Мария" (Project Hail Mary) е филм, който е трудно да отхвърлиш. Той е обезоръжаващо лишен от цинизъм, забавен, емоционален. Разказ за края на света, но family friendly. И разбира се, вярва, че е възможно светът да бъде спасен. Какво да не му харесаш?
През 2026 г. слънцето умира, а последната надежда на човечеството ляга върху раменете на един обикновен учител по природни науки. Ошлайфаните в далеч по-инфантилни жанрове Лорд и Милър (Lego: Филмът, "Спайдър-Мен: В Спайди-вселената") режисират тази космическа мисия, в която Райън Гослинг неохотно ще се кандидатира за спасител на света. Филмът е екранизация по едноимения бестселър от Анди Уеър - същият, който изпрати Мат Деймън да сади картофи на Марс в "Марсианецът". "Проектът "Аве Мария" e преобладаващо моноспектакъл на Гослинг в открития космос, но сред малцината актьори в поддържащите роли откриваме вездесъщата напоследък германка Сандра Хюлер ("Анатомия на едно падане", "Зона на интерес").
Че 45-годишният Гослинг е по-харизматичен от Сандра Бълок, която изнесе на гърба си подобна драматургична тежест в "Гравитация", е трудно да се оспори. Звезда от първа величина по целия жанров спектър от "Тетрадката" и "Ла ла ленд" до "Барби", "Блейд рънър 2049" и "Само бог прощава", той не изглежда като скорошен избраник на Академията въпреки трите си актьорски номинации "Оскар" дотук. Но колко е важно да бъдеш чаровен! В неговите ръце дори спасяването на света изглежда като детска игра. Екранното му присъствие е достатъчно да задържи вниманието на зрителя в продължение на над два часа и половина. А и Гослинг вече е "летял" в космоса - в "Първият човек" на Деймиън Шазел той се превъплъти в пионера на луната Нийл Армстронг.
И ако в първия си бестселър Анди Уеър запрати - с помощта на Ридли Скот - Мат Деймън на четвъртата планета, то в "Проектът "Аве Мария" (името идва от Hail Mary pass, термин в американския футбол за много дълъг пас, за чийто успех се уповаваш главно на бога) героят отива много по-далеч. Той пътува 19 светлинни години до Тау Кит, далечна звезда, която крие ключа към спасението на Земята от глобално охлаждане. Слънцето ни умира, "изяждано" от мистериозни извънземни микроорганизми, наречени астрофаги.
Когато се събужда на борда, д-р Грейс не помни кой е и защо е там. Рошав и брадясал е. Останалите от екипажа са мъртви. Орбитата, в която се носи, е безкрайно далеч от родното Синьо топче. В постепенни проблясъци той разбира се, че е последната, отчаяна надежда на планетата - също като онзи пас в последните секунди на мача. Подобно "Марсианецът", и "Проектът "Аве Мария" е преработена за екран от сценариста Дрю Годард. Макар романите на Уеър, изобилстващи от технически и научни подробности, да са понякога окачествявани като "научно порно", Годард спестява тази част и се фокусира върху пътя на героя, който бавно, трудно, но и остроумно преодолява безброй препятствия, повечето пъти напълно сам. Земята присъства само в далечни ретроспекции от подготвителната фаза на опасната мисия.
Но не съвсем сам: за разлика от онзи марсиански Робинзон на Деймън, Гослинг има свой Петкан. Той изглежда като октопод, издялан от парче скала, но е извънредно сръчен в обработката на метал и също е тръгнал да спаси своята планета. Грейс го кръщава Роки. В отношенията им има елементи на дружеска комедия, неправдоподобността на анимационен филм и сантименталността на неделен сериал по кабелната. Разбира се, има и препратки към жанрови жалони като "Извънземното", "Близки срещи от третия вид", "Първи контакт", "Интерстелар" и, защо пък не, "Роки". Защото нали ще спасяваме Земята, а само на нея се е развило киното...
И тъй, на куц крак, с граматика по-лоша от тази на Йода и без особено оригинални идеи, "Проектът "Аве Мария" влиза под кожата на зрителя и го завладява с непретенциозен чар и неумолим оптимизъм. Гослинг е неудържим като Кен на стероиди. Финалът е тъй абсурден, че чак неочакван. Тонът е лек и развлекателен, нещо необичайно за научнофантастичен епос. Но "Проектът "Аве Мария" все пак поставя на преден план най-важният за жанра въпрос; въпросът, поставен от Карл Сейгън преди петдесет години: "Сами ли сме?"
YouTube
