Ако досега недоволството на зрителите от сервилното отношение на БНТ към управляващите се асоциираше преди всичко с нейните директори, през следващите 3 г. (или 5, тъй като ГЕРБ се готвят да удължат мандатите в БНР и БНТ) обвиненията трябва да са насочени първо към Съвета за електронни медии. Пак медийният регулатор трябва да бъде държан отговорен и ако от парите на данъкоплатците, които издържат обществената телевизия, продължат да се прахосват за съмнителни договори с външни продуценти и за безсъдържателни предавания. Освен към СЕМ стрелите на обществото трябва да са насочени и към управляващите от ГЕРБ и лично към лидера Бойко Борисов, който години наред позволява в медийния живот в България да се случват нещата, които се случиха през последните дни.

Изборът на Емил Кошлуков за шеф на БНТ не е просто поредният дирижиран от управляващите "конкурс" с предизвестен край, който медийният регулатор проведе. Името на победителя в него бе предопределено още през април, когато се разбра, че конкурс ще има. Още тогава всички разбраха, че олигархичните кръгове, които се стремят да контролират най-гледаните телевизии в страната, са решили шеф на обществената телевизия да стане Емил Кошлуков, който досега бе внедрен в нея първо като програмен шеф на БНТ1, а след това и като временен директор. Както и седмица по-рано при процедурата за БНР, когато за неин началник бе определен Светослав Костов, операцията по овладяването на втората обществена медия отново бе реализирана с гласовете на онези членове на СЕМ, които ГЕРБ и приближените до нея позиционираха там през последните години - председателя София Владимирова, пряка номинация на ГЕРБ, Бетина Жотева, назначена от експрезидента Росен Плевнелиев, и Розита Еленова, избрана в предишното Народно събрание по предложение на партията на бизнесмена Христо Ковачки - БДЦ. Същите три дами колаборираха и по-миналия петък, за да назначат Костов за нов директор на БНР. И сега, както и тогава, против вота на мнозинството бяха представителите на опозицията в СЕМ - бившият депутат от БСП Иво Атанасов, попаднал там по времето на кабинета „Орешарски“, и Ивелина Димитрова, назначена от действащия държавен глава Румен Радев. 

За разлика отпреди седмица обаче, когато концепциите на претендентите за БНР не се отличаваха особено, разликите между конкурентите в конкурса за БНТ бяха от земята до небето. Благодарение на което пролича още по-ясно, че квотата на властта в СЕМ не е там да брани обществените интереси, а тези на своите началници. Докато един от загубилите кандидати - Сашо Диков, пледираше за абсолютна равноотдалеченост и еднакъв аршин спрямо всички политици - и управляващи, и опозиция, победителят Кошлуков обещаваше, че ще поиска да се запише в Закона за радио и телевизия, че ръководството на БНТ трябва да се отчита не само пред СЕМ, както е в момента, но и пред комисията по култура и медии в Народното събрание, каквото изискване все още няма. Докато несполучилият кадър на БНТ Явор Симов обещаваше да се справи с финансовите проблеми на телевизията в рамките на сегашния й бюджет и повтаряше, че обществената медия има разнообразни възможности да се самофинансира, Кошлуков начерта пътна карта за още по-голямо сближаване с Министерството на финансите. Вероятно защото от ведомството на Владислав Горанов в най-скоро време ще зависи "Сан Стефано" 29 да получи допълнителна инжекция извън 66-те млн. лв., които вече са й гласувани за 2019 г.  Докато други участници в конкурса обясняваха как БНТ ще се бори с Би Ти Ви и Нова телевизия за намаляване на изоставането в гледаемостта, Кошлуков пледираше, че

основните конкуренти на БНТ

за зрители са не големите частни телевизии у нас, а международни гиганти като „Амазон“ и „Нетфликс“.

И въпреки че идеите на Кошлуков за управлението на БНТ през следващите 3 (или 5) години изглеждаха като смес от научна фантастика и план за още по-сериозното подчинение на телевизията на властта, точно неговите обещания се харесаха на СЕМ. Макар че вместо Кошлуков, който се появи в БНТ преди година и половина, регулаторът можеше да избере измежду поне трима други, чиято кариера е тясно свързана с националната телевизия. А някои дори нямат професионален живот извън нея - журналистът с повече от 30 години стаж Сашо Йовков, споменатият Явор Симов, който е работил и като журналист, и като администратор, и който получи похвали от всички членове на СЕМ за познаването на проблемите на "Сан Стефано", и Сашо Диков. Въпреки това квотата на властта - Владимирова, Жотева и Еленова, наложи Кошлуков и доказа за пореден път, че конкурсите в БНТ и БНР са формалност и че победителите в тях са предварително определени в политическите централи и в офиси на бизнесмени.

Че СЕМ дори не може да даде смислени доводи, за да оправдае избора на Кошлуков, е видно от още един пример. По време на дебата Бетина Жотева пространно обясни, че концепцията на Диков е най-добрата от гледна точка на програмиране на 4-те канала на БНТ. "Сашо е описал почти идеалната модерна телевизия", призна Жотева. Но отказа да даде гласа си за него с аргумент, че БНТ нямала "нито финансов, нито технически, нито кадрови ресурс да я реализира". "Реализацията на тази концепция би довела до големи и тежки структурни промени (точно това поиска м.г. шефът на медийната комисия Вежди Рашидов, за да се съгласи да преговаря за увеличаване на субсидията на БНТ - б.р.), които в състоянието, в което се намира, БНТ трудно би понесла", каза Жотева. Тя не промени решението си да гласува за Кошлуков дори когато Диков декларира, че ще подаде оставка след три месеца, ако дотогава не е направил от БНТ2 информационен канал с преки включвания, живи връзки, коментарни студиа и т.н., за което дори не иска допълнителни средства. 

С влизането на Кошлуков за постоянно в шефския кабинет на БНТ в България продължава тенденцията кадри на

изключително близката до депутата Делян Пеевски

телевизия Канал 3 да се експортират на ръководни позиции в други телевизии. Както е добре известно, между 2015 и 2016 г. Кошлуков води "Факторът Кошлуков" по Канал 3. Преди това същата рубрика се излъчваше и по несъществуващата вече TV7, в която потънаха стотици милиони левове на вложителите на КТБ. През 2017 г. името на новия шеф на БНТ се появи в списъка на некоректните длъжници на фалиралата банка.

Както "Сега" писа, на кадър на Канал 3 заложиха и новите собственици на друга, още по-гледана телевизия от БНТ - Нова тв. Едно от първите неща, което бизнесмените Кирил и Георги Домусчиеви направиха след придобиването й, бе да поканят за шеф на "Новини и актуални предавания" работилата дотогава в Канал 3 Миляна Велева. Експанзията на служители на кабелната телевизия в други медии изглежда странна на пръв поглед, тъй като Канал 3 не може да се похвали с никакви зрителски или финансови успехи. Афинитетът към нейните кадри обаче започва да получава обяснение, след като се отчете, че Канал 3, който в един момент майката на Пеевски - Ирена Кръстева, официално поиска да купи, е сред най-ревностните защитници на ГЕРБ и на управляващите.

С избора на Емил Кошлуков за шеф на БНТ СЕМ дава лош пример и защото на практика узаконява показването на среден пръст към зрителите и заплахите към журналисти. Както също е добре известно, Кошлуков стана първият от много години ръководител в БНТ, срещу когото протестираха собствените му подчинени. Докато все още бе програмен директор на БНТ1, през януари м.г. работещите в предаването "Денят започва с култура" публикуваха открито писмо, с което заявиха, че началникът им се опитва да им диктува теми и гости и да забранява участието на определени хора. Журналистите и водещите призоваха лично тогавашния шеф Константин Каменаров да ги защити от Кошлуков. Няколко седмици по-късно програмният шеф, който същевременно водеше и предаването "Още от деня", отново стана център на внимание, след като показа среден пръст на протестиращите срещу застрояването на Пирин. Тогава СЕМ глоби БНТ с 3000 лв. заради постъпката на Кошлуков, а година и половина по-късно награди бившия депутат с най-високия пост в националната телевизия.