Медия без
политическа реклама

Министър в няколко правителства умира след унижения в "Белене"

Александър Гиргинов е един от най-ярките лидери на Демократическата партия и върл противник на БКП

архив
Една от малкото запазени снимки на Александър Гиргинов.

След драматичните държавни промени на 9 септември 1944 г. Българската комунистическа партия предприема скоростни действия да ликвидира своите политически противници. За целта на 3 октомври доминираното от нея правителство на Отечествения фронт с Наредба-закон учредява Народен съд "за съдене на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея". Той започва работа през декември 1944 г. Делата по него протичат изцяло под ръководството и контрола на комунистическите институции. Под съдебна отговорност са подведени над 11 000 лица. От тях 1865 по-късно са оправдани. Произнесени са различни присъди над видни политици, висши военни и полицаи, регенти, дейци на политически организации, народни представители и публицисти. Сред тях прави впечатление и името на Александър Гиргинов(1879-1953).

Той е роден в Търново, където завършва местната мъжка гимназия. Продължава образованието си в чужбина. Учи в юридическия факултет на Лайпцигския университет, Германия. Дипломира се с докторат (1901) и се завръща в България. Открива адвокатска кантора в центъра на София и се радва на многобройна клиентела. Скоро се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Става член на Демократическата партия. Влиза в близки отношения с нейните водачи Александър Малинов и Никола Мушанов. Негова съпруга е сестрата на Малинов - Мария. В следващите години се

 

утвърждава като един от лидерите на демократите.

 

Заедно с Александър Балабанов и Йосиф Хербст редактира излизащия през 1908 г. неофициален правителствен орган в-к "Време".
Александър Гиргинов за първи път е избран за народен представител през 1908 г. в ХІV Обикновено народно събрание (ОНС). В периода 1913 - 1934 г. последователно без прекъсване е депутат в осем парламента. В пленарната зала се изказва аргументирано по актуални политически проблеми и по поставени юридически въпроси.
Успоредно с това той търси изяви и в изпълнителната власт. С преврата на 9 юни 1923 г. е свалено законното правителство на Александър Стамболийски. Гиргинов влиза в редовете на новата политическа формация Демократически сговор. Ала в нейните редове престоява кратко време. Година по-късно той напуска Сговора и продължава дейността си в Демократическата партия. И така се разкриват пред него нови възможности. През 1931 г. в България се установява управлението на коалицията Народен блок. Гиргинов е включен в кабинета на Александър Малинов като министър на финансите. В следващите правителства до 1934 г. с премиер Никола Мушанов оглавява министерство на вътрешните работи и народното здраве. В тази си функция внася в Народното събрание законопроект за ограничаване на печата, който е приет от депутатите.
След преврата на 19 май 1934 г. Народният блок е свален от власт. Гиргинов минава в опозиция.

 

Той се обявява за запазване неутралитета на България

 

в избухналата Втора световна война. Противопоставя се открито на политическото и икономическото обвързване на страната ни с Германия и с останалите държави от хитлеристката коалиция. В началото на август 1944 г. подписва декларация заедно с 12 души от опозиционните партии до регентите и правителството с искане за коренно изменение на външната политика, за излизане от войната и сближаване със Съветския съюз. Но в същото време Гиргинов прави един изненадващ ход. Той приема поканата да влезе в кабинета на Константин Муравиев (2-9 септември 1944) и да заеме постта министър на финансите. Временно ръководи министерството на търговията, промишлеността и труда. Това ще се отрази крайно негативно върху него.
Гиргинов попада под ударите на Народния съд. Заради участието си в правителството на Муравиев е осъден на 1 година лишаване от свобода (условно) като са му отнети и гражданските права. Помилван е предсрочно и през лятото на 1945 г. отново се включва в политическия живот. Участва активно заедно с Никола Мушанов във възстановяване дейността на Демократическата партия, която се превръща в една от активните опозиционни сили. Става редактор на партийния орган в-к "Знаме". От неговите страници разобличава безчинствата на Комунистическата партия в управлението на страната.
Тези действия предизвикват нови санкции срещу Гиргинов. Заради отрицателното му отношение към правителството на Отечествения фронт той е арестуван и съден. През октомври 1947 г. е изселен от София заедно със семейството си в Разград, а по-късно в Дулово. Архивните документи показват, че той е разработван и следен от Държавна сигурност под псевдонима "Гошо". Живее при много нехигиенични условия в пълна изолация. През 1952 г. е въдворен в концлагера "Белене" за срок от 7 години. Подложен е на физически и психически тормоз от затворническите власти. Умира на 1 ноември 1953 г. в карцера на лагера. Актът за смъртта на Гиргинов е подписан ръкописно от популярния лидер на българската социалдемокрация д-р Петър Дертлиев. По същото време той е затворник-лекар при първи обект на затворническото общежитие в "Белене". През 1996 г. Гиргинов е

 

реабилитиран посмъртно от Върховния съд.

 

Гергинов оставя значимо творческо наследство, което е посветено на историческото минало на българската държава - "Парламентаризмът и поемането на властта", "Държавното устройство на България", "Народната катастрофа. Войната 1912-1913", "България пред Великата война", "Изпитанията във войната 1915-1918". В книгите си той предоставя обширна информация и анализ на основните институти в родната конституционна теория и практика. Обогатява произведенията си с примерна тематика. Прави впечатление изключителната ерудиция на автора. Съвременник на събитията, Гиргинов борави с неопровержими факти и включва малко познати конкретни събития.

Ключови думи:

история, стара слава

Още по темата