Медия без
политическа реклама

Кмет на София разкрива преди 130 г. корупционни практики на предшественик

Иван Грозев има честта през неговия мандат да бъде открит паметникът на Васил Левски в столицата

архив
Иван Грозев през 1894 г.

През лятото на 1894 г. в управлението на София настъпва поредна промяна. На 16 юли кметската длъжност се заема от Иван Димитров Грозев (1847-1916). Той се ползва с нескрита популярност сред софиянци тогава. За съжаление, в днешни дни неговата личност е забравена до голяма степен.

Роден е през 1847 г. в Карлово в семейството на търговец. По майчина линия е в родствена връзка с големия карловски род Гешови. Учи в местното мъжко класно училище при изтъкнатия възрожденски учител Ботьо Петков, баща на Христо Ботев. През 1860-1863 посещава висше търговско училище във Виена. Участва във Втората българска легия в Белград 1867-1868 и е сред най-верните приятели на Васил Левски. След нейното разпускане заминава за Букурещ и се записва в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Здравословни проблеми обаче не му позволяват да се включва в бойни действия. Завръща се в България и става член на революционния комитет в Карлово. Започва да се занимава с предприемаческа дейност, натрупва капитал и открива модерно текстилно предприятие.

От Освобождението през 1878 г. насетне Иван Грозев има безспорен принос за развитието на родния си град. Избран е за секретар на Градския съвет и заема тази длъжност до август 1879 г. Под негово ръководство се разглеждат въпроси свързани с наболели проблеми, които засягат реда, чистотата и благоустрояване на Карлово и района около него. Полагат се грижи за образователното дело и задоволяване потребностите на бедното население.

През периода 1879-1883 г. карловецът е назначен за председател на Пловдивския окръжен съд. След изтичане на мандата заминава за София. Тук разгръща крупни стопански инициативи. Включва се в изграждането на жп линията Плевен-Свищов. Под негово ръководство се построяват казарми в столицата. Основава Българското строително дружество "Иван Грозев и съдружие" (1885), което изпълнява държавни поръчки. На това предприятие е отдадено изграждането на жп линията до сръбската граница Цариброд-София-Вакарел. Грозев притежава собствен железопътен състав. За целта през 1887 г. той закупува от немска фирма един локомотив, който е използван в строителните работи. Те се забавят поради избухването на Сръбско-българската война. Линията е открита за вътрешна експлоатация на 23 юни 1888 г. Така България получава първото си държавно железопътно трасе на своя територия, изградено със собствени средства от родна фирма. Месец по-късно линията е включена и в европейското движение. На 31 юли 1888 г. в София тържествено е посрещнат първият международен влак с луксозни вагони от Виена. На другия ден той продължава за Цариград.

Грозев експлоатира на концесия мината при село Мошино, Пернишко. Развива и банкова дейност, а името му се свързва с построяването на църквата "Свети Илия" в Княжево (1888-1893). Той е първият председател на Софийската търговско-индустриална камара (днес Българска търговско-промишлена палата). Народен представител е в ХVІІІ – Х Обикновено народно събрание (1894-1899).

Грозев е избран за кмет на София с болшинството гласове на Столичното градско общинско управление (СГОУ). Седи на кметския стол една година. Поема новата си длъжност с намерението да продължи благоустройствените работи, започнати по време на своя предшественик Димитър Петков.

Ето и

 

по-важните начинания на общинското управление

 

под негово ръководство.

През февруари 1895 г. българският народ празнува 25 годишен юбилей (1870) от освобождаването на Българската екзархия от Гръцката патриаршия. По този повод СГОУ на свое заседание постановява като спомен от това събитие в столицата да се построи сиропиталище на определен общински терен. Решено е то да носи името "Иларион Макариополски". Този акт е прочетен тържествено след молебен, отслужен пред църквата "Свети Крал" (днес "Света Неделя").

Грозев предприема

 

мерки и срещу установените корупционни сделки

 

на своите предшественици. Общинският съвет приема неговото предложение да бъдат дадени под съд бившият кмет Димитър Петков и градският архитект Иван Начев. Поводът е провеждането на търгове за доставката на водопроводни тръби и направата на лъвовете на "Шарения мост" (днес Лъвов мост). В резултат на общинската каса са нанесени щети за повече от 80 000 златни лева. Грозев разпорежда рапортите на юрисконсула при СГОУ по въпросните търгове да се отпечатат в специална брошура, която да се изпрати на всички общински кметства в Княжество България.

Кметската управа е затрупана с молби на софийски жители относно отдаването на терени за построяване на къщи. Те се намират както на централни столични улици, така и на празни места и ниви в околностите на града. Най-много са на живущи в квартал "Юч-бунар" ("Три кладенци"). На повечето от тях отговорът е положителен. В същия контекст софиянци, които обитават ІV градска част около Черната джамия, настояват да им се разреши построяването на църква на едноименния площад. Той се намира в градинката на улица "Самоковска" (днес улица "Граф Игнатиев"). Това е труден за СГОУ проблем. Ето защо Грозев разпорежда молбата да се изпрати до Софийската митрополия. Тя да даде своето мнение и да ходатайства за това пред Министерския съвет. Но въпросът остава неразрешен.

Общинският съвет включва в своята дейност и противопожарното дело в столицата. През януари 1895 г. кметът издава специална заповед за мерки против пожарите. Наредено е всеки софиянец навременно да почиства комините в дома си. В готварниците, фурните и заведенията за обществено хранене това трябва да се извършва по-често. Предвиждат се и глоби за нарушителите.

Грозев отдава своите усилия за

 

изграждането на паметника на Васил Левски в София

 

и за неговото завършване. Още през 1884 г. е избран за член на комисията, която поема отговорност за финансиране на строежа. След това е избран за председател на комисията, която подготвя програмата за откриването на архитектурното творение на 22 октомври 1895 г. В него се включват сподвижници и роднини на Апостола, княз Фердинанд І, министри, депутати и офицери, представители на чуждестранни благотворителни дружества и хиляди граждани. Грозев държи кратка, но прочувствена реч. Подир това отправя молба към монарха да открие монумента. При изпълнение на химна от военна музика и при топовен салют князът дръпва връвта и бюстът грейва пред публиката.

Голяма част от решенията на СГОУ се приемат негативно от опозицията в общинската институция. Предприемат се опити Грозев да бъде бламиран. Това предизвиква ответна реакция. Той настоява нееднократно пред Общинския съвет да се приеме неговата оставка. Като аргументирана причина изтъква факта, че частната му дейност не позволява да изпълнява кметските си задължения в пълен мащаб. На 7 юни 1895 г. желанието на Грозев е удовлетворено, а на 16 юли за нов софийски кмет е избран д-р Димитър Моллов.

След напускането на кметския пост Грозев насочва вниманието си към друг внушителен проект. Той е председател и главен акционер на "Безименно акционерно дружество за направа на Варненското пристанище". Фирмата разполага с внушителния капитал от 1,4 милиона златни лева. Търгът е спечелен през 1895 г., а мащабният строеж продължава с малки прекъсвания до 1906 г. За обслужването на обекта са закупени два локомотива от Германия.

Приносът на Иван Грозев в българския обществен и икономически живот е значим. Най-точна характеристика му дава неговият родственик Любомир Кузупов: "Колкото мощен бе по своя дух и размах на дейността си, толкова скромен бе Иван Грозев. Той не диреше нито слава, нито почести, нито богатство в своята дейност... Той остави един завет към своите сподвижници, последователи и ученици - за политическото и икономическото въздигане на България е необходим труд, постоянен труд, упорит труд".

Ключови думи:

стара слава, история

Още по темата