Международната общност - ЕС и САЩ, е поставила ултиматум на непокорния косовски премиер Албин Курти да приеме условията за сваляне на напрежението в Северно Косово, ако не - следват санкции. Според "Албаниън пост" те включват обявяване на премиера за персона нон грата, връщане на Севера към състоянието отпреди 2004 г., когато КФОР поема пълен контрол, блокиране на средства от САЩ и ЕС, пасивно отношение към сръбската кампания за непризнаване, блокиране на интеграционните процеси и евентуално изключване на Косово от всяка международна организация, в която то вече е член, съобщи БГНЕС.

Заместник-помощник-секретарят на САЩ, ангажиран като специален пратеник на Съединените американски щати за Западните Балкани, Габриел Ескобар, разказа за задънената улица, която в момента се намира премиера на Косово Албин Курти, но не говори за санкциите, които очакват правителственото ръководство на Косово и съответно самата държава, ако ситуацията не бъде деблокирана до петък. За да стане това, Курти ще трябва да приеме обявяването на нови избори, намаляването на полицията в Севера и внасянето на Общността на сръбските общини в споразумението за нормализация на отношенията.

„Albanian Post“ цитира дипломатически източници, че санкциите - както на лично ниво за Курти и един от неговите министри, така и на държавно ниво за Косово - ще бъдат сурови и безпрецедентни в историята на Косово.

„В случай, че ситуацията на място се влоши и стигне до точката на сериозно застрашаване на общата сигурност, включително застрашаване на войските на КФОР, министър-председателят Албин Курти и министърът на вътрешните работи Джелал Свечла могат да бъдат обявени за нежени с оправданието, че представляват риск за сигурността и мира“, казват пред изданието международни източници, близки до събитията и преговорния процес.

Това обаче е последен етап, който засега е само хипотетичен и международната общност се надява, че няма да има нужда от такова драстично развитие.

Защото, както казва още Ескобар във вторник на среща с журналист, само Русия има полза от кризисен център в Косово.

Международната (трансатлантическа) общност е била напълно изненадана, или както пояснява Ескобар, „в недоумение“, тъй като с лансирането на френско-германския план е имало убеждение, че ще възникнат проблеми със сръбската страна, като упорита и неконструктивна страна.

„Никой не очакваше, че правителството на Косово ще бъде това, което със собствените си действия ще насърчи несигурността и ще подхранва кризи и конфликти“, казва източникът.

Това, което вече става ясно според него е, че търпението на западната (трансатлантическа) общност се изчерпва. Затова сега се иска ясен отговор от правителството на Косово.

„Дали е или не е партньор на трансатлантическата общност? Да бъдеш партньор и потребител на националната сигурност, която трансатлантическата общност предлага и поддържа жива, означава безусловно изпълнение на всички задължения“, каза той.

Неспазването на това означава последствия и както „Albanian Post“ научи, съвместният отговор на трансатлантическата общност в случай на отхвърляне от правителството на Курти ще бъде разделен на две наказателни фази с осем точки. Първата фаза ще започне със "замразяване на средства от Европейския съюз". Има милиони евро, които идват под различни форми всяка година, чрез помощта на правителствени програми или неправителствени канали от ЕС, и те ще бъдат спрени. Същото ще се случи и с "визовата либерализация".

Косово беше поставено на дневен ред за членство в Съвета на Европа, но в първата фаза на санкциите "този процес също ще бъде повдигнат". Тази фаза включва също така „замразяване на средства от САЩ“ и „замразяване на програми за Косовските сили за сигурност“.

Втората фаза на санкциите - ако премиерът Курти откаже сътрудничество с партньорите, т.е. неизпълнение на поетите задължения в диалога и действия без координация - ще бъде по-широка и фокусирана върху политическото ниво и нивото на сигурност. Международната общност на този етап ще демонстрира "пасивно отношение към сръбската кампания за непризнаване". С намаляването на тази подкрепа това ще доведе и до „изключването на Косово от определени международни организации“. Както е известно, в момента Косово членува в около 150 подобни организации от различни нива и области.

Една от най-тежките фази на санкциите, според дипломатическите източници, ще бъде "реорганизацията на международното военно присъствие". Тази реорганизация ще е с основен фокус върху северната част на Косово, където последният пристигащ контингент от около 1000 нови войници в рамките на КФОР ще бъде активиран в рамките на ролята на Резолюция 1244 и ще поеме пълен контрол над севера на Косово, връщайки ситуацията към времето преди 2004 г., когато Косово вече практически не контролира нищо в тази част.

„Нямаме проблем с народа на Косово, а с премиера Курти“, каза Ескобар вчера.

Затова последната фаза ще представлява изключително тежки санкции за него и за министрите от неговия кабинет като министъра на вътрешните работи Джела Свечла.

Трансатлантическата общност, казват източниците, е недоволна също от останалата част от политическия спектър в Косово и техните неясни позиции, които не показват никакъв интерес към ситуацията или отношението на премиера Курти.

"Дори опозицията не разбира дълбочината на сериозността на ситуацията и реалната опасност за Косово", каза източникът.

От общността очакват опозицията да излезе и да заяви ясно "дали е „за“ или „против“ изпълнение на задълженията на Косово в диалога".

С факта, че опозицията не прави това, тя генерира недоверие и проектира опортюнизъм в очите на международната общност. Впечатлението на западната общност е, че опозицията вече е подготвила прессъобщения, в които обвинява правителството, че приема ОСО.

„Това поведение е просто опасно. Ако Косово не успее да изпълни задълженията си, то рискува собственото си бъдеще".

Всичко това обаче засега е на хипотетично ниво, тъй като Курти и правителството му трябва до петък да решат дали са изпълнени трите условия на международната общност, за да не активират нито един от плановете за санкции, въпреки че взаимното доверие е необратимо.

„В петък Лайчак и аз ще докладваме на нашите началници дали сме успели или не“, каза Ескобар пред репортери във вторник, добавяйки, че „изпитва болка“ за това как желанието на американците за сътрудничество се възприема като натиск върху Косово.

Той даде да се разбере, че задълженията на Косово, установени в процесите на международния диалог, са задължения, които то трябва да изпълни като сериозна държава към своята общност и не трябва да ги възприема като отстъпки към Сърбия.