Управляващите готвят нова изненада на народа - цената на водата да "скача" автоматично при всяко вдигане на минималната работна заплата (МРЗ). Това стана ясно на дискусията "За устойчиво развитие на ВиК сектора и достойни работни заплати на работниците и служителите", организирана от КНСБ. 

Готви се приемането на нов закон за ВиК услугите, който ще промени изцяло формулата за изчисляване на тарифите. Ще се обсъждат варианти за служебно изменение на цената при промяна на компоненти като минимална работна заплата, цена на електроенергията, на доставната вода и др., обяви на форума зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков. "Служебно" означава, че дори няма да се налага ВиК фирмите да мотивират нуждата от поскъпване, а Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) просто ще одобрява поредното покачване на тарифите. Движение надолу едва ли ще има - минималната заплата планирано ще расте, а прогнозите за тока сочат продължително поскъпване.

Ако тази промяна на ценовата формула мине, цената на водата ще расте особено драстично за потребителите в райони, където и сега ВиК услугите са най-скъпи - където водата се доставя с помпи на ток и в бедни области, където доходите са ниски и заплатите масово са близки до минималната. Във Видин например в местното ВиК на минимална заплата са 100 служители и тъй като от 1 януари МРЗ се вдигна от 510 на 560 лева, една трета от цената на водата ще отиде да покрие това увеличение. Така поне твърди шефът на "Водоснабдяване и канализация-Видин“ ЕООД, цитиран и в доклада на КЕВР за новите тарифи.

За добро или за лошо, законът, за който Нанков говори, е в "процес на приемане" от години, но и до днес няма представен официално проект. В края на 2017 г. Нанков, тогава в ролята си на министър, съобщи, че още в началото на 2018 г. за обществено обсъждане ще бъде представен нов законопроект за ВиК сектора, който през февруари най-късно ще бъде внесен в Народното събрание. Пак тогава министър поясни: "Плавното и прогнозируемо поскъпване на питейната вода остава неизбежно". В тази връзка управляващите през последните години заговориха и за нов вид помощи за по-бедните - именно заради растящите сметки за вода. Държавната подкрепа е неизбежна, защото има европейски "праг на поносимост" и сметките за вода не могат да отнемат повече от 2.5% от  средния месечен доход на домакинствата в една област. 

И на дискусията Нанков подметна, че ще има водни помощи. Но обхватът на правоимащите и размерът на помощите тепърва ще се решават - като се приеме нероденият закон.

Зам.-министърът маркира и други идеи, които може да залегнат в бъдещия закон. Например ВиК дружествата да бъдат изведени от контрола на КЕВР и да се създаде самостоятелен воден регулатор.

Нанков обясни, че с новия закон трябва да се постигне "съответствие с европейските директиви в областта на питейните и отпадъчните води, ефективност на предоставяните ВиК услуги и социална поносимост на цените". Той съобщи, че "концепцията" вече е готова и се очаква идната седмица да бъде сформирана работна група, която да подготви проектозакона.

БЕДНИ
Миналата  година МРРБ представи груби предварителни сметки за водните помощи. Според  тях, ако около 500 000 социално слаби получават помощи за 1.5 кубика вода месечно, това би струвало на бюджета около 40 млн. лева. Министерството лансира и идеята за "такса солидарност" - абонатите в районите, където водата е сравнително евтина, да плащат "данък", с който да се финансира фонд за субсидиране на високите цени в други области, където водоснабдяването и пречистването на водата по обективни причини изискват повече разходи.