За да започне да се решава един проблем, първо той трябва да се идентифицира, след това да се обсъди заедно с всички заинтересовани страни и накрая да се набележат мерки за преодоляването му. На тазгодишните матури Министерството на образованието не направи нищо от това. Вместо това се направи, че проблем няма. От ведомството надянаха розовите очила и бодро рапортуваха, че се увеличава броят на зрелостниците с максимален резултат, опитвайки панически да потулят срамния факт, че оценките по български език тази година са най-слабите, откакто изобщо съществуват държавни зрелостни изпити. Че МОН няма да използва термини като "рекорд" или "историческо дъно" е повече от ясно. Да казваш на черното бяло обаче е недопустимо, особено що се отнася до сфера като образованието, от която зависи бъдещото икономическо развитие на страната, както казва просветният министър Красимир Вълчев. А избирателното съобщаване на данни от матурата си е чиста проба манипулация и опит за заблуда.

Няма данни - няма проблем

Изумителни са чиновническите опити да се прикрие нелицеприятната истина, вместо фактите да се изнесат такива, каквито са. "Броят на отличните оценки е по-висок от броя на двойките", опитаха да зарадват публиката служителите на МОН. Оттам поднесоха и радостната статистика, че броят на учениците със 100 точки на поне един изпит се е увеличил, а броят на тези с две двойки е намалял. Но пък удобно пропуснаха да отбележат, че зрелостниците с 0 точки се увеличават 7 пъти, а тези с две пълни шестици намаляват поне 3 пъти. А неистовият опит да не се назове фактът, че средният успех на дванадесетокласниците ни по български език - 50 точки от 100 възможни - е най-ниското постижение от 2008 г. насам, направо може да влезе в пиар наръчника "Как да финтираш публиката".

Логиката на МОН е ясна - ако няма проблем, няма да има какво да се решава. Данните обаче са безапелационни - всеки трети български зрелостник има двойка или тройка на матурата по български и математика. Масово учениците не могат да напишат смислен текст. Една пета не могат да резюмират текст в 2-3 изречения. Трактовката на МОН в случая е, че тези резултати са "съизмерими" с предходни години. Съизмерими с кое? С блатото, до което стигнахме?

През 2016 г. тогавашният екип на МОН поне имаше куража и каза ясно, че резултатът по български на българските зрелостници е стигнал най-ниската си точка. Уви, сега не можем да достигнем дори това признание. Година след година просветното министерство няма отговор на въпроса защо учениците се представят толкова лошо, нито пък какво трябва да се направи, за да се подобрят видимо резултатите от 12-те години образование. И това ясно пролича от обясненията на експертите, зад които прозира безсилие и липса на каквато и да е визия за оттласкване от дъното.

Обяснения

По предмета география например отчетливо бе казано, че в годините назад не е намерена конкретна причина, на която да се дължат подобрените или пък влошените резултати по този предмет. Явно учениците не са подбрали правилно предмета, по който са най-силни, обясниха лековато образователните експерти. А дали пък предметът не се неглижира в последните години? Както и повече от останалите, без български и математика? И ако да, защо? Не е ясно дали изобщо в министерството си задават подобни въпроси. Очевидно е само, че не желаят да отговарят на такива. 

Невъзможност или нежелание да се вникне в дълбочина личи и в другите половинчати обяснения за слабото представяне на учениците. Твърдението, че повечето дванадесетокласници, явили се на даден изпит, били причина да има повече двойки, не помага. Нали випускът не е седем пъти по-голям? Нелепо е и обяснението, че випуските са различни и не могат да се сравняват. То на всичкото отгоре важи за лошите резултати, но за добрите - напротив, сравнението с минали години е повече от добре дошло. Разбира се, че данните трябва да се сравняват в перспектива и да се анализират, нали и това е смисълът от матурите - тяхното основно предназначение е не да служат за вход в университетите, а да покажат нивото на випуска в края на средното му образование и нещо не по-малко важно - да служат като ориентир при формирането на бъдещите политики в образованието. Анализът на резултатите от матурите влиза в рутинните задължения на МОН, но засега не сме видели изчерпателен документ, който да посочва причините за дадени резултати и да набелязва мерки за отстраняване на проблемите. Задълбочено обяснение няма, дори в годините, когато резултатите се оказват по-добри.

Министерството замете и проблемите с матурата по английски език. Учениците наистина не успяха да доведат докрай протеста си срещу изпитния вариант, но те поне, за разлика от експертите, видяха очевидната грешка в един от въпросите. От МОН обаче останаха непреклонни, че грешки няма, освен това експертите непоколебимо заявиха, че матурата т.г. не е по-сложна от минали години, макар че министърът каза точно обратното. Резултатът на зрелостниците, избрали този предмет за втора матура, тази година удари историческото дъно и бе с близо 20 точки по-малко от миналата година (от 79.8 точки на 61.8). МОН няма никакво смислено обяснение на този факт. Тук и големината на випуска няма как да помогне - проблемите с матурата са най-очебийни в най-елитните гимназии. Да, става дума за стотни, но тези деца вече са приети в чужди университети, държали са какви ли не изпити за международни сертификати и точно те бяха неприятно изненадани от постиженията си на матурата по английски. Закономерно в социалните мрежи се завъртяха всякакви версии, например че целта на изпитващите е била да подбутнат математическите гимназии, които тази година имат най-висок успех на втората матура, или пък да попречат на възпитаниците на английските гимназии да бягат в чужбина. Така или иначе тази година матурата по английски пренареди Топ 10 на училищата по резултати от втората матура, като за пръв път от години на челна позиция излязоха математическите гимназии. 

Кой кого мотивира?

Другото обяснение на МОН бе, че младежите не били достатъчно мотивирани. С други думи - какъвто е материалът, такива се резултатите. А кой трябва да ги мотивира? Нима в село Чепинци младежите до един са били супер мотивирани ей така от само себе си? Дали пък отличните резултати на 26-те ученици от училището там не се дължат на целенасочените и дългогодишни усилия на тамошната учителка по билогия и изобщо на целия екип от преподаватели и директор? Разбира се, по-лесно е да смятаме, че всеки по всякакъв повод гледа да излъже и отличният резултат на Чепинци се дължи на по-специален вид помощ от учителите. Мотивацията на учениците зависи от семейството, но в огромна степен и от учителите. Нали тъкмо за добрия учител казваме, че е успял да "запали пламъчето" у детето. Очевидно е, че подобни добри примери трябва да се проучват внимателно и да се разпространяват постепенно към другите учебни заведения, а не темата да се изчерпи с награждаване на въпросната преподавателка, както тутакси обещаха от министерството. Фактът, че самото ведомство е изненадано от успеха на въпросното селско училище е показателен, че експертите рядко имат представа къде и как се преподава.

Мотивацията на учителите да си вършат качествено работата е най-важната тема. Финансовите стимули за тях безспорно са от ключово значение, но не и от единствено. Заплатите на преподавателите вече бяха повишени на два пъти. А дали това се отрази на качеството на преподаването им и на резултатите на техните ученици? Отговорът в случая определено е в полза на мнението, че пари не бива да се дават на калпак, а според заслугите. Дългоочакваното финансиране на училищата според качеството на предлаганото обучение обаче засега не се задава на хоризонта. А именно от него се очаква да подбутне тези, които са изпаднали в летаргия. Мотивацията на учителя е пряко свързана и с квалификацията му, която обезателно трябва да се повишава, но не проформа, а с оглед на съвременните реалности - навлизането на дигиталните технологии, огромното море от информация и др., които изискват незабавна смяна на остарелите методи на преподаване.

Резултатите от матурите трябва да се анализират и с оглед на особеностите на всеки регион. В един бедността има голямо влияние и затова там трябва да се предприемат едни мерки, в друг има повече рискови деца и методите следва да са различни. МОН определено дължи на обществото задълбочен анализ на постиженията на учениците - по региони, предмети и т.н. 11 години след първите матури такъв анализ все още липсва. Истината и пълната прозрачност са първата стъпка към доверието, ключово за напредъка на образователните резултати. В противен случай догодина ще ударим ново, историческо дъно. Нищо чудно тогава МОН съвсем да спре да се отчита пред обществото.

ТРУДНОСТИ

Данните на МОН по години за темите по български език и литература, по които зрелостниците се затрудняват най-много, са непълни, поради което не може да се направи изчерпателен преглед къде точно учениците влошават знанията си. Ясно е обаче, че индикации за незадоволителното справяне с текстове, което т.г. бе признато за открояващ се проблем, е имало отдавна.

През 2016 г. зрелостниците са се затруднявали най-много с граматиката и правописа, масово не са се справили с лексикалното значение на "пъргаво" и "чевръсто", ниска е била успеваемостта и на въпроса в кое произведение промените, настъпили с народа, метафорично са определени като "пиянство". През 2017 г. от МОН не посочиха в кои области от българския език продължават да се затрудняват учениците и с какво започват да се справят по-добре. Тогава обаче стана ясно, че едва 12.7% от учениците са получили максимален брой точки на задачата за съставяне на резюме. През 2018 г. учениците най-много са се затруднявали при възприемането на смисъла на даден текст, при строежа на художествена творба и характеристиката на творчеството на посочен автор, както и при пунктуацията в просто изречение, уместната употреба на думи и др. За да стигнем до тази година, когато експертите от МОН "забелязаха" открояващото се неумение на учениците да създават, резюмират и разбират текстове, като за първи път и задачите, свързани с овладяване на пунктуационните норми, са с най-ниска постижимост досега.