facebook
twitter

Просвета

Колко електронно стана българското училище

Електронният дневник е хубаво нещо, но го има в едва половината училища у нас, показват данни на МОН
931
Снимка: Архив
Колко училища у нас са с обновена компютърна техника? МОН няма отговор на този въпрос...

За реформата в българското образование често се говори през призмата на законови промени, нормативни актове и т.н. Сред ключовите фактори за модернизиране на родното училище обаче са неща, които никой закон не може да вмени. Такива са например методите на преподаване, които редица изследвания и анкети намират за безвъзвратно остарели. Почти няма ученик, който да не иска по-разнообразно поднасяне на уроците - показател, по който във века на информационните технологии изоставаме драматично. Колко електронно стана българското училище? Колко школа не просто имат интернет, а колко действително са внедрили модерни технологии в учебния процес? Отговорите на тези въпроси не са лесни, представителни данни липсват, но след толкова програми и похарчени милиони  прегледът на свършеното е повече от наложителен.

СТАТИСТИКАТА

Първо условие за електронизация на българското училище, разбира се, е наличието на интернет. И то на безплатен интернет. Данните на просветното министерство в случая са многообещаващи - до края на годината 90% от училищата ще са свързани с мрежата. Не така розови обаче са нещата по "съдържанието" на този процес. Един от най-разпознаваемите елементи на модерното училище у нас е т.нар. електронен дневник, чрез който се обменя информация за далеч повече неща от обичайните оценки, отсъствия и забележки - благодарение на него с едно кликване родителят знае дали детето е получило отсъствие, какви домашни има, какви събития предстоят в училище, дори къде се намира по успех в класа, в училището и т.н. Уви, тази съвременна технология през 2018 г. е била налична само в около 50% от училищата.

Тази година от Министерството на образованието обещават всички училища, подали заявка за ползване на електронен дневник, да получат финансиране по национална програма „ИКТ в системата на предучилищното и училищно образование”. Изискването към кандидатстващите е да изберат такъв тип дневник, който да съдържа модул за известяване на родителите онлайн в реално време по тяхно желание. Колко от близо 1200-те училища, разчитащи още на хартиените дневници, ще се възползват от възможностите на въпросната програма, предстои да видим.

ПРОГРАМАТА

Самата програма "Информационни и комуникационни технологии" заслужава по-голямо внимание, тъй като е сред основните инструменти за внедряване на новите технологии в учебния процес. Освен това е втората с най-голям бюджет от всички национални програми - за т.г. тя разполага с 11 млн. лв., като повече средства има само за обезщетения на пенсионираните учители (36.5 млн. лв.). От 2015 г. по тази програма се изгражда образователна мрежова инфраструктура, преоборудват се компютърни кабинети и т.н. И през 2019 г. се предвижда закупуване на иновативен хардуер, като приоритетно ще бъдат подкрепени училища, които не са получавали оборудване за последните 3 г.

Любопитно е, че всяка година програмата се мотивира с едни и същи постановки, освен това броят на училищата, разполагащи с достатъчно техника, все си стои константен. В програмата за 2016 г. например е записано, че "статистиката за последните години показва, че не повече от 35% от училищата разполагат с достатъчно техника, закупена преди по-малко от 5 години в компютърните си кабинети". Абсолютно същите проценти - 35 на сто, фигурират и в обосновката на програмата за 2017 г. и 2018 г. Излиза, че въпреки вложените средства училищната система така и не успява да догони съвременните технологии. От МОН обясняват, че сумата, с която се финансират училищата, се определя в зависимост от броя на учениците и е различна за отделните дейности. Затова и не може да се каже колко средно получава едно школо. Едва през 2019 г. 35-те процента стават 38%, т.е. може да се предположи, че най-накрая има напредък.

До този момент по национална програма „ИКТ в системата на предучилищното и училищно образование” са финансирани 1713 училища (от коя година обаче, не става ясно). Липсва информация и кои от тези училища са получили нови компютри, а кои - просто средства за безплатен интернет. МОН няма обобщена информация за това колко учебни заведения са с обновена модерна техника, нито в колко има внедрени модерни технологии в образователния процес. Факт, показателен сам по себе си. От отговорите на министерството до "Сега" става ясно само, че през 2018 г. общо 149 училища от кандидатствалите са получили финансиране, а други 36 училища са получили лаптопи за оборудване на компютърни кабинети. Това са малко скромни постижения на фона на показателите за изпълнение, заложени по програмата - за 2018 г. целта е била минимум 50 нови училища да бъдат подпомогнати в дейностите по обновяване на компютърна техника и/или внедряване на образователни иновации, свързани с учебния процес. Не е ясно и до какво ниво е постигната другата цел - минимум 300 нови детски градини да имат внедрени модерни технологии в образователния процес и обучени педагогически специалисти.

По същия начин няма откъде да се провери дали през 2017 г. 100 училища са получили нови компютри, а 300 детски градини са се сдобили с модерни технологии, както е било заложено, нито дали това е станало и през 2016 г., когато е трябвало поне 200 школа да бъдат подпомогнато в закупуването на компютърна техника. Всъщност от МОН дори не отговарят на въпроса какво точно представлява "внедряването на модерни технологии в образователния процес". Липсата на подробни отчети как се изпълнява програмата през годините освен всичко друго създава и предпоставка за нарушения. Ползата от подобни програми е безспорна. Но когато финансирането им расте ежегодно, също толкова важно е обществото да е наясно до каква степен са постигнати целите им - доколко са подобрени качеството и възможностите за електронно обучение, достъпът до съвременни информационни и комуникационни технологии, внедряването на иновативни съвременни обучителни методи и т.н.

 

ЕЛЕКТРОННИ ВАРИАНТИ НА УЧЕБНИЦИ

 

В началото на 2018 г. МОН предостави безплатен достъп на учители, родители и ученици до електронни варианти на учебниците от 1-ви до 7-и клас, като дебело подчертаваше при представянето им, че електронен вариант на учебник е нещо много различно от електронен учебник. От сайта на ведомството става ясно, че 13 издателства са предоставили линк за достъп за ползване на "електронно четим учебник". Възможностите за достъп са различни - с регистрация, без регистрация, с код, посочен след интернет адреса за достъп до съответния учебник, и т.н. Съдържанието на въпросните учебници обаче е напълно идентично с това на хартиените издания, т.е. тук едва ли може да се говори за кой знае колко голямо разнообразяване на учебния процес. Съвсем друго е положението с истинските електронни учебници, които съдържат много по-богата и детайлна информация, към тях има допълнителни материали като аудиозаписи, видеоклипове, анимация и интерактивни тестове, както и хипервръзки към подходящи сайтове в интернет. Те обаче изискват допълнителни средства, които не се покриват от МОН. За да ги популяризират, някои издателства предоставят такива продукти безплатно на учителите, избрали да работят по хартиения учебник на съответното издателство. Засега обаче това не е държавна политика.

 

ТЕХНИКА ЗА СЪБИРАНЕ НА ПРАХ

 

Наличието в училище на нови технологии все още не означава, че те се използват ефективно. Наскоро приключи първата пилотна оценка на училища и детски градини, направена от Националния инспекторат по образованието (НИО). Тя разкри, че модерните технологии се използват много малко в родните училища. Не защото техника няма, а защото учителите не я използват. Дори да са преминали съответния курс, педагозите не се чувстват сигурни да преподават в области, в които нерядко учениците им са доста по-напред с материала.

Относно обученията на учители да боравят с новите технологии просветното министерство предоставя по-детайлна информация. През 2017 г. например в Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти са проведени обучения на 241 учители. 57 педагози са получили нови знания по темата "Училище в облака“, 18 са опреснили компютърните си умения за работа с имейл, електронни платформи в системата на образованието, конвертиране и архивиране на файлове, 139 учители са научили повече за инструментите за привлекателно образование.

През 2018 г. пък по национална програма „Квалификация“ в центъра са се квалифицирали 446 педагогически специалисти по теми, свързани с ИКТ. 90 директори на училища и 25 учители са преминали през курс по „Облачни структури в съвременните комуникационни среди“, 45 ръководители на направление ИКТ са се образовали за използването на визуални продукти в учебния процес, 122-ма са получили повече знания относно разработването на учебно съдържание с помощта на съвременни интерактивни ИКТ технологии и др. Извън въпросната програма е проведено и обучение по компютърно моделиране за трети клас на 2330 учители (този предмет бе въведен през учебната 2018/2019 г.).

През 2019 г. е проведено изнесено обучение на 80 учители на тема „Училище в облака“ - то е по желание на учители от Варна и не е част от националната програма. 39 учители ще минат на курс в ЦЕРН, като повечето от тях преподават ИКТ. 450 учители от най-малко 200 основни училища в Ловеч, Монтана, Видин, Враца и Плевен пък са повишили дигиталните си умения и квалификацията си по проект „Е[email protected]“, финансиран от Гугъл и по силата на споразумение между МОН и Дигиталната национална коалиция.

Учителите у нас обаче са около 90 000 и отново не е ясно колко от тях са подготвени спрямо информационните изисквания на новото време, в което живеем.

 

ОБЛАК

Осигуряването на училищата с информационни технологии е сред целите на проекта „Образование за утрешния ден“, който ще бъде финансиран по Оперативна програма "Наука и образование". Детайлите по него все още са неизвестни, като от откъслечните информации става ясно, че през следващите 3 г. той ще даде възможност на учителите да създават електронно образователно съдържание - презентации, уроци, клипове и др., които да са достъпни онлайн. Предвидени са обучения как да се подготвят тези ресурси, като се очаква около 10 000 класни стаи да бъдат оборудвани с проектори и други пособия за т.нар. фронтално обучение.

 

СПЕЦИАЛНИ

Близо 3000 деца от центровете за специална образователна подкрепа ще се обучават чрез нови софтуерни продукти и модерни технологии, закупени по национална програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“. За първа година в програмата беше включен модул за модернизиране на базата на специализираната образователна среда. Ще бъдат финансирани проектите на 38 центъра, от които 31 държавни и седем общински. Те ще получат 1.6 млн. лв. Със средствата ще бъдат закупени технологии за контрол на компютър с поглед. Те дават възможност на деца с тежки физически увреждания, които не могат да използват ръцете си, да боравят с компютър. Предвижда се използването на софтуер, с който децата да общуват чрез синтезирана реч, да изразяват мисли и желания, да се учат, да използват интернет, да разговарят в социалните мрежи и чрез електронна поща, да пишат или рисуват. Част от центровете ще закупят 3D принтери, които са подходящи за създаване на предмети или макети с образователна цел от децата със сензорни увреждания. За децата с детска церебрална парализа ще бъдат закупени бели магнитни дъски с комплекти от магнитни букви и цифри, както и други подходящи образователни игри.

Все още няма коментари

Още

Електронният дневник - за едни тежест, за други облекчение
Училищен директор агитира за ГЕРБ и себе си в електронния дневник

23.10.2019

ТАНЯ ПЕТКОВА

1737 7
МОН събира заявки от училищата за е-дневници до 3 септемрви

12.08.2019

575 1

Влез или се регистрирай за да коментираш

×