Въпреки мудността си в развиването на електронно управление, управляващите уверено обещават да направят възможно бизнесът да преценява онлайн от кого ще му бъде най-изгодно да си купува електрическа енергия. Това се предвижда да стане чрез електронна платформа, на която ще има калкулатор, позволяващ на фирмите да си направят нужните изчисления според предложенията на търговците. „И с едно кликване да може да си сменят търговеца. Това ще засили конкуренцията в сектора”, замечтано обяви шефът на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов в пленарната зала на Народното събрание.

Идеята той представи при обсъждането на промени в Закона за енергетиката, с които се прие, че дребните фирми от 1 октомври 2020 г. трябва да преминат от регулирания към свободния пазар на ток. Очаква се либерализацията да засегне около 300 000 различни субекта – небитови потребители, включително държавни и общински предприятия. Промяната е обвързана с евродиректива, която налага от следващата година единствено битовите консуматори да останат на изцяло контролирани от държавата цени. Управляващите настояват мащабната стъпка да се направи до есента, защото смятат, че заради излишъка на енергия и намалялото потребление, излизащите на свободния пазар ще плащат по-изгодни цени. Законовите поправки бяха одобрени на първо четене.

Макар че подкрепиха либерализацията като необходима, от опозицията посочиха, че реформата може да докара сериозни проблеми. От БСП отново наблегнаха, че търговците на ток масово ще откажат да работят с микропредприятията, които няма да им осигурят печалба, дори за да покрият разходите по обслужване на клиентите. Това ще принуди най-малките потребители да се обърнат към т.нар. доставчици от последна инстанция, предлагащи енергия на изключително завишени цени, което в крайна сметка ще ги обрече на фалит, разсъждаваше соцдепутатът Таско Ерменков.

От ДПС се усъмниха, че пазарът ще бъде конкурентен. „Ще имаме три доставчика – търговците на ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про”, които досега са доставяли чрез регулирания пазар, а оттук-нататък ще доставят и на свободния. Държавните и общинските предприятия трябва да обявят обществени поръчки. На обществените поръчки кои ще се явят? Пак тези ще се явят”, обяви депутатът от движението Рамадан Аталай.

Управляващите пък наблегнаха на адаптивността на бизнеса. Валентин Николов разказа, че през 2019 г. клиенти с потребление около 2 тераватчаса са „мигрирали” от свободния към регулирания пазар заради промени в цените. А сега със законовите промени се прехвърлят около 4.5 тераватчаса в обратната посока. „Половината потребление, което изкарваме сега на пазара, реално и досега са били на него, знаят как той действа, имат механизма да си намерят доставчик на енергия, не са неподготвени”, смята Николов.

Въпреки това, той допусна, че трябва да се предвиди преходен период за най-малките фирми, които не са готови за промяната. Така според него ще им се даде време, за да се ориентират и да не се принудят да отидат към доставчик от последна инстанция, който да ги натовари с огромни сметки.

За битовите абонати 

„Следва да направим една голяма информационна кампания за домакинствата, да ги подготвим за излизане на свободния пазар, което може да се случи до 2-3 години, максимум до 5 години, защото нямаме възможност за по-голямо отлагане”, обяви Валентин Николов. По думите му депутатите още отсега могат да задължат енергийното и социалното министерства да идентифицират т.нар. енергийно бедни потребители, за да се изготвят мерки за защитата им при преминаването към пазарни цени.

На едро

Според Валентин Николов „следващата стъпка ще бъде да напишем текстове за либерализация на пазара на едро, да опишем по какъв начин ще действа механизмът, за да може от 1 юли 2021 г. да разполагаме с напълно завършен и действащ модел”. Става въпрос за т.нар. механизми за капацитет – източник на финансиране за енергетиката чрез субсидии, които обаче се одобряват от Брюксел. От БСП коментираха, че бързането на управляващите да прокарат либерализацията е свързано не толкова с евродирективите, колкото с желанието им да наваксат закъснението за поисканото одобрение от Европейската комисия да се включим към механизма. А това на свой  ред е обвързано с продължаването на работата на българските въглищни електроцентрали. „Единственият начин, позволен в Европа, който ще действа от 2025 г., това е механизмът за капацитет. Той не идва даром – минава през пълна либерализация на пазара на едро и дребно, както на фирмите, така и на битовите потребители”, отвърна Николов.