Най-известният и посещаван музей в света преживява изключително трудни месеци: след обир като от филм, опасен теч, застрашаващ древни артефакти и страхове за цялостната безопасност на сградата. Предварителното разследване след грабежа на 19 октомври, наредено от правителството, разкрива катастрофално подценяване на рисковете от влизане с взлом и почти никакви инвестиции в мерки за сигурност. Директорът на Лувъра Лоранс де Кар многократно е предупреждавала за условията в музея и разходите за поддръжка, като дори заявява, че посещението на пренаселената от туристи сграда се е превърнало във "физическо изпитание" за работещите там.
Кражбата се определя като резултат от каскадни повреди. Само една от двете камери, покриващи точката на взлом, е работила, а служителите по сигурността не са разполагали с достатъчно екрани, за да наблюдават в реално време какво се случва. Когато алармата най-накрая се задействала, полицията първоначално била изпратена на грешното място и забавянето се оказало пагубно. Сега де Кар е изправена пред нарастващ натиск да подаде оставка след напрегнато обсъждане в Сената непосредствено преди Коледа кой точно е виновен за наглата кражба на бижута.
След
"обира на века",
при който изчезват бижута за милиони, Лувърът се сдоби с метални решетки на прозорците си и съобщи, че повишава цените на билетите с 45% за посетители извън Европейското икономическо пространство, за да увеличи приходите си за финансиране на структурни подобрения. От януари туристите от САЩ, Великобритания и Китай, които представляват най-големия дял посетители, ще трябва да плащат 32 евро. Според синдикатите увеличението за входния билет за определени групи е дискриминация и не означава рязък край на трудностите за бившата кралска резиденция. Персоналът недоумява как може например египетските посетители да бъдат карани да плащат допълнително, когато идват да видят произведения от собствената си страна.
За капак, през ноември теч на вода повреди стотици книги и документи в отдел "Древен Египет". Стаите, в които е разположена древногръцка керамика, пък беше затворена заради опасения за безопасността на тавана. В средата на декември и трите профсъюза в Лувъра обявиха поетапна стачка, заявявайки, че са "последния бастион преди пълната разруха". Синдикатите заявиха, че грабежът на бижута е осветлил години на трудности, съкращения на персонал и недостатъчно държавни инвестиции в музея, който има по приблизително 8,7 милиона посетители годишно. Все пак персоналът на Лувъра реши да прекрати стачката си непосредствено преди началото на коледните празници - един от най-натоварените периоди за галерията.
Сега натискът заради пропуските в системата за сигурност се е насочил директно към Лоранс де Кар и министерството е назначило Филип Жост, ръководител на реставрацията на катедралата Нотр Дам, да помогне за реорганизацията на музея. Това се тълкува като знак, че доверието в управлението на музея е разклатено.
Нов ренесанс?
Проектът за обновяване на президента Еманюел Макрон от 2025 г. "Лувърът - новия Ренесанс", чиято цел е модернизиране на сградата и справяне с тълпите от хора, включва разширени входове и основни подобрения. Критиците твърдят, че планът се движи твърде бавно и е бил прекалено фокусиран върху водещи проекти. Съдебен одит отбелязва значителни забавяния в монтирането на модерно оборудване за сигурност и установява, че само малка част от отпуснатите средства са били изразходвани за сигурност. "Гардиън" припомня и недоволстото срещу идеята на президента Еманюел Макрон за изграждане на нов вход към музея и предоставяне на отделна зала на "Мона Лиза", най-известният портрет в света, тъй като е по-добре парите да се вложат в реставрация, а не в изграждане на нов вход, който да привлече още повече хора. Синдикатите възразяват, че проектът подчертава фиксацията върху големите атракции, пише Асошиейтед Прес.
Бившият директор на Лувъра Жан-Люк Мартинес заяви, че планът за сигурност на музея е бил пълен, като отказва да поеме отговорност за пропуските, разкрити по време на обира. Мартинес, който ръководи Лувъра от 2013 до 2021 г., признава за забавяне на планирания основен ремонт на стойност 54 милиона евро. Той е бил предупреден, че галерия "Аполо" е застрашена от евентуална кражба при одит, поръчан от Van Cleef and Arpels през 2018 г., но решил да не подсилва прозорците на галерията и да не поставя метални решетки на балконите, за да блокира натрапници, както пишело в препоръките. По време на сенатската комисия, той заяви, че причините за това са свързани с пожарната безопасност. Но експертите опровергаха този аргумент, а де Кар монтира решетките. По време на изслушването мениджмънтът на галерията бе обвинен в "култ към тайната", защото така и не станало ясно защо е отнело 9 години, за да бъде съставен план за сигурност.
Според Лоранс де Кар всички проблеми на Лувъра са взаимносвързани и всички имат еднакво значение и са в основата на идеята за "нов Ренесанс" на Макрон. След последните събития проектът се оценява на около 1 милиард долара и не е ясно дали ще бъде преработен и кога ще бъде изпълнен.
