Американската писателка Лара Прескот спечели дело за плагиатство на стойност 2 милиона паунда срещу пра-племенницата на автора на мащабния роман за руската революция „Доктор Живаго“ Борис Пастернак, съобщи Daily Mail.

През 2021 г. потомката на писателя нобелист Анна Пастернак се обръща към съда, твърдейки, че някои сцени от книгата на Прескот от 2019 г. „Тайните, които пазехме. Три жени, променили съдбата на „Доктор Живаго“ са изкопирани от нейното произведение „Лара. Неразказаната история на любовта, вдъхновила „Доктор Живаго“, излязло през 2016 г. В отговор Прескот пък обвинява Анна, че е заимствала части от нейни по-ранни книги в творбата си.

В своята биографична монография Анна Пастернак излага теорията, че Олга Ивинская, съпругата на нейния прочут прачичо, е реалният прототип на Лара Антипова – главния женски образ в „Доктор Живаго“. Прескот на свой ред изтъква, че е била кръстена именно на тази героиня. Адвокатът й Андрю Ликиардопулос заявява, че клиентката му през целия си живот е била омагьосана от очарованието на този персонаж. „Знаех, че съм кръстена на Лара, героинята във филма. Като младо момиче майка ми е обичала филмовата адаптация на „Доктор Живаго“ на Дейвид Лийн, както и книгата. Като дете навивах нейната музикална кутия за бижута отново и отново, за да я чуя да свири „Темата на Лара“ от филма и да гледам как малката балерина вътре бавно се върти“, свидетелства Прескот. Тя разказва в съда, че издаването на нейния роман е „реализация на мечтата на живота й“, но делото е превърнало успеха на бестселъра в истински кошмар. „Публикуването на романа „Тайните, които пазехме“ беше мечта на цял един живот и аз бях много горда с това. И все пак на моменти ми се искаше да не бях го писала. Не защото Анна Пастернак е права, а защото книгата и нейният успех ме поставиха на нейния прицел“, коментира американката.

Съдията Едуин Джонсън стига до извода, че двете страни са използвали едни и същи материали за произведенията си. Според него Прескот се е опирала основно на източници като мемоарите на Олга Ивинская „Пленница на времето“ и „Случаят Живаго“ на Питър Фин и Петра Куве, а книгата на Анна Пастернак е ползвала само като спомагателен източник. Самата Анна е в голям дълг към „Пленница на времето“, части от която тя е ползвала почти дословно и няма авторство над тях, отбелязва Джонсън.

Книгите на двете авторки са „фундаментално различни произведения“, отсъжда той: „Лара“ е документално историческо изследване, а „Тайните, които пазехме“ е художествена измислица, базирана донякъде на реални събития. „Тази основна разлика е очевидна още при първо четене на двете произведения“, категоричен е съдията.

Вследствие на това американската писателка печели съдебната битка за 2 милиона британски лири обезщетение. „Много съм доволна, че бях оправдана от английския Върховен съд. Той не установи нито един пункт на нарушение“, коментира тя. Въпреки че загуби делото, Анна Пастернак, която е британска гражданка, приветства присъдата като „победа за историците, на чиято работа разчитат авторите на белетристика“.