Учени твърдят, че Антонио Страдивари и други известни лютиери са обработвали инструментите си с химикали, които са осигурявали уникалния им звук. Изследователите, ръководени от Тай Хванчин Тай, професор по химия от тайванския Национален университет, идентифицираха за първи път и някои от използваните химикали. В проучването е участвал също проф. Джоузеф Надивари от Тексаския университет A&M, който първи предлага тази теория преди 40 години.

Майсторите лютиери Страдивари и Гуарнери са третирали изработените от тях инструменти с боракс, цинк, мед, стипца и варно мляко, за да ги предпазят от дървояди. Наличието на тези химикали насочва, че те са работили заедно с местните аптекари. Всеки е използвал някаква домашна смес за целта.

Несъмнено майсторите на цигулки са установили, че солите, с които импрегнират дървото, го заздравяват и му придават акустични качества. Използваните химикали са открити просмукани в дървото, не само на повърхността му. Това пряко се отразява на качеството на звука. Лютиерите са пазели в тайна методите си за обработване на дървото, но не и какъв е лакът. Той не е определящ за акустичните качества.

През своя дълъг живот Антонио Страдивари (1644-1737) е изработил около 1200 цигулки, като ги е продавал само на много богати хора, включително на кралски особи. До наши дни са запазени около 600 от тях. Андреа Гуарнери е бил по-малко известен приживе, трудно е продавал инструментите си, но днес те са сравними по качество и цени с тези на Страдивари. Цигулка на Страдивари може да бъде оценена на 10 милиона щатски долара, а на Гуарнери - още повече.