Над 95% от децата и младежите в България заявяват, че биха използвали културен паспорт с годишен бюджет за посещение на културни събития. Това показва първото по рода си национално представително социологическо изследване "Културно участие и въвеждане на културни паспорти за деца, младежи, ученици и студенти", чиито резултати бяха представени вчера.

Изследването е организирано от Обсерватория по икономика на културата, Фабриката за идеи и Асоциация за развитие на София, с финансовата подкрепа на Фондация "Лъчезар Цоцорков", и е проведено от социологическа агенция "Алфа Рисърч" в периода 28 април – 20 май 2026 г. сред 505 деца, ученици и младежи на възраст 6 - 18 години от областните градове в България.

Данните от него показват, че киното е най-посещаваната културна дейност сред децата и младежите – 76.6% са посетили кино поне веднъж през последната година. Следват театралните представления (49.9%), музеите и галериите (38.4%), концертите в различни жанрове (34.7%) и фестивалите (27.7%).

В същото време изследването откроява сериозни различия в достъпа до култура според мястото на живеене. Докато децата в София участват значително по-активно в творчески занимания извън училище, в останалите областни градове над 60% от анкетираните посочват, че никога не се включват в подобни дейности.

Тревожен е фактът, че 43.2% от децата и младежите никога не участват в творчески занимания като музика, танци, театър, рисуване, фотография или други форми на артистично развитие.

Изследването потвърждава важната роля на образователната система за културното участие на младите хора. Над 60% от учениците участват поне веднъж годишно в културни дейности, организирани от училище - концерти, представления, изложби и други инициативи.

С напредването на възрастта обаче участието намалява, което показва необходимостта от нови механизми за поддържане на интереса към културата сред по-големите ученици и младежи.

Най-често посочваното препятствие пред културното участие е липсата на време (41.8%). Следват липсата на интерес (20.2%), финансовите ограничения (16.8%) и затрудненият достъп до културни събития поради транспорт или разстояние (12.5%).

Тези данни показват, че насърчаването на културното участие изисква не само финансова подкрепа, но и по-добро интегриране на културата в ежедневието на децата и младите хора, казват авторките на проучването. Ако бяха обхванати и малките градове и села, вероятно резултатите биха били значително по-лоши.

Един от най-значимите резултати в изследването е категоричната подкрепа за въвеждането на "културни паспорти". Ако разполагат с годишен бюджет от 50 евро за културни дейности, 75.6% от анкетираните заявяват, че със сигурност ще го използват, а още 20.2% - че по-скоро биха го използвали. Сред предпочитаните културни активности, за които младите хора биха похарчили средствата, са киното, театърът, концертите, творческите курсове и работилници, фестивалите, музеите и галериите.

Резултатите от изследването изпращат ясен обществен сигнал: младите хора искат повече възможности за достъп до култура и са готови активно да се възползват от тях. Въвеждането на културни паспорти може да се превърне в ефективен инструмент за преодоляване на регионалните неравенства, насърчаване на редовното културно участие и изграждане на дългосрочни навици за общуване с изкуството и културното наследство.