Казват, че петата стъпка в терапевтичната програма на „Анонимни алкохолици“ е най-трудна, защото в нея лекуваният трябва да стигне до пълно саморазголване. За зрителите на спектакъла „Петата стъпка“ по пиесата на съвременния ирландски драматург Дейвид Айрланд (р. 1976) алкохолиците не остават задълго анонимни: в сеансите, в неформалните раговори между героите, в сънищата и халюцинациите им ние се превръщаме в свидетели, почти във воайори, на техните най-съкровени желания, страхове, слабости и тайни. Като начало – дори знаем имената им: Лука и Джеймс. Не на последно място, те някак си веднага ни стават близки, защото в ролите са двама от актьорите с най-неподправено, органично присъствие на театралната сцена: Бойко Кръстанов и Юлиан Вергов. Постановката е на Весела Василева, която е сред малкото добри режисьори у нас, които все още си остават „бутикови“ („Великденско вино“ и „О(б)твръзан“ в театър „Възраждане“, „Блажени са блажените“ в Театър 199). Премиерата се състоя преди седмица в „Theatro отсам канала“.
Лука на Бойко Кръстанов е объркан, чувствителен младеж, който се опитва да се прави на непукист, докато търси решение на проблемите си с пристрастяването. Влизайки в програмата, той си избира за ментор Джеймс – Юлиан Вергов: авторитетен и привидно овладян, щастливо задомен мъж, вече минал по пътя от затъването към отхвърляне на зависимостта. В своите дискусии двамата засягат богата палитра от теми, повече или по-малко съотносими към всеки от нас – за раните от детството, за семейството и (хомо)сексуалността, за вярата и нейните понякога странни обекти на култ, за религията и нейните грехове, за киното и появата на Исус в образа на Уилем Дефо като от филма „Последното изкушение на Христос“ на Скорсезе във фитнеса, където Лука тренира… Диалогът им е предизвикателство: ту трогателно наивен, ту безумно смешен, натуралистичен или дълбоко екзистенциален.
В техните отношения, както може и да се очаква, се установява деликатно равновесие, в което – предвидимо – на моменти наставник и наставляван символично си разменят местата. Защото и уж силният има своята ахилесова пета. Игра на доверие и вътрешна съпротива, на искреност и лицемерие, в която колкото повече жертви прави Лука, за да спази изискванията на Джеймс, толкова повече контролиращият Джеймс сякаш навлиза в личната му територия и не му оставя място за избор, опитвайки се да го лиши от илюзиите му. До каква степен връзката между ученик и ментор (или в по-широк смисъл между пациент и терапевт) може да скъсява дистанцията и от кой момент нататък се превръща в обсебеност? В спектакъла „Петата стъпка“ случайността или психологическата вендета накрая радикално преобръща нещата. А докато се стигне дотам, ставаме свидетели как лесно се променя гледната точка, когато разкритието на обстоятелствата ни запрати на другия полюс. Отвореният финал завършва с въпрос. И с усещането, че с колкото и празни чашки от кафе да ни засипе Бог отгоре, отговорите ще трябва да търсим сами…
Сценографията и костюмите за спектакъла са дело на Елена Иванова, композитор е Росен Захариев, хореограф – Филип Миланов. Преводът е на Радослав Петкашев. Продуцент е „Квазар студио“. Пиесата се превръща в един от големите сценични хитове във Великобритания през 2025 г., а в „Theatro отсам канала“ ще имате възможност да аплодирате Бойко Кръстанов и Юлиан Вергов в прочита на Весела Василева на 8 и 28 юни.
