След моноспектакъла на Дарин Ангелов "Аз, която те обича", създаден по негова собствена идея, облечена в текст от Яна Борисова, в съзнанието някак естествено започва да си пробива път перифраза на една известна мисъл на Юнг – "Обратното на любовта е не омразата, а…войната". Какво е да си влюбен, а да си задължен да убиваш? Да убиваш себеподобни, които в момента също като теб изживяват свои любови и страхове? И как да се спасиш, да избягаш от тази ужасяваща принуда? Да заглушиш изначалните страхове по време на война, за които героят на Дарин още на старта на представлението е готов да издаде наръчник…
Оказва се, че и в дни на война хората продължават да обичат, да ревнуват, да трептят в съмнения или в радостен шемет на споделеност – така, както винаги са го правели. Но ако предстои да те мобилизират на фронта, това не е достатъчно. Трябва и да оцелееш. Поетът Александър на Дарин Ангелов за целта решава да приеме самоличността на своята годеница Бела, или Изабела (реална или въображаема – не това е важното) и да заживее като жена. Измисля сложна система за кореспонденция, така че да получава обратно своите писма от различни бойни дислокации и започва да пише веднъж като Бела до Александър и втори път – да си отговаря като Александър до Бела. И понеже е амбидекстър – служи си еднакво добре и с двете ръце, писмата от "Бела" пише с лявата, а тези от "Александър" – с дясната.
Наративът има привкус на история от 40-те, от времето на Третия райх – с костюма, създаващ атмосфера като от епохата, с усещането за надигащ се фашизъм и надвиснала диктатура. Или може би – защото познаваме истории от онзи или друг минал период с близки мотиви (пиесата на Дъг Райт "Докато смъртта ме раздели" или филмът на Том Хупър "Момичето от Дания" с травестията, или "Енигматични вариации" на Ерик-Еманюел Шмит – с епистоларната мистификация). "Аз, която те обича" обаче не е ретро, а модерна антиутопия от епохата на видеото и социалните мрежи, за които тук-там става дума. В нея няма сексуален подтекст за трансформацията – причината е изцяло в хуманните подбуди на героя да противостои на унищожението. А кой по-успешно от жената, даваща живот, може да бъде антипод на смъртта…
Бидейки все повече Бела, с нейната виталност – независимо дали ще взема уроци по танци, или ще спасява чужди животи, Александър все повече опознава и приема възможната женска страна на своята комплексна човешка личност. Чувствителен актьор, Дарин Ангелов представя със сдържано достойнство тази двойственост. Гримът, който нанася като Бела, е съвсем символичен, по-скоро намек за друго състояние. Когато е Бела, гласът му не се променя, интонацията му не се променя, жестовете му не се променят и не имитират женските – различна е само гледната точка към живота и света, залегнала в разказа му. Топлотата в изпълнението му, емоционалната интензивност, паузите превръщат спектакъла "Аз, която те обича" в молитва за човечност, в откровение, в споделено тайнство.
Актьорът от години е имал идея за подобен сюжет. Може би моноспектакълът неслучайно се ражда точно сега, когато ще бъде най-добре усетен, когато светът отново е разкъсван от трудно аргументирани с нормалната човешка логика войни. Режисьорът Димитър Коцев-Шошо е решил представлението като хибрид между психологически театър и кино, като в кинематографичните елементи е още една голяма заслуга на екипа – събирането на Цветана Манева и Явор Милушев в общ проект близо 5 десетилетия след "Госпожица Юлия" от Стриндберг, "Нирвана" от Константин Илиев или "Двама на люлката" от Уилям Гибсън. В кратките, но изразителни черно-бели видеа тя е майката на Александър, а той – възрастният книжар, който споделя мъдростта си с Бела. Във видео-миниатюрите специални участници са още Ана Пападопулу – учителката по танци, Даниел Кукушев – младежът донаборник, и почти неузнаваемият с големи черни мустаци Юлиан Вергов – човекът, който дебне и контролира съгражданите си в услуга на анонимната власт.
Сценографията и костюмите са по проект на Ирена Дойчева, музиката е на маестро Милен Кукошаров. Лайт дизайн – Мариана Хлебникова, оператор – Александър Станишев, монтаж – Зорица Коцева. В спектакъла са използвани текстове и на Петър Павлов и Валерия Минева. Следващите представления на "Аз, която те обича" в Theatro отсам канала са на 19 януари и 13 февруари.
