Ицко Финци разказа как на младини се влюбил в италианка и как след години направил чудеса от храброст, за да я открие в родината й. Това големият актьор сподели пред зрителите в моноспектакъла си „Кой като мен!“ в пълната зала на театър „Азарян“ в НДК снощи – същата Зала 2, където през 80-те играеше във великия спектакъл „Брехтиада“ на Юлия Огнянова. Сега 92-годишният феноменален артист, който в продължение на час и половина забавляваше публиката с истории от театралното си и филмово житие-битие, като при това рецитира, пя и свири на пиано, цигулка и акордеон, дори показа снимка на италианката. Фотосите на екрана в дъното на сцената пък прожектираше и сменяше не друг, а съпругата му Лиза Боева – режисьор на моноспектакъла.
Ицко се запознал с момичето от Апенините на някаква бригада, в която участвали и група младежи от италианската левица. Вечер се събирали и пеели италиански и френски песни, а понеже бабите на Финци говорели шпаньолски – старинния език на евреите, дошли от Испания, за него романските езици не били проблем. Не така обаче стоели нещата с обясненията в любов. Нашият човек се стеснявал да афишира чувствата си, както и да почука на стаята на девойка от капиталистическа страна – престрашил се за това едва последната вечер преди чужденците да си заминат. Италианката му признала, че и тя е влюбена в него и тази нощ двамата за пръв път (а може би и за последен) се целунали. След това дълго си пишели писма.
Едва след много години, след падането на Берлинската стена, актьорът решил да потърси някогашната си любима. Посъветвали го да пише до предаването на Мария де Филипи по италинската телевизия, което издирва и събира хора, отдавна изгубили следите си. Той го направил, оттам му се обадили, взели данните и толкова. Нетърпеливият българин заминал за Парма, където тя живеела, и се обърнал към местната община с молба да му дадат настоящия й адрес, но това било възможно, само ако си близък роднина. Актьорът обаче изглеждал толкова развълнуван, че една от служителките нарушила регламента и дискретно му пъхнала в ръката листче с адреса. Оказало се обаче, че жената вече се е преместила със съпруга си в Торино. Ицко Финци бил упорит – озовал се на адреса й и в Торино. Позвънил на вратата и…наистина тя му отворила.
Какво станало след това ли? Актьорът не разкри, просто седна пред пианото и засвири мелодията на Un grande amore e niente piu` („Една голяма любов и нищо повече“) на Пепино ди Капри. Някои неща дори и за него, който е готов да превърне живота си в изповеден моноспектакъл, си остават дълбоко и само лични.
Излизайки на сцената, Ицко Финци бе посрещнат от публиката с дълги аплодисменти, но той веднага побърза да каже, че някога са го аплодирали и за да слезе от сцената. Сатиричният театър играел естрадни представления за профсъюзни деятели, а Финци трябвало да е конферансие. По онова време слушал радио „Монте Карло“ и там му направил впечатление водещ, който разнообразявал конферирането със смях. Решил да е като него и започнал да изпъстря паузите в концерта с шеги и закачки, ала зрителите не се разсмивали, но му ръкопляскали все повече и повече. Преди антракта Ицко предложил зрителите да пускат в кутия във фоайето бележки със своите желания. Намерил само няколко бележки и на всички пишело: „Това конферансие да се махне!“. Тогава разбрал, че са му ръкопляскали не от възторг, а от желание да го прекъснат. А Георги Калоянчев много му се смял…
Когато с Калоянчев играели в една чешка пиеса, Финци много се стараел да е смешен като него, но публиката аплодирала винаги повече Калата, въпреки че и репликите на Ицко, според него, били не по-малко смешни. В един момент той осъзнал, че Калоянчев неизменно застава във фас към публиката, при което принуждавал партньора си все да е в профи и да се гърчи. „Това беше поука зе мен“, призна неуморимият ветеран.
Той разказа още как поетът Валери Петров ги е режисирал с Илка Зафирова в хумористичен спектакъл по поредицата си „На смях“, в която се критикуват някои социалистически недъзи, доколкото това е било възможно тогава. Когато тръгнали да го играят, вече в СССР бил дошъл на власт Горбачов, говорело се за гласност и перестройка и актьорът решил в няколко реплики да имитира гласа на Тодор Живков. Това имало голям успех сред зрителите, но Финци се притеснил да не им спрат спектакъла и на следващото представление не го направил. На по-следващото обаче пак го казал и така нататък, докато един ден получили покана да…представят нашумелия спектакъл „в Дома на културата на МВР“. Ицко много се колебал дали там да се прави на Тодор Живков или не, но като си помислил, че „куките“ вероятно и без това знаят, решил все пак да го каже. Накрая даже получили похвали, че това е справедлива и добронамерена критика и му казали откъде да си вземе хонорара. Когато актьорът отишъл на указания адрес, там имало 3 каси. Той се наредил на едната заедно с много различни и странни хора и в един момент осъзнал, че това сигурно са доносници. „Почувствах се леко опозорен“, призна той. Впоследствие се преместил на опашката на другата каса, където в крайна сметка плащали за артистичи прояви.
Ицко разказа как музикалната им формация с Рашко Младенов, Валентин Ганев и Йорданка Стефанова се е свързала с големия поет Йосиф Бродски в Ню Йорк, как е свирил по парижките улици с маска (много преди пандемията от коронавирус), за да не го разпознаят някои българи и да му излезе име, че проси, и още много интригуващи истории. Вдъхновяващото си уан мен шоу забележителният актьор завърши с акордеон и с песен, чийто рефрен гласи: „Да се живее е възможно – това е доказано експериментално“…
