Изложба с 54 гравюри на дърво на художничката Сидония Атанасова (1909-1994) представя столичната галерия „Лоранъ“ на ул. „Марин Дринов“ 30. Откриването е утре, 22 април, от 18.30 часа, а произведенията могат да бъдат разгледани до 30 май.
Петдесет и четирите гравюри на дърво, подредени в салона, следват хронологията на своето създаване: от „Натюрморт с кожа” (1936), “На работа” (1937) и т.н., до последните творби на художничката – „Рилският манастир” (1979), „Балчик – Дворецът” (70-те на ХХ век) и „Бачковският манастир” (1980). „Всяко едно от произведенията е достойно да фокусира вниманието на зрителя. И обикновен любител със zoom на телефона си може да се наслади на миниатюрните елементи, създадени от автора“, обяснява управителят на галерията Лаврен Петров.
Достъпът до архива на художничката, който получава галеристът, ни дава шанс да се докоснем до нейната душевност. Сред най-интересните публикувани документи е „личен формуляр”, със собственоръчно описани от нея биографични данни, участия в изложби, важни произведения, получени награди и пр.
„Фина и деликатна натура, Сидония трудно се справя с превратностите на съдбата. Към радости и скърби, любови и разочарования в един момент се прибавя и политическа репресия, която оставя младата жена без препитание, изхвърлена от учителската професия през 1946 г. Тя намира опора в изкуството, като му посвещава целия си живот. Следвайки мисията си, се приспособява и към социалистическата действителност, през която преминава голяма част от житейския и творческия ѝ път“, разказва Лаврен Петров.
70-те години на ХХ век са белязани с две от най-важните събития в нейната професионална кариера. През 1972 г. излиза монографичен очерк за нея от Дора Каменова, а през 1979 г. Съюзът на българските художници организира нейната първа и единствена самостоятелна изложба, която е показана в София и Плевен.
„Съзнаваме, че с настоящата експозиция „Сидония Атанасова (1909-1994)” в галерия „Лоранъ” и съпътстващия малък каталог оставаме в дълг към наследството на една от големите дами в българското изкуство. Надяваме се в близките години по повод 100-годишнината от рождението на художничката да сме сред инициаторите за организирането на голяма национална ретроспективна изложба и издаването на съвременна монография“, казва галеристът Лаврен Петров.
„Изцяло отдадена и последователна в техническото осъществяване на своите произведения, Сидония Атанасова е достоен продължител на високите постижения в графичното изкуство на своите учители Васил Захариев и Веселин Стайков. Тя избира за целия си дълъг творчески път (повече от пет десетилетия) същите силни, категорични изразни възможности на гравюрата на дърво. И това не е случайно, защото продължаването на традициите на българската възрожденска щампа по един осъвременен начин прекрасно се свързва с нейната неугасваща любов към всичко българско и родно – история, пейзаж, бит, култура“, изтъква проф. Йохан Йотов – доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства, дългогодишен преподавател в катедра „Графика“ на Националната художествена академия.
Задълбоченият анализ на творчеството на Сидония Атанасова разкрива един от най-самобитните и технически съвършени автори в българската графика на XX век. Прекрасните графични листове се родеят и са сравними и с най-големите европейски достижения във високопечатната гравюра – тези на Гюстав Доре и Кете Колвиц, посочва изкуствоведът. Тя не просто илюстрира моменти от нашата история и бит, пейзаж и възрожденска архитектура, макар да ги изследва с етнографска точност. Изгражда ги многопластово с резеца, оставяйки следа върху дървото – едновременно дълбоко национална и универсално модерна.
„Първото впечатление, което остава у зрителя, когато погледне която и да е гравюра на Сидония Атанасова, е за съвършено техническо изпълнение. Богатият регистър – от най-фината, почти космена нишка и изградените с живописно тълкувание задни планове до експресивните линии и петна, придават на пространството магическото усещане за дълбочина. В нейните ксилографии черното и бялото не са просто контрастни петна, а градивни елементи на картинното пространство“, подчертава проф. Йохан Йотов.
Сидония Атанасова има дарбата да изтръгне от дървото светлина по начин, който създава усещането за почти мистично излъчване. От утре съвременните ценители ще имат възможност сами да се убедят в това.
