Думата human (човек, човешки) е избрана за дума на годината от речника "Кеймбридж" на фона на бързото развитие на изкуствения интелект и нарастващия интерес към разликите между човешките и машинните способности, предаде Би Би Си.
Изборът на над 500-годишната дума днес е в рязък контраст с предишните "думи на годината" - обикновено неологизми, които описват съвременните промени в живота. В последното десетилетие изборът на Кеймбриджкото университетско издателство е падал върху думи като "карантина", "халюцинирам" и "манифестирам".
Развитието на ИИ налага все по-честото изрично използване на думата "човешки" по отношение на дейности, които доскоро са можели да бъдат извършвани единствено от хора, посочи главният редактор на речника Колин Макинтош. Cambridge Dictionary я определя като "притежаващ качествата, недостатъците и чувствата, характерни за хората, за разлика от боговете, животните или машините".
Сред примерите за актуалната употреба на думата е изказването на актрисата Скарлет Йохансон, която определи използването на изкуствен интелект като "атака срещу човешкото творчество". Актьорът Матю Макконъхи също предприе действия за защита срещу неразрешеното дигитално възпроизвеждане на гласа и образа му.
Колин Макинтош отбеляза още, че редакторите на речника трябва постоянно да следят как се променя употребата на думите, за да отразяват начина, по който хората говорят и пишат. Според проучване на редакторския екип честотата на употребата на human се е увеличила четири пъти от 1900 г. насам.
В миналото думата man (мъж, човек) е била използвана много по-често за обозначаване на човечеството като цяло, но днес тази употреба вече не се смята за приемлива, тъй като може да изключва жените. Думата human навлиза в английския език през XIV век, като произлиза от френския език. Използвана е от Уилям Шекспир, но впоследствие употребата ѝ е била ограничена. Наблюдава се и все по-честата ѝ употреба в съставни думи и изрази като human-made (създаден от хора) и human-driven (управляван от хора), които разграничават човешките творения, качества и умения от тези на изкуствения интелект.
Според Макинтош опасенията от загубата на човешки способности вследствие на прехвърлянето на мисловни процеси към машините карат хората да преосмислят зависимостта си от изкуствения интелект. Това се отнася както за водещи математици, така и за учители на малки деца.
Джефри Хинтън, носител на Нобелова награда за физика и често наричан "кръстникът на изкуствения интелект", също предупреди за рисковете от развитието на технологията. "Ние създаваме чужди същества. Готов съм да бъда егоист и да избера хората", каза той.
"В момента разбирането ни за човешкото се променя", отбеляза д-р Том Макклеланд, философ в Кеймбриджкия университет. По думите му обществото се опитва да разбере какво отличава човешкия от изкуствения ум и живите същества от създадените от хората машини – дали това са съзнанието, творчеството или състраданието.
На фона на нарастващото количество съдържание, генерирано от изкуствен интелект, учени се надяват да бъде въведен общоприет символ, който да обозначава произведенията, създадени от хора. Идеята е той да изпълнява функция, подобна на етикета Fairtrade, въведен през 80-те години на миналия век.
Проф. Рейчъл Адамс, експерт по управлението на изкуствения интелект и човешките права в Кеймбриджкия университет, отбелязва, че развитието на технологията отново поставя фундаментални въпроси за човешката същност. "Изкуственият интелект ще бъде сериозно изпитание за човечеството. Съществува реален риск той да задълбочи съществуващите неравенства, но същевременно има потенциала и да помогне за преодоляването им", посочва още тя, цитирана от Би Би Си.
"Критерият за успеха на изкуствения интелект трябва да бъде доколко той подобрява човешкия живот", коментира съоснователят на "Майкрософт" Бил Гейтс по повод избора на думата.













