Домът на Андрей Николов трябва да стане музей, каквато е дарителската му воля. Така след близо 20 години, държавата си върна Червената къща - похвали се в специално изявление председателят на парламентарната Комисия по култура Вежди Рашидов, след като вече е ясно, че досегашните наематели са освободили сградата.

Всъщност още в началото на миналата 2019 г. стопаните от Центъра за култура и дебат "Червената къща" обявиха, че за тях е станало непосилно да плащат наема и се отказват от договора си.

Според Рашидов години наред Червената къща е била „обсебена от една фондация, представлявана от жената на нашенския Конфуций и от кръгове, близки до един бизнесмен“, които искали „да притежават къщата“, но той винаги се „противопоставял категорично...“ и затова през годините е получил „серия от вербални атаки, заплахи и инсинуации“.

Ако се чудите кого Вежди Рашидов нарича „нашенския Конфуций“ и коя е жена му, през юни 2017 г. бившият министър се оплака пред БНТ, че съпругата на известния политолог Иван Кръстев му е попречила да стане отново миниcтъp на културата, след като в предишния си мандат, той отказал да ѝ даде къщата-музей на скулптора Андрей Николов. Става дума за Десислава Гаврилова – главен мениджър (заедно с Цветелина Йосифова) на Центъра за култура и дебат "Червената къща".

ИСТОРИЯ НА ЧЕРВЕНАТА КЪЩА

След като през 1976 г. семейството на големия скулптор Андрей Николов (1878-1959) дарява къщата на Националната художествена галерия, през втората половина на 80-те и през 90-те години на миналия век тя постепенно започва да запада. В края на хилядолетието покривът тече, мазилката и повечето прозорци липсват.  През 1999 г. министърът на културата в правителството на Костов Емма Москова назначава комисия, която да извърши предаването и приемането на имота от НХГ към министерството "заедно с цялото движимо и недвижимо имущество". А през 2001-а предоставя имота на фондацията „Гъливер Клиринг Хауз“ за създаване на съвременен културен център и ползване за 10 години срещу цялостен ремонт на страдата. Ремонтът на стойност 700 000 лева отнема 3 години и през 2004-та Центърът за култура и дебат Червената къща отваря врати, за да се превърне в интересно пространство за дебати по важните и актуални социални, политически и културни въпроси. В тях участват фигури с най-различни политически и културни позиции – от Георги Господинов до Петър Волгин, от турския писател Орхан Памук до американския историк Тимъти Снайдър...

Що се отнася до „обсебването“ - да припомним, че през 2012-а, под ръководството на Вежди Рашидов, Министерството на културата проведе търг за отдаване под наем на Червената къща и на 17 януари 2013 г. сключи договор с Центъра за култура и дебат.

По-нататък в изявлението си Рашидов посочва, че „самопровъзгласилите се за някакъв си център за дебати кръгове упорито отказваха да се махнат от чуждата собственост” и настоява, че преди няколко години той лично попречил на опит собствеността над къщата да бъде променена. Дали Червената къща ще стане музей на Андрей Николов предстои да видим, засега (както научаваме от в. „Труд“) тя щяла да бъде дадена под наем на международната фондация „България“ с председател Яков Джераси, която възнамерявала да я открие официално на 27 февруари с изложба на Андрей Николов. 

Тук пак трябва да припомним, че през 2004 г. Центърът за култура и дебат създаде в Червената къща, съвместно с НХГ, постоянна експозиция „Духът намира тялото“ с над 20 произведения на Андрей Николов. Те останаха в дома на художника до 2013 г., когато ръководството на Националната галерия реши да изтегли творбите, за да подреди част от тях в новата сграда „Квадрат 500“. Изложбата беше достъпна и се виждаше от всеки посетител на Червената къща, независимо какво го беше довело в мястото. 

В крайна сметка още не е съвсем сигурно какво печелим с освобождаването на Червената къща, но е ясно ясно какво губим – място в центъра на София, където през последните над 15 години се състояха над 450 спектакъла, 270 изложби, 650 дебата, 350 публични лекции, 150 представяния на книги и литературни дискусии, 700 филмови прожекции - средище, което стимулираше интелектуален, културен живот и гражданска активност, която ни е все по нужна.