Легендарната френска актриса, певица и активистка за защита на животните Брижит Бардо, която почина в неделя, е била вдъхновение за много музиканти от времето на голямата си слава през 60-те до наши дни, припомня Асошиейтед прес. Музиката може да не е основното ѝ наследство, но тя е записала близо 80 песни в кариерата си и остава да живее в други в различни жанрове и на различни езици, в които я споменават като глобална икона в поп културата и символ на женско обаяние. Десетилетия след пика на екранната ѝ слава, съвременни автори и изпълнители продължават да споменават името на Бардо, въпреки многобройните противоречия, свързани с имиджа ѝ, отбелязва АП.
Още през 1963 г., в последната песен от албума The Freewheelin’ Bob Dylan (1963) на Боб Дилън – I Shall Be Free, има хумористична препратка към Брижит Бардо.
Бразилският изпълнител Каетано Велозу композира протестната песен Alegria, Alegria през 1967 г., като тя се превръща в отличителен белег на кариерата му и една от най-известните на всички времена. В сингъла се появява образът на Бардо.
Серж Генсбур, централна фигура във френската поп кутура и музика през XX век, композира дуета Bonnie and Clyde (1968) за себе си и Брижит Бардо. Песента е вдъхновена от стихотворението The Trail’s End, написано от самата Бони Паркър от гангстерския дует Бони и Клайд малко преди смъртта ѝ. Серж и Брижит, които започват любовна връзка, записват и други дуети – Harley Davidson, а преди това, през 1967-а, превърналата се в култ Je t’aime…mois non plus, смятана за първата секс песен в света. Генсбур я създава по молба на Брижит да композира за нея „най-романтичната песен, която може да си представи“. След нейното издаване тя става световен хит, като предизвиква и сериозен скандал и е забранявана в редица държави.
YouTubeСъдбата на песента преживява обрат: когато скоро след записа Брижит и Серж се разделят, а френската филмова икона се омъжва за германския милионер Гюнтер Закс, тя забранява публикуването на еротичната песен, за което няколко години по-късно истински съжалява. Междувременно в живота на Серж Генсбур се появява все още неизвестната тогава 21-годишна британска актриса Джейн Бъркин, чиято звезда ще изгрее именно след презаписа на песента. В началото на 1969-а е издаден първият официален запис на дуета на Джейн и Серж, които ще останат заедно цели 12 години, а от любовта им през 1971-ва ще се роди дъщеря им Шарлот, днес известна актриса. Сингълът Je t’aime…mois non plus е продаден във Франция в над 1 милион копия.
Малко по-късно весело пиано и възходящи вокални мелодии звучат в песента Border Song на Елтън Джон от албума му Elton John (1970), с текст от дългогодишния му сътрудник Бърни Топин, където също има препратка към Бардо.
През 1972 г. Клаудио Бальони, който малко по-късно ще се утвърди като един от най-големите певци композитори в италианската попмузика, записва закачливото парче Porta Portese. В него „лиричният герой“ си търси джинси на римския битак, където „има всичко: авточасти, антични мечове, фалшиви картини и гола снимка на Брижит Бардо“.
Английската рок група Pretenders и авторката на песни Криси Хайнд споменават Бардо в хита Don’t Get Me Wrong от албума Get Close (1986), използвайки я като символ на харизма и социална притегателност.
Класиката We Didn’t Start the Fire (1989) на Били Джоел от албума Storm Front също споменава френската актриса редом до исторически, политически и културно значими имена, подчертавайки статута ѝ на глобална икона.
Песента Stratford-On-Guy от албума Exile in Guyville (1993) на влиятелната инди рок изпълнителка Лиз Феър представя Бардо като образ, чрез който се коментират изолацията и универсалността на човешкия опит.
В песента Warlocks от албума Stadium Arcadium (2006) на групата Red Hot Chili Peppers вокалистът Антъни Кийдис използва Брижит Бардо като част от живописно описание на Лос Анджелис.
В парчето Lacy от албума си Guts (2023) поп звездата Оливия Родриго също споменава Брижит Бардо, за да подсили темите за ревността, обсебването и идеализираната женственост.
При сътрудничеството между Кали Учис и Джорджа Смит за песента Bardot (2024) пък името на френската актриса е метафора за сложна и опияняваща романтична връзка, завършва Асошиейтед прес.
