През 2024 година 84 кина са работили в различни населени места в цялата страна, съобщи Националният статистически институт (НСИ) по повод днешния Ден на българското кино. Празникът се чества официално от кино общността като годишнина от премиерата на първия български филм - "Българан е галант" на Васил Гендов, прожектирана на 13 януари 1916 г.
Тъй като повечето от тях са мултиекранни комплекси, филми са прожектирани всъщност на 240 големи екрана в страната. 319 136 са направените прожекции на разнообразни филмови заглавия; а реализираните посещения, т.е. сумарният брой зрители на всички показани филми, са 4 481 000. Данните за току-що завършилата 2025-а тепърва ще бъдат обработвани от статистиците, а от тези за 2024-а се вижда, че показателите бележат ръст спрямо предишната 2023 г. Тогава в страната е имало 81 кина с 225 киноекрана. Почти половината от тези екрани са в София.
През 2020 г. пък са били 70 кина с общо 211 отделни кинозали, показват по-стари данни на НСИ. Ежегодно расте броят на прожекциите, по-слабо - този на зрителите. Последните са приблизително колкото и през предишната 2023-та, както и на предковидните 2018 и 2019 г. (съответно 4.8 и 4.5 млн. годишно). Все пак трябва се отчете, че пандемичните 2020 и 2021 г. бележат спад, който трудно се наваксва - тогава зрителите са били съответно скромните 1.3 и 2.4 милиона. За сравнение, през 2016 и 2017 г. публиката в киносалоните е наброявала над 5.5 милиона.
Справка на БТА в електронната версия на Статистическия годишник на Народна република България с данни за 1989 г. сочи, че тогава в страната е имало 3081 кина - това е последната година преди промените, все още е в сила повелята на Ленин "от всички изкуства за нас най-важно е киното". Публикация в архива на "Сега" от началото на този век пък сочи, че през вече далечната 1980 г. у нас кината са били дори повече: 3453. Повечето са се намирали в селата, където за тази цел се ползват читалищните зали. Останалите 511 салона са в градовете, където впоследствие много от тях стават обект на приватизационни апетити и реституция и почти до едно са закрити. Едва след 2000 г. започва постепенното изграждане на новите модерно оборудвани мултиплекси.
Доц. д-р Биляна Томова и Диана Андреева от Обсерватория по икономика на културата предоставят изчерпателни данни за сектора в годините след промените - края на XX и началото на XXI век. В периода 1994 - 1996 г. кино у нас е прожектирано на 160 екрана в около 150 кина: сградите са повече и по-разпръснати по картата на страната, но залите са значително по-малко от днес. Още не са дошли на мода мултиплексите с многобройни салони. С разнообразни флуктуации се стига до 2005 г., която бележи своеобразен антирекорд. Тогава само 61 кина с общо 80 екрана показват филми в цялата страна.
През 2008 г. кината са намалели (57), но пък екраните значително са се увеличили (109). Както може да се очаква, почти всички са в градовете: останали са само 7 със селски адрес. Любопитен факт: в този период, според данните на Обсерватория по икономика на културата, публиката е около 2 пъти по-малко от сега - средно 2 - 2.5 милиона души за повечето години в края на 90-те и началото на 2000-те. Това противоречи на очакванията, че с развитието на технологиите и стрийминг услугите интересът към големия екран непременно намалява. В дългосрочен план това е така, но що се отнася до българския пазар, голямо значение има и достъпът до киносалони и показ на разнообразни заглавия.
