Всички говорят за синтетични горива (или eFuel), след като Европейската комисия, след дълъг спор  с Германия, беше убедена да разреши използването им за захранване на ендотермични автомобили, произведени след 1 януари 2035 г. Но дали тези „въглеродно неутрални“ горива наистина ще могат да спасят бензиновите и дизеловите коли, които изглеждаха обречени да изчезнат след 12 г., оставяйки полето свободно за електрическите автомобили?

Motor1 се опита да обясни какви точно представляват eFuel и какво се очаква от тях, като уточнява, че това всъщност не е биогориво, както мнозина смятат.

Първото трябва да се уточни, че европейското законодателство, което от 2035 г. ще наложи продажбата на автомобили с нулеви емисии, ще се прилага само за нови превозни средства. Автомобилите с двигатели с вътрешно горене (ДВГ), закупени до 31 декември 2034 г., ще могат да продължат да се движат, зареждайки с бензин и дизел.

Германия намери вратичка за колите с традиционни двигатели

Германия и Европейският съюз са постигнали споразумение, благодарение на което федералната република ще подкрепи законодателните промени за достигане на 100% въглеродно неутрални автомобили след 2035 г.

25 Март 2023

От 2035 г. в ЕС няма да се продават коли на бензин и дизел

От 2035 година в ЕС ще могат да се регистрират само нови автомобили, които не изпускат вредни емисии.

28 Март 2023

Съществуват ли наистина такива горива?

Отговорът все още е „не“, защото синтетичните горива не се предлагат по бензиностанциите, а производствените заводи са само 18 по целия свят, включително експерименталните. По-важният въпрос обаче е дали те ще ще спасят ендотермичния двигател. Теоретичният отговор е „да“, но практическият - „едва ли“.

Трябва да се има предвид, че автомобилната индустрия разработва планове за пълна електрификация доста по-отрано и повечето производители официално обявиха, че ДВГ ще бъдат изоставени много преди 2035 г. Тоест, големите компании постепенно се отдалечават от бензина и дизела, за да преминат към електрификация.

Какво представляват е-горивата и как се произвеждат?

Както всяка нова технология, така и е-горивата имат привърженици и противници, които образуваха две противоположни лобита, спорещи за използването им в автомобили. Затова е много важно да се знае как се произвеждат те и на какви изисквания трябва да отговарят, за да бъдат обявени за неутрални и да се внедрят.

Възможно най-опростено казано - тези горива се произвеждат чрез химическо комбиниране на водород и въглероден диоксид. Водородът се извлича чрез електролиза от вода, за което се изисква много електричество и много вода. За да бъдат синтетичните горива наистина CO₂ неутрални, това електричество трябва да идва от възобновяеми енергийни източници като слънчева, вятърна, геотермална, водна или приливна енергия, но със сигурност не r от изкопаеми (нефт, газ, въглища).

Във втория етап на процеса водородът, използвайки например синтеза на Фишер-Тропш, се комбинира с CO₂, извлечен от въздуха, в катализатор под високо налягане, като CO₂ се превръща в течен енергиен носител. Това е eFuel, а той не е нищо повече от синтетичен метанол, който се трансформира с по-нататъшни процеси на рафиниране в е-бензин, е-дизел, е-газ или е-керосин, в зависимост от предназначението.

Идеята зад въглеродната неутралност на тези горива е, че за тяхното производство CO₂ се извлича от атмосферата, и че по време на употреба в двигатели с вътрешно горене се отделя същото количество CO₂, както и при създаването на синтетичното гориво. На теория всички автомобили на пътя днес могат да работят с бензин или със синтетичен дизел, но бе споменато, той все още не е наличен на пазара и може би няма да бъде още дълго време.

Защо e-горивата са добър вариант?

Сред основните поддръжници на използването им е eFuel Alliance - група, която насърчава индустриалното производство на тези синтетични горива и която обединява големи имена в секторите на енергетиката, компонентите и транспорта. В нея влизат Exxon Mobil, Repsol, Eni, Neste, Siemens Energy, Bosch, Mahle, ZF, Iveco и Mazda.

Според eFuel Alliance синтетичните горива предлагат няколко предимства при следващите цели за декарбонизация, като някои от тях са:

– В световен мащаб има достатъчен потенциал за възобновяема енергия, който може да се съхранява с помощта на eFuels и да се разпространява чрез съществуваща инфраструктура (рафинерии, танкери, тръбопроводи, бензиностанции);

– Използвайки eFuels, автомобилите с конвенционални газови, дизелови и бензинови двигатели вече могат да бъдат CO₂ неутрални;

– eFuels може бързо да бъдат пуснати на пазара и след това да са лесно достъпни за потребителите. Няма нужда да се изгражда нова и скъпа инфраструктура. Те представляват ценен принос за значителното намаляване на емисиите на CO₂ от пътния трафик.

– Те могат лесно да се съхраняват и транспортират на дълги разстояния без загуба на енергия. Решават централен проблем на енергийния преход: невъзможността за непрекъснато въвеждане на възобновяема енергия в мрежата и тя винаги да бъде налична;

– eFuels отделят значително по-малко азотни оксиди и прахови частици от конвенционалните горива;

– Енергийната ефективност на кола, задвижвана от e-Diesel, произведена от възобновяеми източници в Северна Африка, е 46% (срещу 77% на електрическа кола, задвижвана от възобновяема енергия, произведена в Германия), следователно по-висока от отчетената в други публикации

Ключовият въпрос, докладван от самото европейско лоби на eFuel, се отнася до политическата и регулаторна рамка, необходима за масовото производство на тези горива. Ако пазарните условия и правилата за производство са подходящи, eFuels може да започнат да се произвеждат през 2025 г. и процедът да се разшири, за да позволи пълната замяна на конвенционалните горива през 2050 г.

Последното съображение, направено от eFuel Alliance, се отнася до цените на синтетичните горива през следващите години, също и във връзка с петролните деривати. След като бъдат достигнати необходимите производствени обеми и относителните икономии от мащаба, производствените разходи (не цената на дребно) през 2025 г. на литър бензин с 4% eFuel ще бъдат 1,61-1,99 евро/л, за да паднат през 2050 г. до диапазона от 0,70-1,33 евро/л.

Защо е-горивата не са добър вариант?

Търсейки едни от най-критичните гласове срещу използването на е-горива, откриваме позициите на Transport & Environment (T&E) - независима организация, която насърчава транспортни политики с нулеви емисии. Ето и нейните доводи:

– През 2035 г. наличието на синтетични горива в Европа ще бъде толкова ограничено, че ще задвижва само 2% от автомобилите по пътищата, т.е. само 5 млн. автомобила от общо 287 млн. по европейските пътища;

– Тези горива са просто „троянски кон“, използван от петролните компании и производителите на ДВГ, за да забавят прехода към технологии с нулеви емисии;

– Плановете на промишлеността за внос на въглеродно неутрални синтетични горива в голям мащаб са нереалистични, тъй като няма производствени съоръжения или глобални стандарти за сертифициране на такива горива. Това също би забавило усилията на по-слабо развитите икономики да декарбонизират собствения си транспортен и енергиен сектор;

– Превозните средства, задвижвани със синтетични горива имат много по-голямо въздействие върху околната среда от електромобилите. Започвайки от 2030 г., според скорошен анализ на целия жизнен цикъл на продукта, един електромобил ще отделя 53% по-малко CO₂ от онези, които използват е-горива.

– Изгарянето на такива горива – химически същите като изкопаемите въглеводороди, няма да помогне за намаляване на токсичните емисии от онова, което остава основен източник на замърсяване на въздуха. Лабораторните тестове показват, че автомобилите, задвижвани с е-горива, отделят същото количество азотни оксиди като традиционните коли;

– Производството на синтетични горива ще продължи да бъде особено скъпо през следващите няколко години, като средните петгодишни разходи за експлоатация на автомобил ще надвишават с повече от 10 000 евро тези, направени за същия период от време за захранване на електромобил.