Медия без
политическа реклама

Всеки трети българин би се обърнал към НПО за помощ

Растящата поляризация в обществото увеличава както доверието, така и недоверието към сектора, показва изследване на „Алфа Рисърч“

09 Дек. 2022ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
БГНЕС
Защитата на околната среда е вероятно най-популярната кауза, асоциирана с НПО сектора.

Устойчиво расте делът на българските граждани, които разпознават неправителствените организации (НПО) като помощници, към които могат да се обърнат за решение на проблемите си. Това показва изследване на социолозите от „Алфа Рисърч“ за актуалните обществени нагласи спрямо НПО сектора.

32.4% от анкетираните са склонни да потвърдят, че в страната има граждански сдружения, които представляват и защитават позициите им, и съдействат за разрешаването на проблемите им. Това е двойно увеличение спрямо 2018 г., когато едва 16.3% са заявили, че са съгласни или по-скоро съгласни с такова твърдение. Хората, които споделят мнението, че няма НПО, което да ги представлява в обществото, намаляват от 41.4 на сто през 2018 г. до 36.7% през 2022 г.

Макар и бавно, устойчиво расте делът на гражданите, които имат отношение към работата на НПО. Около 20% от анкетираните са имали някакъв досег с гражданските организации през 2022 г., като тук влиза членство в такова сдружение или доброволческа работа, дарителство или просто хора, които са потърсили помощ или консултация. От 2018 г. досега българите, които са склонни да потърсят НПО, за да помогнат на другиго или да потърсят помощ за себе си, са се увеличили с повече от 10 пункта до 39.6 на сто.

ЕФЕКТЪТ ОТ ОБЩЕСТВЕНАТА КОНФРОНТАЦИЯ

Като цяло, отношението на гражданите към сектора отразява растящата поляризация в страната през последните години. За обществената конфронтация роля играят ковид пандемията и войната в Украйна, които са съпроводени с рязко увеличение на пропагандата срещу ценностите на либералната демокрация и западния свят, отбелязват социолозите. Поляризацията се отразява на нагласите срещу НПО – растат както доверието, така и недоверието, и спада делът на хората, които нямат мнение. Между 2018 г. и 2022 г. хората, които като цяло се доверяват на сектора, се увеличават от 22.9% до 34.6%. Почти същият е делът на недоверчивите , който става от 26.5 на сто преди 4 години до 32.1 на сто сега.

Липсата на зряла демократична култура е сред основните проблеми на съвременното българско общество. Това се доказва и от ужасната слава, която придоби неправителственият сектор у нас, и масовото недоверие към него. Това всъщност е знак за недоверие към демокрацията.

„Наслагването на три негативни кампании – антиваксърската, антизападната пропаганда след нахлуването на Русия в Украйна и срещу правителствената политика на намаляване зависимостта от Русия – са основните фактори, довели до засилването на недоверието към сектор“, тълкуват данните изследователите.

И друго – чувството на дистанцираност или дори подозрителност към НПО сектора, се обуславя и от доминиращите в обществото традиционалистки нагласи. Причината е, че принципно НПО-тата защитават ценности, ориентирани по-скоро към индивидуалните права на хората. Тази нагласи не се променят – и през 2022 г. мнозинството смята за най-важни здравето, семейството и децата. Модерни ценности – като личното достойнство, свободата, правото на личен живот и на свободно мнение, се харесват повече в сравнение с миналото, но остават по-долу в скалата на ценностите.

ВЪН ОТ ПОЛИТИКАТА

Рязко спада подкрепата за участието на гражданските организации при приемането на закони от българския парламент. Това е една от най-съществените промени, които изследването отбелязва. В сравнение с 2020 г. делът на хората, които смятат, че НПО секторът трябва да служи за коректив на политиците, отбелязва огромен спад – от 47% на 19%. Лек ръст се наблюдава при по-умерената позиция – да имат известно влияние, но не решаващо (от 31% на 34%), както и ръст от 10% на тези, според които тези организации изобщо не трябва да се месят в законодателния процес.

Ковид кризата даде предостатъчно поводи институциите да говорят с гражданите и да търсят мнението им за мерки и програми за подкрепа, но не би.

„Засилените пропагандни внушения за това, че неправителственият сектор „е в услуга на външни влияния и обслужва „интересите на Запада“, изграждат силно политизиран образ на гражданските организации, който започва да превалира над възприемането им като „граждански““, интепретират данните социолозите. Изводът е, че когато се оценява работата им в отделни сфери (например, помощ за хора с увреждания), НПО-тата получават значително по-висока подкрепа. Когато обаче дейността им се разглежда във връзка с политиката, тогава отношението става силно отрицателно.

ОТ КОГО ДА ПОТЪРСИМ ПОМОЩ

Същата тенденция се отразява и на мнението на анкетираните за способността на НПО сектора да помогне при разрешаването на сериозните обществени проблеми. Позитивните оценки (39.9%) съвсем леко доминират над негативните (35.5%), като за последните 2 години делът на скептиците е нараснал с 2 пункта.

Хората, които гледат най-негативно на възможностите на гражданските организации, са основно мъже, принадлежащи към младото и средното поколение, работници и служители. Тревожното е, че постепенно недоверието започва да обхваща и част от интелигенцията – 39% от нея.

НА СЕБЕ СИ ДА РАЗЧИТАМЕ ИЛИ НА ДЪРЖАВАТА

Извън общата подозрителност, която тези групи изпитват, прави впечатление и засилването на етатистките настроения – с 6 на сто в сравнение с 2020 г. са се увеличили хората, които смятат, че държавата е тази, която трябва да се справя с проблемите, а не да се разчита на НПО сектора.

На 14 октомври Европейската комисия обяви най-мащабния план от 10 години насам за промяна на законодателството за безопасност на продуктите, използвани в съюза.

Трябва обаче да се отбележи, че българите, които смятат, че е необходимо гражданите да участват по някакъв начин в решаването на социалните проблеми, превъзхождат в съотношение 3 към 1 почитателите на държавната намеса. Това косвено се доказва и от това, че по отношение на помощта за украинските бежанци у нас, анкетираните дават по-висока оценка на работата на доброволците, отколкото на държавата.

ОТСЛАБВАНЕ НА СТИГМАТА

Стабилно се увеличава делът на българите, които гледат положително на включването на гражданските организации в обучението на децата – от 23.7% през 2018 г. до 34.1% сега. Това означава, че инициативите на НПО-тата, съпроводени с по-модерните нагласи на родителите, постепенно премахват „стигмата“ от навлизането на тези организации в учебния процес, смятат социолозите.

Смята се, че в периода между 2014 г. и 2018 г. повече от 60 страни по света са одобрили или подготвили закони, които спъват пълноценната дейност на неправителствените организации (НПО).

Тези, които се съпротивляват на тази тенденция обаче, остават на същото равнище – 28.3 на сто преди 4 години и 30.8 на сто през 2022 г. Това е поредното проявление на по-общия процес на консолидиране на поляризирани групи – доверяващи се и подкрепящи гражданския сектор, от една страна, и негови противници, от друга, посочват от „Алфа Рисърч“.

 

Проучването е извършено от „Алфа Рисърч“ по поръчка на „Български център за нестопанско право“. Проведено е в периода 24-29 юни 2022 г. Изследването е национално, представително, извършено чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните.

Още по темата