facebook
twitter

България

Шефът на Комисията за личните данни иска още един мандат

Управляващите ще решават след изборите дали Венцислав Караджов да остане на поста си
427
Илияна Кирилова
Председателят на КЗЛД Венцислав Караджов чака управляващите отново да го номинират и да застане начело на органа.

Управляващите най-вероятно ще оставят избора на нов състав на нашумялата напоследък покрай НАП-лийкс Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) за след местния вот, тоест за ноември. Това прогнозираха пред в. "Сега" депутати от ГЕРБ. Според тях въпросът кой да влезе в комисията и кой да я оглави е "много важен" и не "може да се претупва", макар че мандатът й изтече преди около пет месеца. В същото време настоящият председател Венцислав Караджов, който по закон има право на още един мандат, коментира пред в. "Сега", че би се кандидатирал отново за поста. "Имам желание за това, но все пак не зависи от мен", допълни той.

"Няма информация за окончателно решение. При нас процедурата е на два етапа - първо Министерският съвет трябва да предложи кандидати за членове на комисията, както и на председател, и след това парламентът да ги гласува", обясни Караджов, който бе избран начело на КЗЛД през април 2014 г.

"Считам, че бих могъл да допринеса още за дейността на комисията и изобщо за прилагането на законодателството в областта на защита на личните данни. Доказал съм, че мога да го правя", смята Караджов. Като пример за добре свършена работа той посочи наложената 5.1 млн. лв. глоба за безпрецедентния теч на лична информация на повече от 5 млн. български граждани от НАП. Караджов посочи още и санкцията срещу банка ДСК от 1 млн. лв.

"Нещата станаха доста обективно и без да се спестят проблемите, които бяха констатирани. От тази гледна точка комисията работи добре", каза нейният шеф.

В началото на годината КЗЛД отново влезе в медийния фокус, след като парламентът прие спорни поправки в Закона за личните данни, внесени от правителството, които й дадоха още по-големи правомощия. С тях всъщност се въведоха правила, които позволяват на държавата да контролира журналистическите публикации. Приетите регулации позволиха органът да  наблюдава работата на медиите и да ги глобява солено, ако реши, че нарушават редица произволно избрани критерии за опазване на личните данни. По време на гласуването на промените медии и неправителствени организации остро възразиха срещу тях, като обявиха, че се нарушава "свободата на словото" и се налага цензура.

Като предлог за поправките послужи необходимостта да се синхронизира българското законодателство с Общия регламент за защита на личните данни на ЕС (GDPR). В еврорегламента обаче изрично е вписано, че "обработването на лични данни единствено за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване следва да подлежи на дерогации или освобождаване от изискванията на някои разпоредби, за да се съчетае при необходимост правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация".

През април неправителствени организации поискаха от премиера Бойко Борисов да проведе срещи и разговори за новия състав на комисията при "пълна прозрачност" и при условия на конкуренция, както и да бъде организиран обществен дебат за състоянието й, за постигнатото от него и пр.

ЗАКОНЪТ

Законът за КЗЛД предвижда, че председателят и членовете й могат да заемат поста най-много до два пъти. Освен председателя й в комисията влизат още четирима членове. Двама от тях приключиха втори мандат и ще трябва да бъдат сменени. Комисията се избира от Народното събрание, но по предложение на Министерския съвет.

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Със заплахи и нападки изборът на Гешев беше циментиран
Словашкият президент забави указа за главен прокурор две години

14.11.2019

МАРТИН ГЕОРГИЕВ

1542 6
Парламентът откри процедурата за нов шеф на КПКОНПИ

Коментари

Матей Граматиков

Първо помислих, че на снимката е Боршош...

Влез или се регистрирай за да коментираш

×