На женски форум преди дни Цвета Караянчева произнесе реч, в която цитира Елинор Рузвелт. То пък се оказа, че Елито конкретно не била казвала такова нещо или поне не е записана, ала е прието, че изразът е неин и така се цитира. В речта си обаче Цвета не посочи автор на мъдростта и така сама пое интелектуалната отговорност за пакетчето чай и женската природа. 
А впрочем то и самата мъдрост не е бог знае какво съкровище, независимо дали е била изказвана лично от Елинор Рузвелт или от братовчедка ѝ. Допълнително неудобство е буквалният превод на български, защото оригиналът съдържа идиоматичен израз (in hot water приблизително значи да си "в трудна, критична ситуация"). Ето я и самата мъдрост на Рузвелт/Караянчева: "Жената е като пакетче чай - гласи мъдростта. - Не се знае колко е силна, докато не я пуснеш в гореща вода."
Настръхнах!
Звучи като популярния научен фейк за жабите в гореща вода - дето ужким, ако ги пуснеш като пакетче чай в кипежа, те скачали веднага и се спасявали; и напротив - ако ги загряваш бавно, изобщо не се усещали и се сварявали. Тази псевдонаучна мъдрост се е ползвала с популярност дълго време (както и сега), дори отделни учени са се опитвали да потвърдят лабораторно това садистично умотворение. Измъчили някоя и друга жабка и зарязали тази нелепица, която иначе си има своята алегорична символна стойност. 
***
Много цитати, крилати фрази и огрубени обобщения имат малко или нищо общо с източника, на когото се приписват. 
Примери колкото искате. 
"Петте фундамента на Калвин и калвинизма" са обобщение, извлечено от трудовете му, той самият не ги е формулирал.
"Проверката е висша форма на доверие" - у нас е прието тази фраза да се приписва на Сталин, Дзержински или Ленин. Няма сериозни източници, които да потвърдят такова нещо, за нито един от тримата. Относително сигурно е, че Ленин е употребявал често фразата "доверяй, но проверяй", което си е народна поговорка. 
Свещеният Коран, който е сборник с проповедите на Пророка Мохамед, е писан след смъртта му, когато вече се води борба за политическото наследство на Пророка. Тази братоубийствена борба продължава и до днес в конфликта между сунити и шиити, чийто спор се върти главно около това, кой първи повярвал в Аллах след Мохамед - неговият зет и братовчед Али или тъстът му Абу Бакр. Ала по текста на Корана нямат спорове, въпреки че Мохамед не е написал и една буква в него. 
Ленин за разлика от Мохамед доста е писал. Но повечето от популярните "ленински фрази" са взети от художествени произведения или представляват притчовидно обобщение на известни епизоди от живота му. Например, когато екзекутирали батко му Александър, младият Ленин казал, че няма да стане така работата и затова: Мы пойдём другим путём! 
Политически това означава, че младият Ленин се отказал от тактиката на индивидуалния терор. 
А какво изобщо е рекъл в тая тежка минута разстроеният младеж и бъдещ вожд на световния пролетариат - един дявол знае.
Може би най-яркият пример за "цитат", който не е цитат, но свободно и неограничено шества из народното съзнание, е онова за Дон Кихот и върха на копието. 
Бай Сервантес такова нещо не е писал - дето свободата била на върха на копието. Бай Сервантес е писал от името на Дон Кихот, че свободата е едно от най-ценните блага, за нея може и трябва да се жертва животът, и обратно - лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. За бойното копие Сервантес не се е сетил, затова ние сме му помогнали с този съвършен по дух "цитат". Казвам, че е съвършен, защото по дух наистина се родее с веруюто на Знаменития идалго.
***
Разбира се, нищо не може да се сравни с волята на Бойко Борисов да "цитира" Достоевски, Чърчил или Библията. 
Години, години, години Борисов току вадеше един "цитат" от "Карамазови", който просто не съществуа в цялата дебела книга. "Цитатът" на Борисов-Карамазов завършва с "...имаше там нещо". Имаше, ама няма! Хиляда пъти писахме за тая работа и аз, и други колеги. Едно си Баце знае и така си бае. Тая година пак го извади по някое време във връзка с фалшивостта на връзките му с барселонските потайности. А какви фантастики приписва на Чърчил и Библията - пророците си скубят брадите от ужас. 
***
Днес по пътища, кръстопътища и площади народът цитира себе си от 2013: ОС-ТАВ-КА, ОС-ТАВ-КА!
А Санчо Панса отговаря с поговорка: "Чул ви Бог, а на дявола олово в ушите!" 
И този цитат е истински, намерете си го в "Дон Кихот".